В края на всяко дълбоко вдишане белите дробове разпъват тъканната си рамка, в която се самоизрисува ужасяваща картина на свят, лишен от познание. Един пейзаж без светлина и природа, а в средата му човек. Това е органът, парадоксално определен като „бял”. А всъщност няма много бяло в него. Опознаването му прилича на картината на Иван Шишкин „Борова гора” от 1878, която скоро видях на живо в Музея за изобразително изкуство Кадриорг в Талин. Оприличавам се на човека от картината, навлизащ с усилие от рехавата светла част на боровата гора към гъстите й и мрачни дълбини. Само музиката може да ме изведе оттам. Удивително е, че белият дроб може да стои в основата на човешката музика.
Такива мисли ме бяха обзели една мрачна неделя1 . Бях с аз, себе си и мен2 и всички слушахме Lady Day, или Били Холидей (Billie Holiday), както е по-известна. Lady пееше блуса3, повтаряйки за пореден път безсмъртните си стихове:
Фотография на Billie Holiday от Down Beat magazine, Февруари, 1947 г.4
„Ти няма да познаеш любовта
преди да разбереш смисъла на блуса.
Преди да се влюбиш с любов, която трябва да загубиш
ти няма да познаеш какво е любовта.
Ти не знаеш как гори едно сърце.
Любов, която не е била не може да умре.
Преди да си посрещнал всеки изгрев с поглед уморен
ти няма да познаеш какво е любовта.”5
Забавна или тъжна, спокойна или яростна, добра или лоша, но красива6. Такава беше тя в песните си. За пореден път ме даряваше със странния си плод. Странният плод на Били Холидей7, висящ от окървавените магнолиеви дървета. Странната и горчива реколта с изпъкнали очи и изкривени устни, която служи за храна на гарваните. Видях пред себе си пасторалната сцена от красивия Юг, която Lady Day така зашеметяващо обрисуваше. Беше като поглед през мрака на гъстата борова гора в пейзажа на Шишкин.
Знам, че е глупаво да я обичам, но правилно или не, не мога да карам без нея8. Били Холидей е изтънчената дама9 от своите песни. От изпълнена с отчаяние в своето усамотение10 до умираща от желание да изкрещи „Суингирай, братко, суингирай!”11. Еманация на блуса в ерата на джаза от люлката до гроба. Началото и краят й са без значение, както и всичко по средата, тъй като и днес всеки може да я познае и обича. Всеки може да види Lady Day в нейните текстове и да я почувства с гласа й. Тя е любовта, която никога не е живяла и никога няма да умре.
д-р Петър Чипев
Контакти: petyr.chipev@abv.bg
Литература:
1.Gloomy Sunday – песен на Billie Holiday, издадена 1941 год. от O’Keh records, версия на композицията “Vége Világnak” („End of the World”) на унгарския пианист и композитор Rezső Seress
2.Me, myself and I – песен на Billie Holiday, записана 1937 год. за Vocalion records
3.Lady sings the blues – пилотната песен от едноименния албум на Billie Holiday, издаден 1956 год. от Clef Records, написана от самата певица и пианиста Herbie Nichols
4.http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/1/12/Billie_Holiday_0001_original.jpg
5.You don’t know what love is – песен от албума на Billie Holiday “Lady in Satin”, издаден 1958 год. от Columbia records
6.But beautiful – песен на Billie Holiday от албума “Lady in Satin”
7.Strange fruit – песен на Billie Holiday, записана и издадена 1939 год. от Comodore records
8.I’m a fool to want you – песен на Billie Holiday от албума „Lady in Satin”
9.Sophisticated lady – песен на Billie Holiday от албума й „All or Nothing at All”, издаден 1958 год. от Verve records
10.Solitude – джаз стандарт, записан от Billie Holiday 1941 год., издаден от Clef Records 1952 год. и от Verve Records 1956 год. в едноименния албум „Solitude”
11.Swing, brother, swing – песен на Billie Holiday