За периода от януари 1990 до октомври 2008 бяха оперирани плевропулмонектомия, 1 (5 %) пулмонектомия, 1 (5 %) долна 20 болни с диагноза бронхиектазии -9 жени и 11 мъже със билобектомия с резекция на бронхоезофагеална фистула, 1 (5 %) средната възраст 37.55 години. При 2 (10 %) заболяването горна билобектомия, 1 (5 %) средна лобектомия с пирамидекбе двустранно. Основните симптоми бяха кашлица с обилна томия, 1 (5 %) пирамидектомия и 1 (5 %) атипична резекция. експекторация при 13 (65 %) пациенти, чести рецидивиращи Няма следоперативна смъртност, а при 3 (15 %) от пациентибелодробни инфекции при 12 (60 %), кръвохрак при 9 (45 %) и те се появиха усложнения, наложили реторакотомия. След опелош дъх при 6 (30 %). Продължителността на оплакванията бе рацията без никакви оплаквания са 12 (60 %) болни, при 7 (35 %) средно 11.9 години. При 14 (70 %) от пациентите индикациите от тях се наблюдава значително подобрение на симптоматиза оперативно лечение са поставени от неуспеха на консерва-ката и само 1 (5 %) е без промяна в състоянието. Обобщението тивната терапия, при 3 (15 %) – поради развитие на хроничен на резултатите ни води до извода, че радикалното хирургично белодробен абсцес като усложнение на бронхиектазиите, при лечение на бронхиектазиите е с приемлива честота на следопе2 (10 %) операцията е извършена поради масивен кръвохрак ративните усложнения и добри отдалечени резултати. и при 1 (5 %) поради наличие на бронхоезофагеална фистула. Ключови думи: бронхиектазии, хирургично лечение, слеХирургичното лечение включва 13 (65 %) лобектомии, 1 (5 %) доперативни резултати
Indication for surgery in bronchiectasis and postoperative results
Danail Petrov
Abstract: During Jan 1990 and Oct 2008 a total of 20 patients with bronchiectasis were operated on. They were 9 female and 11 male with mean age of 37.55 years. In two of them (14.3%) the disease was with bilateral localization. Patients were typically presented with cough and purulent sputum production 13(65%), recurrent pulmonary infections 12 (60%), hemoptysis 4 (28.6%) and halitosis 6 (30%). The mean duration of clinical manifestations was 11.9 years. The indications for surgery wеrе failure of medical treatment in 14 (70%) patients, lung abscesus, as a complication in 3 (15%) patients, hemoptysis in 2 (10%) and broncho-oesophageal fistula in 1 (5%). The operative methods included 13 (65%) lobectomies, 1 (5%) pleuropneumonectomy, 1 (5%) pneumonectomy, 1 (5%) lower bilobectomy with broncho-esophageal fistula resection, 1 (5%) upper bilobectomy, 1 (5%) middle lobectomy with polysegmental resection S7-10, 1 (5%) polysegmental resection S710 and 1 (5%) atypical resection. No 30-day postoperative death was faced. Мajor complications, followed by rethoracotomy, were found in 3 (15%) of the cases. The postoperative results were excellent in 12 (60%) of the patients, very good in 7 (35%) of them and in only 1 (5%) patients there was no clinical improvement. In conclusion, surgery for bronchiectasis is followed by acceptable postoperative complications and better long-term result after radical operation.
