Владимир Гаджев, джаз критик и писател
На 28. 01. 2018 г. в Ню Йорк за 60-ти път се проведе церемонията по присъждане на наградите Grammy. За да няма недоразумения, добавяме факта, че бронзовите грамофончета се връчват за постижения през „Академичната година”, обхващащ периода 01.10.2016 – 30.10.2017 година. От общо 84 категории едва 5 (пет) са за джаз, без да броим имената на неколцината джазмени, номинирани в категорията Soundtrack.
Този път най-голямата изненада дойде не толкова от артистите, съставите и тяхната музика, колкото от масираното присъствие на сравнително новата звукозаписна и продуцентска фирма Mack Avenue Records. Тя е създадена през 1999 г. от Gretchen Carhart Valade, голям фен на джаза и шеф на гигантската компания за облекла Carthart. За по-малко от две десетилетия лейбъла е успял да привлече такива артисти като Гари Бъртън, Стенли Джордън, Кевин Юбанкс, Крисчън Макбрайд, „Йелоу джакетс” и др. Активността му в тази дейност се разширява и чрез спонсорство на Детройтския джаз фестивал (градът е основна база на компанията Garthart, а лейбъла е със седалище в Мичиган) за организацията и провеждането на който през 2006 г. са инвестирани 15 млн. долара. Тъй че крушката си има опашка, за което свидетелства и пороят от награди Grammy тази година.
Първата от тях е в категорията „Най-добър вокален албум”, присъдена на двойния CD (3 LP) Dreams and Daggers на певицата Сесил Маклорин Салван (Cecile McLorin Salvant). Това е второ грамофонче за нея след 2016 г., когато го печели с албума For One to Love. 28-годишната артистка, дъщеря на французойка (учителка по френски език) и хаитянин (лекар), навлиза в джаза доста късно. Тя е вече на 18 години, когато като студентка по пеене в музикалната академия „Дариус Мийо” в Париж открива за себе си джаза. През 2010 г. се явява на провеждания в Ню Йорк международен конкурс „Телониъс Монк” и го печели. Точно тогава Уинтън Марсалис, художествен ръководител на биг бенда към „Линкълн сентър”, казва за нея следното: „подобни певици се раждат една на поколение, или дори на две поколения”.
Второто си отличие Mack Avenue Records печели в категорията „Най-добър инструментален албум”. Прави го чрез своя артист, 60-годишния пианист от Лос Анджелис Били Чайлд (Billy Child) и албума му Rebirth. Чайлд не е ново име сред лауреатите на „Грами” и това се дължи не само на възрастта му. През 2000 г. той е аранжор на албума The Calling: Celebrating Sara Vaughan, донесъл грамофонче на певицата Даян Рийвз. Той е и диригент на състава, осъществил записите. През 2006 г. пиесата на Чайлд Into the Light за джаз група и камерен ансамбъл печели наградата за „Най-добра инструментална композиция”. В същата категория повтаря успеха и през 2011 г. с пиесата The Path Among the Tress, а през 2015 г. „Грами” за „Най-добър вокален аранжимент в инструментален съпровод” му е присъдена за Reimagining Larra Nyro.
Още едно грамофонче отива в актива на лейбъла Mack Avenue Records – за „Най-добър голям оркестър”. Негов лауреат е „Крисчън Макбрайд биг бенд” (Christian McBride) за албума Bringin’It. Известният басист, който от 2016 г. е артдиректор на знаменития Нюпортски джаз фестивал (продуцент на форума е Дани Мелник), печели своето първо „Грами” като лидер на биг бенд през 2011 година. Необходимо пояснение – през 2009 г. дългогодишен ръководител на Newport Jazz Festival Джордж Уейн (роден през 1925 г.) създава фондацията „Нюпорт фестивали” (освен джаз фестивала има и фолк фестивал), която оглавява и днес. Неин изпълнителен продуцент е Джей Суит. Така през 2017 г. джазовия форум фактически се ръководи от четирима души, разпределили помежду си различни функции.
Категорията „Най-добър латино джаз” изведе най-отпред триото на 73-годишния нюйоркчанин Пабло Зиглер (Pablo Ziegler) и неговия албум Jazz Tango, издаден от лейбъла Zoho Records. Пианистът е дългогодишен сътрудник и съратник на знаменития Астор Пиацола.
Единственият европеец в джаза, лауреат на „Грами 2017”, e британският китарист Джон Маклоклин (John McLaughlin) в категорията „Най-добро импровизационно соло”. То е в пиесата John McLauglin & the 4th Dimension от албума Live at Ronnie Scotts London. Вече 76-годишния Маклоклин, повече познат у нас като Маклафлин, осъществи своето прощално турне в САЩ през 2017 година.
Извън тези пет джазови категории Академията за звукозаписно изкуство въведе и още една – „Съвременна инструментална музика”, която до 2010 г. се наричаше „Съвременен джаз”. По такъв начин новото название обобщи някои от по-комерсиалните производни на джаза, такива като „мек джаз” (smooth jazz), „фънки фюжън” (funky fusion), „съвременен джаз” (contemporary jazz) и др. Бронзовото грамофонче за „Най-добра съвременна инструментална музика” спечели албума Prototype на групата Jeff Lorber Fusion, а с признание за „Най-добра инструментална композицзия” се окичи пиесата на латино джаз пианиста Артуро О’Фаръл (Arturo O’Farrill) Three Revolutions, изпълнявана от него и познатия у нас кубински пианист Чучу Валдес (Chucho Valdes).
От уважение към ветераните на Суинга ще отбележим и лауреата в категорията „Най-добра традиционна естрада” Тони Бенет за албума Tony Bennett Celebrates 90, продуциран от синът на певеца Дей Бенет (Dae Bennett).