COVID-19 за вас

Брой № 2 (55) / април 2020, COVID-19

Кратка информация за COVID-19 и препоръки за предпазване от болестта

 

Автори:
Евтим Александров

Петър Иванов

 

Текстът е на популярен език, насочен към общата публика и цели по–добрата информираност на широката публика за начините за превенция към болестта COVID-19. Коронавирусите са едноверижни РНК вируси, които спадат към род Coronavirus и произхождат от сем. Coronaviridae. Коронавирусните инфекции са с остро начало, засягат предимно горните и долните дихателни пътища, но и други органни системи от човешкото тяло, като централната нервна система, сърдечносъдова система, гастроинтестиналния тракт, бъбреци и др. Коронавирусите са зоонози, защото циркулират сред широк кръг от животни, но някои от тях могат да се предадат и на човек, като предизвикват у човека инфекциозна болест, след което заразата се разпространява и от човек на човек. Близкоизточният респираторен синдром (MERS-COV, 2012 г.) беше предизвикан от коронавирус, произлизащ от камили, а тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) – от котки/невестулки–цивети.

Болестта COVID-19 (Coronavirus disease -2019) се причинява от новооткрития през 2019 година в гр. Ухан (Китай) коронавирус, който е наречен тежък остър респираторен синдром корона вирус-2 (SARS-COV-2) и вирусът е преминал към човешката популация от прилеп-люспест броненосец.

 

По какъв начин се предава инфекцията?

Основен път за предаване на инфекцията е въздушнокапков при кихане и кашляне, но и от вирусни частици, които се намират върху предмети и впоследствие са попаднали върху уста, нос и очи – входни врати на инфекцията. Инкубационният период на COVID-19 е от 2 до 14 дни, като заразоносител може да бъде и човек без никакви клинични симптоми.

 

Кои органи и системи в човешкото тяло

поразява вирусът на COVID-19?

Вирусът на COVID-19 предизвиква болест на целия организъм с обхващане на всичките негови органи и системи. Тук ще обърнем внимание на основните системи, които предизвикват най-голям интерес, а именно:

・ бял дроб;

・ сърце;

・ черен дроб;

・ централна нервна система;

・ бъбреци.

 

Бял дроб

Вирусът на COVID-19 се свързва с ACE2 (ангиотензин-конвертиращ ензим) рецептор, който е разположен на повърхността на пневмоцитите в алвеолите, прониква в тях и по този начин атакува директно клетките в белия дроб, като оказва токсично действие върху алвеоларния епител с последваща деструкция и изливане на течност в алвеолите, най-малката структурна единица на белия дроб, където се извършва процесът на усвояване на кислорода от атмосферния въздух. Допълнителен принос за токсичния ефект оказват клетките на възпалението, които се намират във възпалителната течност, натрупваща се в тъканите на белия дроб, които отделят голямо количество проинфламаторни медиатори (цитокини). От рентгенологичната находка в ранните етапи на болестта се установяват петнисти или хомогенни засенчвания, а с прогресиране на болестта до масивно засенчване на единия или двата бели дроба.

 

Сърце

Все още няма категорични данни, които да доказват, че COVID-19 директно уврежда сърдечната тъкан. Изказаните предположения, че инфекцията от COVID-19 протича по-тежко при пациенти, лекувани с някои видове лекарства за артериална хипертония (ACE-инхибитори), на този етап не са потвърдени.

Проучванията в тази насока продължават, но засега изглежда, че увреждането на сърцето се дължи на съпътстващите болести в този орган, общото състояние на пациента, възрастта и придружаващите заболявания.

 

Черен дроб и стомашно-чревен тракт

Черният дроб може да бъде директно увреден от токсичното действие на вируса. Приблизително 2-10% от заболелите пациенти с COVID-19 се представят с диария, а вирусен товар се открива в техните изпражнения и кръвни проби. Тези доказателства предполагат наличието на вируса в чернодробната тъкан и стомашно-чревния тракт, въпреки наличните данни, че увредата на черния дроб пряко зависи от придружаващите заболявания в този орган.

 

Централна нервна системa

Въпреки предположенията, все още няма категорични данни за това дали вирусът уврежда директно клетките на централната нервна система или увредата се дължи на системното възпаление, което протича в самия организъм. Изказват се предположения за първоначална увреда в периферната нервна система, а след това и в централната, но няма категорични доказателства, които да потвърдят това. И все пак се описват пациенти с наличие на главоболие, гадене, повръщане, загуба на вкус и обоняние в леките случаи, а при тежко болни пациенти наличие на тежки мозъчно съдови поражения с промяна в съзнанието.

 

Бъбреци

Няма достатъчно категорични данни, че инфекцията с вируса на COVID-19 причинява остра бъбречна недостатъчност, но въпреки това при някои пациенти се наблюдава повишение нивата на креатинин и урея.

Изглежда усложненията от страна на бъбреците зависят пряко от съпътстващите (предхождащите) болести на бъбреците, общото състояние на пациента, възрастта и другите придружаващи болести.

 

Какви симптоми причинява covid-19?

Симптомите, които причинява вирусът на COVID-19, са в зависимост от това коя система в човешкото тяло е поразена, но основните са:

・ повишение на телесната температура <38.5°C;

・ суха дразнеща кашлица;

・ затруднено дишане;

・ мускулни болки;

・ отпадналост.

При тежките случаи на болестта се развива остър респираторен дистрес синдром, който може да доведе до летален край.

Какви са рисковите групи пациенти?

Като цяло възрастните хора с придружаващи болести (артериална хипертония, диабет, сърдечни болести, респираторни болести, чернодробни болести и др.) са по-податливи към инфекция, но се забелязва и засягане на пациенти в значително по-млада възраст.