Key words: bronchiectasis, surgery, postoperative results
Correspondence:Assos. Prof. Daniel Petrov, MD, СБАлББ “Св. София”, София, бул. Акад. Иван Гешов 19; мобилен: +359 887 23 47 59
Бронхиектазиите са аномална и необратима дилатация на бронхите, причинена от деструкция на еластичните и мускулните влакна в бронхиалната стена, най-често като следствие на възпалителни заболявания. Laennec пръв дава описание на това заболяване през 1819 г.16 В недалечното минало бронхиектазиите са били широко разпространено заболяване, водещо до тежко и ранно инвалидизиране, а понякога и до смърт. С подобряване на условията на живот в индустриализираните страни и навлизането на съвременните антибактериални средства в терапията на пневмониите в детската възраст тяхната честота е снижена значително и в развитите страни е около 0.6/10002,24. Като причина за това се изтъква и почти пълното ликвидиране на заболявания като магарешката кашлица, едрата шарка и значителното редуциране на туберкулозата в тези страни2,8. В развиващите се страни бронхиектазиите все още представляват сериозен проблем27. Бронхиектазиите в огромната част от случаите могат да се разглеждат като проява на генерализирано белодробно заболяване. Консерватиното лечение, подпомогнато от физиотерапията и постуралния дренаж, е основно при бронхиектазиите, но дори и сега то е свързано с висока смъртност – 19-31 %3. Хирургичната резекция има за задача да подобри общото състояние на пациента, да намали инцидентите и честотата на възпалителните епизоди и да предпази от други усложнения като абсцес, емпием или хемоптое. Локализираните форми на заболяването са с много добра дългосрочна прогноза следоперативното лечение 2,4-6,8,26. Смъртността при оперативното лечение на бронхиектазиите е 2-8 %24. За пръв път операция по повод на бронхиектазии е извършена от Brunn иNissen през 1929 г.25 През 1943 г. Jackson и Huber формулират основните принципи за хирургичното лечение на бронхиектазиите13. У нас през последните две десетилетия само в една публикация се дискутира оперативният метод в лечението на бронхиектазиите при деца1.
Ние споделяме нашия опит в хирургичното лечение на бронхиектазиите и резултатите от него.
Материал и методи
В Клиниката по гръдна хирургия към СБАЛББ “Св. София” за периода от януари 1990 г. до октомври 2008 г. бяха оперирани по повод на бронхиектазии 20 пациенти. От тях 9 бяха жени и 11 мъже на средната възраст 37.55 години (от 16 до 57 години) (Фиг. 1).
Фиг. 1. Разределение на оперираните с бронхиектазии по възраст
Основните оплаквания бяха кашлица с обилна експекторация при 13 (65 %) пациенти, чести рецидивиращи белодробни инфекции при 12 (60 %), кръвохрак при 9 (45 %) и лош дъх при 6 (30 %). При една болна бе установена бронхо-езофагеална фистула, манифестираща се със силен кашличен пристъп по време на хранене. При 3 (15 %) болни бронхиектазиите бяха усложнени с оформяне на белодробен абсцес. Средната продължителност на заболяването бе 11.9 години (между 1 и 30 години). При 2 (10 %) пациенти не е имало предшестващи симптоми, а бронхиектазиите се манифестираха с масивен кръвохрак. По-голямата част от пациентите – 17 (85 %), подложени на белодробна резекция, са лекувани консервативно с антибиотична терапия в продължение на средно 10.95 години (между 1 и 28 години). При 10 (50 %) от тях лечението е било с един антибиотик, а при останалите 7 (35 %) то е било с два или повече антибиотика. При изследване на храчка и взет при ФБС бронхиален секрет за патогенна микрофлора предоперативно бяха изолирани Staphylococcus aureus при 13 (65 %) пациента, Enterobacter при 9 (45 %), Streptococcus при 5 (25 %) и при 3 (15 %) Klebsiella. При 2 (10 %) болни, оперирани по повод масивно хемоптое, не бе изследвана бактериална флора предоперативно.
Предоперативните диагностични методи включваха фасова и профилна рентгенография при всички пациенти (Фиг. 2).
Фигура 2. Фасова рентгенограма при болен с бронхиектазии в десния долен дял
При 18 (90 %) от тях за оценка на разпространеността на заболяването и неговата локализация бе извършена КАТ на белите дробове (Фиг. 3).
