Д-р Панайот Ляков
Художникът Стоян Цанев; снимка: burgascity.com;
Преди години попаднах в духовния лабиринт на Стоян Цанев и търсейки обявената от изкуствоведите знаковост на неговото дълбоко изкуство, направих свое откритие. Възприех го като послание:
„Нищо голямо и стойностно в изкуството, а и във всяка човешка дейност, не може да се постигне без смелост, пълна свобода и много работа“.
Мисля, че то е актуално и днес, защото Стоян Цанев никога не е изоставял своето безкомпромисно естетическо верую. То личеше и на последната му изложба, открита на 27 март в квадрат 500 – НХГ. Но в представените картини имаше и нещо отвъд, зад тях, навътре в тях. Казах му, че пластичните образи представят ново състояние, но не мога да намеря точното определение. Не да ги опиша, защото няма да забравя неговата сентенция: „Ако се опиташ да обясниш една картина с думи, тя умира.“ , която ми служи за верен пътеводител. А за да разбера кое е най-характерното, „кодът“, чрез който е разкривал пестеливо красиви и неподозирани „залежи“ в изобразителното изкуство.
Вече знам – Мълчанието. Мълчанието по правило е иносказателно, заредено с мъдрост и фантазия. За мен това е най-концентрираният вид на мисълта, „черна дупка“, поглъщаща всичко излишно.
Мълчанието е безгранично и отвежда твореца в неизследвани територии, носи му вълнението на откривател. До голяма степен го предпазва от разпиляване и от неизбежните битки с войнстващото бездарие. Връща му отнетата свобода и ако бъде изразено минималистично, представлява много по-силна съпротива срещу диктатурата на посредствеността от плакатните демонстрации. Стоян Цанев го е доказал чрез своите символни графики на самота и обреченост, илюстрирайки нечовешкото соцобщество. Бъбривостта издава лековатост, характерна за марионетка – несвободно създание, което не може да бъде художник.
Да мълчиш е велико умение, присъщо на малцина избраници. Стоян Цанев го владее в живота. Известен е със своята непоносимост към баналното общуване и формалните контакти, които убиват времето, най-голямото богатство, с което хората разполагат, но не оценяват. Чувал съм неговото мнение за художници, школи, авангардни течения, състоящо се от няколко изречения или афористичен израз. Забива ги като пирони – не можеш да ги мръднеш. Този аскетизъм на речта естествено преминава в сгъстен до максимум пластичен език. Само с такъв магичен „инструмент“ успяваш да пренесеш върху платното своето енигматично мълчание.
Стоян Цанев го е направил и това е изтънчен белег на новите му картини. Той непрекъснато експериментира с таланта си. Изостави дивите абстракции с поглъщащите цветови въртопи и започна да рисува обемни или релефни картини, в които боите се натрупваха като скулптурни изваяния. Минималистични композиции, с меки и приглушени тонове и овладяна експресивност. Тогава ги определих като по-завладяваща проекция на модерния свят – все така абстрактен, но поблизък и уравновесен.
Но мълчанието, мълчанието, нарисувано в новите картини, издава съвсем различно състояние, проекция на особена духовна хармония. Все едно зрителите са попаднали във фантастичния разказ на Хулио Кортасар (героят му, магнетично вторачен в аквариума, изведнъж се озовава вътре). Този ефект се получава както от основния тон на платната, така и от акцентите. Безграничното въображение подрежда във всяка творба оригинална комбинация. Някъде това са пластични наслоявания на релефни нива в цветови съчетания – „Черно, сиво, бяло“ е от малките (по размер) шедьоври. В други платна се появяват плоски, различни по форма и цвят премислени знаци, може би измъкнати от „черната дупка“ на баналността. Всичко е направено с мярка, прибрано и артистично изваяно.
Ценителите се застояваха пред „Нощта“ с преливащи, нюансирани черни пластове, готова „да приласкае скръбни и нещастни“. Освен в черно имаше и странници в бяло, пленени от светлата жизнерадостност на една от емблематичните картини, но да спрем с думите, за да не убием някое от прекрасните му творения.
Мълчанието е много повече от злато – то никога не свършва и няма власт над своя господар. В Еклесиаста е написано: „Който трупа знания, трупа печал“. В картините на Стоян Цанев няма печал, натрупаните мълчания излъчват огромна вътрешна сила, естетическо очарование и са предизвикателство към всяка смела и свободна личност. Да проникне в прекрасния нов свят, невидим за очите, и да открие там своята планета. Нали във всеки един от нас се крие малък принц!
Стоян Цанев е издигнат на пиедестал не защото е „богоизбран“, „безспорен“ и прочие изкуствоведски изхвърляния. Авторитетът му и респектът, който всява сред колегите си и ценителите на изобразителното изкуство, се дължат на абсолютната му почтеност в занаята. Тя го превръща в символ на естетическа безкомпромисност, творческа смелост, житейски стоицизъм и висок професионален стандарт спрямо световните критерии. Почтеността маркира отчетливо огромното му авангардно и високо оценено творчество, създадено по рецептата: „Трябва много работа да отхвърлиш, докато дойде моментът да направиш изкуство“.
Стоян Цанев е повелител на мълчанието, което го отличава и като черноработник, вречен на рисуването, и като аристократ, отворен за духовни приятелства. Благодарен съм на Бог, че ме срещна с него!