 

Кога е необходимо да се извърши тестуване за COVID-19?

 

Тестване се налага при:

・ остра респираторна инфекция и внезапна проява на висока температура с наличие на суха дразнеща кашлица и стягане в гърдите;

・ наличие на контакт с болен, който има грипоподобни симптоми 14 дни преди вашите, или с такъв, пътувал в рискови райони, като Италия и Китай;

・ близък контакт (ръкостискане) с болен от COVID-19;

・ контакт със секрети от болен с COVID-19;

・ съжителство с болен от COVID-19.

Тестването се извършва с тампон, чрез който се взема секрет от гърлото, или чрез кръвно изследване за наличие на антитела (IgM, IgG) .При втория метод, на 10-ти ден от инфекцията с COVID-19 се забелязва повишение на IgM, a след 12-ти ден и на IgG антитела. Обикновено вирусният товар постепенно намалява с

покачване концентрацията на антителата.

 

Какво е лечението на COVID-19?

До този момент специфично лечение не съществува, a терапията е симптоматична. Използват се

антивирусни препарати, които се прилагат в началото на болестта. Приложение намират антибиотици, противовъзпалителни средства и антималарийни лекарства (аминохинолини), като последните се използват единствено и само от лекари-специалисти в болнично заведение при строго индивидуални. Пациентите в тежко общо състояние и затруднения в дишането се налага да бъдат хоспитализирани за лечение в болнична среда.

 

Какво помага да се предпазя от заразяване?

・ Спазването на физическа изолация.

・ Спазването на висока лична хигиена.

・ Миенето на ръце с вода и сапун (препоръчва се хирургично измиване).

・ Щателна дезинфекция със сертифицирани препарати на спиртна основа.

・ Избягването на болни хора с кашлица, висока температура и болни от COVID-19.

・ Носенето на предпазни маски (желателно).

・ Въздържане от пътуване в рискови райони.

・ Редовно проветряване на помещенията, които обитаваме.

Как да се справим със стреса и да намалим тревожността?

При стресови ситуации или излизане от нашата комфортна зона тялото отделя хормони (кортизол и адреналин), предназначени да ни помогнат да се справим с тях. Това ни е заложено като защитен механизъм, който е пазил нашите прадеди и се е развивал през поколенията.

В днешно време тези хормони се отделят при напрежение на работата, натрупана преумора, липса на сън или при по-чувствителна нервна система. По време на криза хората са по-чувствителни, защото чувството за несигурност, недостатъчна информираност и изненада е силно засилено в цялото общество.

 

Какво препоръчваме:

1. Умерена физическа активност

Тялото има нужда от движение и физическо натоварване за нормалното си функциониране. Редовното спортуване води до натурално покачване на хормона на щастието и е естествен антидепресант. Тренировките подпомагат за по-добрия сън и това да се чувствате по-щастливи. В интернет има много програми за тренировки у дома. Подберете програмата за вашето ниво и сисъздайте режим.

2. Сън и почивка

Сега е времето да си наваксатe пропуснатия сън. Всичко изглежда по-лошо, когато не сте се наспали.

Стресът и тревожността често могат да доведат до безсъние и да се окажете в един порочен

цикъл. Направете съня си един от вашите приоритети, но недейте проспива целия ден – спете от 6 до 8 часа на ден.

3. Правилно дишане

Когато дишаме бавно и дълбоко, ние караме тялото си да спре да отделя стресови хормони и да започне да се отпуска. Ако се концентрираме върху дишането си, ние можем да разсеем ума си от всичко, което ни притеснява, така че да се съсредоточим само върху това, което се случва в този момент. Вдишайте дълбоко през носа си – трябва да дишате до крайното слизане на диафрагмата надолу и изпълване на белите дробове докрай, а не повърхностно, само с гърдите. Задръжте за момент и издишайте бавно през устата си.

Отделете време да направите няколко повторения и трябва бързо да се почувствате по-спокойни.

Пример: 3 серии по 30 вдишвания и издишвания с почивка между сериите.

4. Позитивно мислене и благодарност

Когато мислим винаги за най-лошото във всеки един случай, е клинично известно като негативно и вредно мислене и може да увеличи тревожността и чувството за паника. Вместо да се насочваме над негативните аспекти от карантината, може да отделим време за нашите близки, с които съжителстваме, и да сме по-силни и устойчиви.

5. Доказани билки, които може да си осигурим лесно и имат доказан ефект в борбата със стреса (всички изброени билки могат да се направят на чай:.

· Мента

Ментолът е естествен седатив и сваля кръвното налягане.

· Лайка

Съдържа апигенин, антиоксидант, който се свързва със специфични рецептори в мозъка ви, а той може да насърчи по-пълноценен сън и да намали безсънието или хроничната неспособност за заспиване.

· Джинджифил

Естествен антисептик и силен антиоксидант.

· Валериана (Лечебна Дилянка)

Подобрява съня, успокоява централната нервна система, има слаб спазмолитичен ефект.

· Лавандула

Съдържа линалол, терпенов алкохол, който има релаксиращ ефект.

 

Заключение

При контакт с болен от COVID-19 или вирусоносител се свържете с личния си лекар. Следeте вашето състояние за наличие на по-горе изброените симптоми.

При възникване на прогресиращ задух незабавно позвънете на 112!

 

Забележка: Предвид непрестанните проучвания към COVID-19, текстът ще претърпи периодични редакции.

Списъкът на ползваната литература е на разположение

в редакцията на списанието.

 


 

Вашият коментар