Фигура 3. КТ образ на бронхиектазии на десния долен белодробен дял
В последните три десетилетия тя измести значително по-травматичната и рискова за пациента контрастна бронхография, която бе приложена само при 1 болен в началото на разглеждания период (Фиг. 4).
Фигура 4. Бронхография на болен с бронхиектазии на долния дял
Перфузионна сцинтиграфия бе извършена при 13 (65%) от болните и откри перфузионни изменения в засегнатите участъци. При 16 (80 %) от оперираните бе проведена ФБС за оценка на трахеобронхиалното дърво и вземане на материал за микробиологично изследване. Едностранно засягане бе установено при 18 (90 %) болни, а при 2 (10 %) заболяването бе с двустранна локализация. Вероятна причина за бронхиектазиите не бе открита при 3 (15 %) пациента. При останалите най-вероятната причина бяха чести пневмонии в детската възраст при 7 (35 %) пациенти, обструктивен пневмонит при 6 (30 %) пациенти и други пневмонии при 5 (20 %) пациенти. Преобладаващата локализация бе в базалните сегменти при 15 (75 %) пациенти, в горноделовите сегменти при 4 (20 %) пациенти и в средния дял при 1 (5 %) болен. В зависимост от патологоанатомичния субстрат бронхиектазиите бяха определени като цилиндрични при 10 (50 %) болни, торбовидни- при 7 (35 %) болни и смесени – при 3 (15%).
Най-често оперативна намеса бе извършена при пациенти, при които продължителната консервативна терапия е била без успех – 14 (70 %) пациенти. При останалите показанията за операция бяха белодробен абсцес – при 3 (15 %) и масивно хемоптое при 2 (15 %). При 1 (5 %) болна показанието за операция беше наличието на фистула между сегментен бронх и хранопровода. При всички пациенти беше използвана двупросветна ендотрахеална тръба за изолиране на засегнатия бял дроб и за предотвратяване на възможността за натичане на гноевидни секрети в здравия бял дроб. Оперативният достъп беше задностранична торакотомоия без изключение. При наличие на сраствания, те бяха отстранени по остър начин. Бронхиалният чукан беше ушит с единични конци на ръка или с автоматичен ушивател. Извършени бяха 13 (65 %) лобектомии (2 горни, 1 средна и 10 долни), 1 (5 %) пулмонектомия вляво, 1 (5 %) плевропулмонектомия вдясно, 1 (5 %) долна билобектомия с резекция на бронхоезофагеална фистула и сутура на хранопровода, 1 (5 %) горна билобектомия, 1 (5 %) средна лобектомия с пирамидектомия, 1 (5 %) пирамидектомия и 1 (5 %) атипична резекция (таблица 1). При 2 от долните лобектомии вляво бе извършена и резекция на лингула за постигане на радикалност на операцията. От лобектомиите 8 бяха вляво и 6 вдясно. Оперативната намеса бе радикална при всички пациенти с едностранна локализация на заболяването – при 18 (90 %) пациента. При нито един от оперираните двама болни (10%) с двустранна локализация не бе постигната радикалност поради редуцираните кардиореспираторни резерви, непозволяващи извършването на двустранна резекция.
В следоперативния период през първите 48 часа пациентите бяха мониторирани в Клиника за интензивно лечение. Лечението включваше медикаментозна терапия с антибиотици, аналгетици и муколитици и интензивна дихателна физиотерапия с инхалации и постурален дренаж.
