Действителна, мрачна и студена, такава беше вечерта на 7-ми Януари. Отивах към галерията на ул. „Шипка” 6, за да разгледам изложбата на Екатерина Енева. Бях превъзбуден от дългото чакане на събитието. Това е, защото познавах Екатерина, познавах и картините ѝ. Треперех в очакване на катаклизма, който предизвикват в мен. Те бяха катаклизъм. Но не като насилствено явление, което разрушава живота, а като откровение на природата, спиращо дъха. Така стоях пред платната й половин час по-късно – дишайки бавно и дълбоко, с дълги апноични паузи, а в ушите ми глъчта на тълпата в залата кънтеше като някакъв далечен, неразбираем тътен. Беше като целувка в средата на сражение. Дълбока и разголена интимност, която не привличаше околните. Но не това е мястото за нежни чувства. За това разгледах всичко и си тръгнах, за да се върна ден по-късно – този път в компанията на тишината.
Познавах творчеството на Екатерина отпреди. Сякаш Земята се отваря в част от нейните картини, разкривайки десетки и дори стотици цветни пластове, в които можеш да пропадаш до безкрай. Понякога напротив – усещаш, че се издигаш. Всъщност в играта на тонове и цвят не можеш да отгатнеш накъде отива погледа – към дълбините или към простора. Ако се потопиш дълбоко в някой тъмно-син отвор измежду белите, червени и оранжеви пластове боя, може най-внезапно да се озовеш отново на повърхността върху таван от светло-синьо и белезникаво-бяло. Може директно да се хванеш за някоя от многобройните й разноцветни сфери, скитащи в триизмерното пространство на картините. Всъщност всичко вътре бе като вселена, която не е претърпявала „големия си взрив”.
Рядкост бе да срещна форми сред пулсиращите цветни пластове. Поне бе трудно да ги разпозная. Един човек на януарската изложба приближи до мен и Екатерина и призна с усмивка: „Когато гледам нейните картини, разпознавам в тях лица на хора. Колкото по-продължително ги гледам, толкова повече човешки физиономии виждам. Един път преброих до 36 лица в една картина!”. Вероятно беше плод на въображение. Аз срещах само тънки нишки боя, изобразяващи безлистни клони и стъбла на дървета, рядко птици, църкви или лунни сърпове, понякога оформени от светли багри арки и прозорци, вплетени в пейзажа. Доминиращият елемент в картините й беше сферата. Цветни, малки и големи сфери се потапяха и плуваха сред маслените пластове душевност.
- Вероятно имат нещо общо с космоса – ми отговори тя, когато я попитах за значението им. – Понякога виждам цвете, дърво. Можеш да видиш прозорец, да имаш усещане за мрак, за светлина. Много ме интересува светлината. Не тази от слънцето, а тази, която трудно я усещаме и искаме да я намерим и достигнем. Тези неща са трудни за обяснение. Малко като музиката. Важно е какво се крие зад нещата. Зад всяко нещо има нещо друго. За да не сме хроникьори на днешния ден трябва да минем отвъд нещата.
Аз не познавам друг човек, който може да пресъздава до такава степен с цветове душата си. Не познавам и друга душевност, която да е толкова открито богата и чувствителна. Експлозии от розово и бяло, завихрени светло- и тъмно-зелени бои и жълтеникавите щрихи, водопади от червени и кафяви багри, потопени в тъмно-синьо светове на сфери и проблясъци, полулунни сърпове, блестящи в гъсти облаци от цвят, преливат от платната на Екатерина Енева. Нейната живопис освобождава душата от материята. Измива я с пороен дъжд от маслени бои и акварел и я привежда в състояние на трептене.
- Човек среща много хора. Eдни му стават приятели, а други – не. Същото е и със зрителите. – ми каза тя наскоро. – За мен картината е разговор със зрителя. Всеки открива нещо различно – чувство, радост, тъга, възторг. Всеки взема нещо със себе си.
Отнема само поглед, за да разбереш това. След него или ще отминеш, или ще се задържиш завинаги. Аз стоях дълго пред платната през студената януарска вечер. Беше минала половин година откакто Екатерина за първи път ме запозна с творбите си. Имахме и половин дузина срещи впоследствие. Но никога не съм общувал с нея лице в лице така, както съм го правил с нейните картини. Там, в абстрактния свят на цветовете, е запечатана една душа като вселена – красива и необятна, извор на любов и светлина за тези, които са чувствителни достатъчно, за да я видят.
Онлайн Арт Галерия на Екатерина Енева: http://www.ekaterinapaintings.com/index.php/en/
Д-р Петър Чипев
Контакти: petyr.chipev@abv.bg