„Най-великият американски роман, за който не сте чували“
Литературната критика от последното десетилетие подреди „Стоунър“ на Джон Уилямс сред най-големите американски романи, останали в сянка, създадени през втората половина на 20 век. В Европа той се превръща в голямата литературна сензация на 2013 г.
Всъщност, дори за американците, Джон Уилямс (1922-1994) е почти неизвестен автор, въпреки че приживе е носител на две литературни награди – Национална и Рокфелерова.
Героят на Джон Уилямс Стоунър се ражда в малка ферма на 40 километра от университета, в който учи и остава да преподава цял живот.
Той е самотно дете в една самотна къща, където не се разговаря, никой нищо не споделя, няма усещане за минало, настояще и бъдеще, всичко е сиво, тъжно, бездушно.
Изпратен да учи земеделие, той открива литературата и тя се превръща в негова работа, хоби, единствено занимание, пристан в делник и празник, за добро или за лошо, до последния му дъх.
През целия си живот Стоунър създава едно единствено крехко приятелство през студентските си години и брак с жена, която е израснала в семейство, в което всеки е недоволен от другия, объркан и безпомощен в помислите и действията си.
Най-тъжното и безнадеждно е обстоятелството, че и двамата не могат да дадат любовта, вниманието и сигурността, от която се нуждае тяхната дъщеря, като всяко друго дете.
Този роман няма да допадне на забързаните и преуспели хора, било то в България, САЩ или Европа, вероятно няма да бъде оценен и от младата читателска аудитория, защото в „Стоунър“ няма динамика на действието, липсват директни послания, липсват изненади и обрати в сюжетната линия. Джон Уилямс проследява живота на своя герой от раждането до самата му смърт.
Неповторимото, магнетичното излъчване, което струи от всяка страница на романа, е майторството, с което Уилямс отключва най-тъжните и спотаени кътчета страх, самота и тъга в нашата душа. Дълго след като затворим и последната страница, чувството на тревожност за бъдещите отношения между хората става все по-осезаемо безнадеждно.
Колко ли „стоунъровци“ има между нас? Джон Уилямс не съди и не оценява своя герой дори когато той се проваля и като родител не успява да създаде нито емоционална, нито интелектуална връзка с дъщеря си. Може би някъде тук се крие разковничето, защо романът се преоткрива от читателите след толкова години!?
Дефицитът на любов или по-скоро липсата й, както в неговото семейство, така и в това, което създава, са скритите корени на голяма част от проблемите във всяко общество.
Бягството зад стените на университета е самотен, смел избор, но избор без бъдеще, защото с напускането на фермата на родителите си, Стоунър живее в свят, за който не е пригоден. Почти половин век по-късно всички ние живеем в същия този свят, дори много по-алчен, циничен и безкомпромисен.
В някаква степен всеки един от нас е един „малък Стоунър“ в личен или социален аспект, в семейството, сред колегите или приятелите.
Героят на Уилямс е странно съчетание на воля и слабост, на сила и безсилие, познание и невежество, прозрение и късогледство, мрак и светлина.
Неговият живот, кариера и взаимоотношения в семейството, с приятелите и колегите доказва, че всичко истинско, стойностно и трайно се създава с любов, светлина и хармония в душата и ума.
Дано се окажат прави пророците, които твърдят, че ценностната ни система отдавна е на кръстопът и е крайно време да изберем верния път.
А кой е той?
Пътят на Стоунър, на „анти-Стоунър“ или този, който ще изберат децата, родени през 21-ви век?
Лина Ангелова-Петкова
Сътрудник и приятел на InSpiro
от гр. Сливен