Патоморфологично при всички случаи се установи хроничен некротизиращ възпалителен процес на бронхи и бронхиоли, с деструкция на елементи на бронхиалната и бронхиоларна стена, с анормална дилатация. При 10 болни се наблюдават бронхиални дилатации с формата на дълги, подобни на тръби разширения (цилиндрични бронхиектазии); при 7 болни бронхиалните дилатации са с торбовидна форма (торбовидни бронхиектазии); и при 3 пациенти бронхиалните деформации са от смесен тип (смесени бронхиектазии). В стената на бронхи и бронхиоли хистологично се установява хроничен възпалителен процес (с доминиране на лимфоцити, с формиране на герминативни центрове), както и участъци на некротизиращи разязвявания (с преобладаване на неутрофилните левкоцити), с десквамация на епитела, гранулационна тъкан в ламина проприя, фиброза на бронхални и бронхиоларни стени. Възпалителни изменения и фиброза се наблюдават и в околния белодробен паренхим. В един случай се установява наличие на нодуларна хиперплазия на невроендокринни клетки – т.нар. tumorlets, в съседство на бронхиектазиите.
Резултати
При нашите болни не бе наблюдавана 30-дневна следоперативна смъртност. При 3 (15 %) пациенти се появиха сериозни следоперативни усложнения, наложили повторна оперативна намеса. При мъж с плевропулмонектомия бе извършена ререзекция на бронха и торакопластика поради бронхоплеврална фистула и емпием, при жена с лява долна лобектомия се появи кървене от лезия на диафрагмата в ранния следоперативен период, наложило реторакотомия за хемостаза, а при третия пациент -мъж със средна лобектомия и пирамидектомия, бе извършена резекция на С6 поради нарушаване на венозния му дренаж с оформяне на белодробен инфаркт. При двама болни се визуализира рентгенологично остатъчна кухина, която при единия бе ликвидирана с по-продължителен престой на плевралните катетри, а при другия се наложи поставянето на допълнителен интраплеврален дренаж. При следоперативното проследяване на пациентите е установено, че без никакви оплаквания са 12 (60 %) пациенти, при 7 (35 %) от тях се наблюдава значително подобрение на симптоматиката и само 1 (5 %) пациент е без промяна в състоянието. От 18 пациента с радикално отстраняване на бронхиектазиите 13 (65 %) са без симптоматика, а 5 (35 %) са със значително подобрение на състоянието. От 2 пациента с двустранни бронхиектазии след операцията 1 (5 %) е с подобрение и 1 (5 %) без промяна. Без промяна след хирургичната намеса е пациент, при който е извършена плевропулмонектомия с последваща торакотомия, ререзекция на бронха и торакопластика поради бронхоплеврална фистула и емпием.
Обсъждане
Най-честата причина за бронхиектазиите са неспецифичните белодробни инфекции в детската възраст, следвани от туберкулозата и бронхиалната обструкция от вдишването на чужди тела2,4,11,15,22,26,27. В зависимост от патологичния субстрат те може да се класифицират като цилиндрични, варикозни или торбовидни и включват както по-леките форми (цилиндричните), така и доста по-тежките форми (кистичните)23. Бронхиектазиите не трябва да се смесват с псевдобронхиектазиите, които представляват обратимо (в срок от 6 месеца) цилиндрично разширение на бронхите, придружаващо белодробните инфекции при деца1,2,26. По литературни данни най-честата причина за възникването на бронхиектазии в Европа и Северна Америка е кистичната фиброза23. Най-често първата проява на заболяването е хронична продуктивна кашлица с отделяне на зловонна гной11. Постепенно белодробната инфекция хронифицира с тенденция към зачестяване. При по-тежките случаи може да се стигне до фиброза на белия дроб с деструкция на паренхима, особено когато причината за бронхиектазиите е туберкулозата27. Найчесто изолираните микроорганизми от храчките са Escherichia coli, Klebsiella, Pseudomonas aeruginosa, Staphylococcus aureus и Heamophilus influenzae11,15,22,27. Хемоптое, белодробен абсцес, мозъчен абсцес, амилоидоза и дихателна недостатъчност са най-честите усложнения на заболяването. Белодробното сърце е причина за смъртта при 37 % от случаите5.
