Знанието е единственият път към мъдростта**

Брой № 4 (52) / септември 2019, Бактериални респираторни инфекции, придобити в обществото

 

 

 

 

 

 

 

 

Ако премълчавам думите, които не

бива да изричам,

ставам жертва на онези, които съм казал.

 

Коста Костов

 

 

InSpiro*, приятели!

 

Еразъм Ротердамски е вероятно първият, който така убедено защитаваше идеята, че човешкото у човека, хуманната му същност, добрата му страна може да се подсилят единствено чрез просветата и книгите. Мисълта за напредък чрез образование и просвета е издигната от хуманистите като нравствен идеал и върху този идеал почиват вековете от Еразъм насам. Този идеал е немислим без добра образователна система, почиваща на най-съвременните достижения на мисълта. В този смисъл, тази система отговаря на онези критерии, които ú задава обществото, а те, от своя страна, зависят от нивото на развитие, до което е достигнало същото това общество.

 

Образованието в България следва критериите, които му задава българското общество. Училищата и университетите са огледало на това общество, на неговите мечти и стремления. За съжаление това огледало показва лице с размазан грим и глуповато излъчване. Посланието, което отправяме днес към останалия свят чрез нашата образователна система и академични институции, е неубедително, а това прогнозира катастрофа – образователна и духовна.

 

Оскар Уайлд твърди, че образованието и науката не ни правят по-морални и не ни извисяват нравствено.

 

Няма да споря със стария Уайлд.

Вероятно е имал предвид себе си, защото е бил достатъчно образован, но и твърде екстравагантен в представите си за обществен морал.

 

Казаното от Оскар Уайлд може да бъде отнесено към образованието и науката в България, които не само не ни извисяват, но ни превръщат в още по-безнравствени.

Ако не беше така, нямаше да сме в тази безпътица.

Учени с висок морал и научен авторитет надничат зад кулисите.

На авансцената са научни версификатори или политически слуги.

Конформизмът и политическата подкрепа са най-високият атестат за бляскава „научна” кариера.

 

Останалото е пунта-мара.

„Пази боже сляпо да прогледа“ е кратката автобиография на днешното академично парвеню.

Приносът в българската наука не е български принос в науката“***, казваше един от моите учители.

 

Поради този дисбаланс в научните приноси липсва български университет сред първите 1000 в световните академични класации, като изключим епизодичната поява сред последните 200 на СУ „Климент Охридски“.

Поглеждам от моята бърлога към българската академична растителност и виждам, че тя става все по-нискостеблена.

 

Всички, които работим в университетски звена, търкаме академична патина.

Истински академичните хора в България са толкова малко, че мъдростта и знанието могат да бъдат обявени за аномалия.

Властта не ги разпознава, защото са непонятни за нея.

 

Величието на хората на духа е невидимо за царете, богатите, пълководците…“, казва Блез Паскал („Мисли“).

Малкото академици по дух, които познавам, там, където ги е поставил живота, не ръководят, а създават последователи, обучават, вдъхновяват…

В България академизмът загуби своята автономия и академичните институти (с малки изключения) са подвластни на политическата конюнктура.

Тяхната съдба като правило се решава от неакадемични фактори, политически и властови лобита и олигархични кръгове.

 

Академизмът в България се е притиснал страстно във властта, сякаш танцуват салса и бачата. Оцелява с латино-танци и въртеливи движения.

Захласнат в сластолюбивото танцуване, академизмът в България навлезе в своя фолклорен етап. Затова и критериите за академична кариера са танцувални. Найважните са умелото въртене в таза и бодрото хараламбене.

Стига с това хараламбене, казваше Радичков.

С академично хараламбене оглавихме класациите за най-много академици в света.

 

На произволно избрано място в България има повече хабилитирани отколкото нехабилитирани.

Въпреки това сме за академична рехабилитация.

Захласнати в сластния академичен танц, изпуснахме образованието.

Затри се нейде, немило-недраго.

Държавата му направи панихида.

А накъде без образование и знание?

Без тях няма мъдрост.

Това го знам от Борхес.

Докато имаме памет за Борхес, ще има надежда за възкресение.

Възкресението е възможно винаги.

Нищо, че сме твърде окъснели.

Няма да бъде лесно.

 

Лесно се намира дърво, трудно е да се направи икона“.****

Един живот няма да стигне, затова не бързайте да се радвате.

Запазете и малко чувства за погребението.“*****

Коста Костов

септември 2019

 

* Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и inspirаtio (вдъхновение)

 

** Фраза на Хосе Луис Борхес

 

*** Реплика на д-р Георги Чалдъков

 

**** Фраза на Иван Динков

 

*****  Фраза на Константин Павлов


 

Вашият коментар