Седмична хроника

Д-р Георги Чалдъков

Съвременни изследвания в невронауката показват, че хората сме „емоционални машини, които мислят“ (повече пише в книгата „Човекът. Мисли, чувства, приятелство“).

На 3 март – 138 години от освобождението на България от турско робство -президентът на Република България пак не спомена „турско робство“, „Русия“ и други свързани с българската емоционалност думи. Докато вицепрезидентът Маргарита  Попова – от висотата на Шипка – ясно и точно изрече: „Нека от този връх днес клетва да дадем да не подменяме историята, да радеем за родолюбиво образование, поверено в ръцете на посветени и патриоти. И не приемаме никакви финанси, хиляди и милиони за програми, в които да четем за съжителство, за присъствие, вместо за робска участ, продължила 5 века по българските землищата и никога не изтрила от сърцата и душите ни идеала за национално обединение.“

На този свят за българите ден се появи и Манифест „За републиката“, замислен от политологът Евгений Дайнов в съавторство на политолозите Огнян Минчев и Антоний Тодоров и културолога Александър Кьосев. „Няма ляво, няма дясно – днес има единствено гражданите срещу мафията“ – звучи като мото на Манифеста. В него се говори за „чиста и свята република“ – патент на ВАСИЛ ЛЕВСКИ, чието името не видях в Манифеста.

Думата „манифест“ обаче е с мрачно лице – напомня за „Манифест на Комунистическата партия“ на Маркс и Енгелс и за „призрака на комунизма, който броди из Европа“. Сега в Манифест „За републиката“ това звучи: „Един призрак броди из България – призракът на българското гражданско общество“. Въпреки че формално „Граждани за България“ не присъстват при инициаторите и учредителите на Манифеста.

И по-важното: хубаво не може да се прави от лошо – професорът-инициатор, закърмен и израснал с червеното мляко, е лошото, което не може да прави хубаво. Друго – неманифестно – са имали предвид старите римляни когато са казвали: pro bono publico (за добро на обществото) и res publica (обществена работа).

Подобна проява на интелектуалци имаше и през януари 2016-та, когато поетесата Божана Апостолова призова в Пловдив за „Спасение на България“. Призивът звучеше хубаво, но ерудираните интелектуалци Тома Томов и Стефан Цанев не го подкрепиха – разбира се! Тези манифести и призиви ми напомниха максимата: „удоволствието е не какво вино пия, а с кого го пия“.

Да се върнем към Седмичната хроника. На 9 март в залата на храма „Христос Спасител” руският патриарх Кирил, от името на Международния фонд „Единство на православните народи”, ще награди българския патриарх Неофит. (Първият български лауреат на Фонда е президентът Георги Първанов.)  Поканени за церемонията в Москва са Симеон Сакскобургготски  и Георги Първанов. И пак достигам до „хубавото“ и „лошото“- лошо е Патриарх да е в компания на комунист, дегизиран като социалист, и „цар“, който съди „царството“ си за имоти.

А вчера сутринта в едно телевизионно студио ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изрече хвалебствено конформистки думи за министъра на МОН. Отгоре на това той каза, че изискванията за прием на студенти в неговия университет са най-високи в България. На което аз отговарям: О, арогантност столична! – отнася се и за ректора на Медицински университет, София.

Все пак Седмицата видя нещо наистина хубаво: доцент Марин Генчев – неврохирург и университетски преподавател в Германия –започва да оперира в софийската болници „Св. Анна“, завръща се, за да лекува в родината си. Въпреки че месечната му заплата тук е колкото изкарвал в Германия за 5–10 часа. Той,с похвална благост и родолюбие, изрече: „Смятам,че за моите деца България ще е много по-добро място, отколкото Германия. За мен е важно да знаят откъде идват.”  Засега децата му са пет – да са живи и здрави!

Всичко това с д-р Марин Генчев е лъчезарен пример за отлично възпитание от родителите му. Гените не „падат“ далеч от ДНК – баща му Христо Генчев е един от най-ерудираните български архитекти – урбанист, учен, геополитик!

„Каква е формулата да останеш нормален съзидателен човек в тежко време?” – запита една журналистка арх. Христо Генчев.

„Човек трябва да бъде сдържан, да тушира своите желания, да се пребори с алчността – отровата, която съсипва и разяжда.” – звучи като Божия заповед…

 


 

Вашият коментар