Най-често се засягат сегментите от долния дял и по-точно постеро-базалните сегменти. При нашите пациенти бронхиектазиите са локализирани предимно в долния дял при 75 %. Prieto et allсъобщава за преобладаваща локализация на бронхиектазиите в долния белодробен дял в 56 %, а Haciibrahimoglu et all -за 60 %11,24. Въпреки очакванията за по-често засягане на левия бял дроб с оглед на по-трудния дренаж на левия главен бронх и неговото отношение към лявата белодробна артерия, същият автор съобщава в серията от 119 болни за локализация на бронхиектазиите в 57 % в десния бял дроб24. При нашите болни съотношението ляво/дясно е 50 %/50 %.
При всички пациенти е направена фасова и профилна рентгенография на белите дробове. В повече от 20 % от случаите конвенционалната рентгенография е без отклонения11,24. Класифицирането на бронхиектазиите на цилиндрични и кистични е по-лесно, отколкото установяването на заболяването11. Индиректни белези за наличие на бронхиектазии са циркулярни или тубуларни засенчвания, загуба на обем, компенсаторен емфизем, белези на пулмонална хипертония и на деструкция на паренхима по типа на „пчелна пита”10. Насочващи към бронхиектазии рентгенологични симптоми са кистични лезии, струпване на съдове, участъци с инфилтрати и ателектази. За окончателната диагноза е необходима КТ на белите дробове и медиастинума, която окончателно е изместила значително по-рисковата и травматична за пациента контрастна бронхография, особено за пациенти с нарушена белодробна функция, бронхоспазъм или наличие на остра инфекция2,5,9. При бронхографията може да бъде изследван едномоментно само единия бял дроб, като за изследването болният трябва да е добре подготвен: да е направен постурален дренаж, с помощта на антибиотична терапия да е овладян острият инфекциозен момент и секрецията да е намалена до минимум15. Всички тези изисквания не се отнасят за КТ. Освен това КТ е много по-лесна за осъществяване и е с 92 % информативност при срезове през 10 мм5. КТкритериите за поставянето на диагноза бронхиектазии са ясно установени – вътрешен диаметър на бронха над 1,5 пъти по-голям от придружаващата артерия и данни за липса на стесняване на лумена му периферно9. При всички наши болни след 1995 г. ние използвахме КТ. За прецизиране състоянието на функционалното белодробно кръвообращение при голяма част от болните е уместна перфузионната сцинтиграфия. За установяване на бактериалната флора и прецизиране на консервативната терапия е необходимо извършването на ФБС и вземането на бронхиален секрет. Освен това чрез ФБС се изключва наличието на неоплазма, чуждо тяло или стриктура на участък от бронхиалното дърво11,27. При нашите болни ФБС е направена при 80 %. Prieto et al са направили ФБС при 66 % от пациентите, а Stephen et al. и Kutlay et al. при 100 %24,15,27. Ashour et al. съобщават за серия пациенти, при които е направена ангиография 3. Те са установили, че при пациенти с цилиндрични бронхиектазии белодробното артериално кръвообръщение е запазено, докато при пациенти с торбовидни бронхиектазии е била налице значителна ретроградна перфузия от системната циркулация. Резекциите при последната група водят до значително подобрение на оксигенацията и общите симптоми на болестта. Функционалното изследване на вентилаторните показатели при 2/3 от пациентите е в норма, а в останалата 1/3 е с данни за обструкция24. В тези случаи причините за обструкцията са комплексни.
Най-честите симптоми при болните с бронхиектазии са хронична продуктивна кашлица с обилна гнойна експекторация (понякога до 500 мл/24 часа), лош дъх.
По тази причина тези болни често са интровертни и страдат от депресивни състояния15. Честите хоспитализации водят и до нарушение на тяхната работоспособност. Лечението им в началото е консервативно с цел отстраняване на бронхиалната обструкция и саниране на бронхиалното дърво2,27. То включва редуващи се антибиотична терапия, постурален дренаж, инхалации с бронходилататори, кортикостероиди4,27,28. При наличието на остри дихателни инфекции и обострянето на хроничните е необходимо включването на широкоспектърни антибиотици.
Hodder et al. първи установяват критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за оперативно лечение на бронхиектазиите: локализирани бронхиектазии, доказани чрез КТ, адекватни кардио-пулмонални резерви, наличие на хронична продуктивна кашлица, рецидивираща сигнификантна хемоптиза, чести белодробни инфекции, неуспех на медикаментозната терапия и физиотерапията12. Тези критерии понастоящем са общоприети4,9,15,24,26-28. Идеалният кандидат за хирургична резекция има хетерогенна структура на заболяването със зони на по-големи деструкции с тотална загуба на функцията и зони с напълно или значително по-добре запазен белодробен паренхим и бронхиални структури14. Целта на хирургичното лечение е подобряването качеството на живот на пациентите, при които консервативната терапия е безуспешна и предотвратяването на риска от усложнения като емпием, белодробен абсцес и рецидивираща хемоптиза2,26. Масивната хемоптиза – над 600 мл/24 часа е показание за спешна операция8, 26. За уточняване локализацията на кървенето е необходима ФБС на операционната маса. Балонната ендоскопска тампонада на кървящия бронх, извършена в условията на спешност, е ефективен метод за спиране на хемоптизата при пациенти с бронхиектазии26. Веднъж овладяно кървенето, болният трябва да бъде опериран, защото повторните хемоптизи след емболизацията са чести и в много случаи фатални8,20. При двустранни източници на кървене се извършва емболизация на бронхиалната артерия и след овладяване на кървенето се извършва двустранна резекция на бронхиектазиите26.
Лечебната тактика при бронхиектазиите са еволюирали от ранната хирургична намеса при всички пациенти в средата на ХХ век до по-консервативен подход и хирургична интервенция при тези пациенти, при които медикаментозната терапия и физиотерапията са без успех или са налице усложнения на бронхиектазиите2,18,19. По данни на Agasthian T. et al. oперираните в клиниката Mayовисоко селектирани пациенти представляват само 3.4 % от всички болни с диагноза бронхиектазии, лекувани през същия период, а в Ruhrlandklinik в Есен, Германия, тези болни са 18.3 %2,8. Има автори, които считат, че оперативната намеса трябва да се извърши още в детска възраст, тъй като оставащият бял дроб ще израсте и изпълни адекватно съответната гръдна половина15. Чрез хирургичното лечение се постига подобряване на качеството на живота на пациентите с дългогодишна безуспешна консервативна терапия. Наложително е хирургичното лечение при наличието на тежки усложнения като хемоптое, белодробен абсцес и плеврален емпием, каквито установихме при четирима от нашите болни. Целта на оперативното отстраняване на бронхиектазиите, от една страна, трябва да е радикалното им премахване, а, от друга страна, трябва да се стремим към максимално запазване на белодробната функция за избягване на кардиореспираторното лимитиране17. Обемът на оперативната намеса варира от сегмент- или полисегментектомия при строго подбрани пациенти до пулмонектомия при болни с тотална деструкция на паренхима9. При наличието на масивни сраствания те трябва да се освобождават много внимателно, особено в близост до диафрагмата, тъй като понякога бронхиектазиите може да се дължат на недиагностицирана белодробна секвестрация. В тези случаи аберантната артерия от системното кръвообръщение може да бъде наранена и да се стигне до значителна кръвозагуба4,17. Решаваща роля за следоперативните резултати има внимателният подбор на пациентите, подходящи за резекция на бронхиектазиите. По-малката по обем оперативна интервенция не е свързана с по-висок риск от следоперативни усложнения при достатъчно внимателен подбор на пациентите9.
При случаите, когато се предполага по-обширна резекция, е задължително разширеното изследване на белодробната функция на пациентите. Необходимо е внимателното саниране на бронхиалното дърво с подходящи антибиотици. Когато се извършва по повод на доброкачествено заболяване, пулмонектомията е високорискова операция21. Анестезията трябва да се води с двупросветна ендотрахеална тръба за избягване на натичането на кръв и инфектиран бронхиален секрет в контралатералния бял дроб. Когато са показани, превантивните мерки като оптималното скелетиране, интраперикардиалното лигиране на кръвоносните съдове, както и укрепването на бронхиалния чукан трябва да се извършват рутинно 2.
Следоперативно подобрение е настъпило при над 90 % от оперираните от нас болни. Тези резултати са сравними с резултатите и на други автори2,6,9,24,26,27. Най-често липсата на подобрение се дължи на инкомплетната резекция на измененията8,27. При оперираните 20 души няма следоперативна смъртност при проследяването им до 30-ия следоперативен ден или по-дълго, но в рамките на същия болничен престой. Нивото на настъпилите сериозни усложнения е сравнително високо (15 %), но то корелира със съобщеното от различни автори, които съобщават за усложнения от 11.0 % до 24.6 %2,8,9,11,15,24,26,27. Радикалното отстраняване на бронхиектазиите е найважният прогностичен фактор, останалите са типът на бронхиектазиите и липсата на синузит4,5,9,26,27. Много често се налага отстраняването и на функционално годен белодробен паренхим поради извършването на анатомични резекции, което повлиява отрицателно следоперативните функционални резултати9. Лечението на пациентите с напреднали форми на болестта и дифузна деструкция на паренхима е трудно и с несигурен резултат, въпреки обширните белодробни резекции27.
Необходимо е продължително проследяване на пациентите, оперирани по повод на бронхиектазии, тъй като при някои от тях е възможна появата на бронхиектазии в съседните на резецираните сегменти в рамките на 1015 години след операцията24. В следоперативния период е необходимо мултидисциплинарно проследяване на оперираните за подобряване на далечната прогноза9.
В заключение хирургичното лечение на бронхиектазиите е показано при пациенти с локализирани форми на заболяването, при които може да се извърши радикална резекция и които притежават достатъчно функционални кардиореспираторни резерви да понесат резекцията. Едновременно с радикалността стремежът е и към максимално запазване на функционално годния белодробен паренхим. При добре извършен подбор на пациентите хирургичното лечение на бронхиектазиите води до значително подобряване качеството на живот, придружено е от ниска смъртност и приемлива честота на усложненията.
Литература
- Михаилова В. Хирургично лечение на вродените бронхиектазии в детската възраст. Спешна медицина, 1999, 2, 19-22
- Agasthian T., Deschamps C., Trastec VF, Allen MS, Pairolero PC. Surgical management of bronchiectasis. Ann Thorac Surg 1996; 62: 976-978.
- Ashour M. Hemodinamic alterations in bronchiectasis: A base for a new subclassification of the disease. J Thorac Cardiovasc Surg 1996; 112: 328-334.
- Balkanli K, Gen; O, Dakak M, G;rk;k S, G;z;b;y;k A, ;aylak H, Y;cel O.Surgical management of bronchiectasis: analysis and short-term results in 238 patients. Eur J Cardiothorac Surg 2003; 24:699-702.
- Ellis DA, Thornley PE, Wightman AJ, et al. Present outlook in bronchiectasis: clinical and social study and review of factors influencing prognosis. Thorax 1981;36:659–64.
- Etienne T, Spiliopoulos A, Megevand R. Les bronchectasies: indication et moment de la chirurgie. Ann Chir 1993;47:729–35.
- Fraser R.G., Pare J.A.P. Roentgenologic signs in the diagnosis of the chest diseases. In: Fraser R.G., ed. Diagnosis of diseases of the chest. Philadelphia: Saunders, 1988:459-693.
- Fujimoto T, Hillejan L, Stamatis G. Current strategy for surgical management of bronchiectasis. Ann Thorac Surg 2001;72:1711-1715.
- Giovannetti, R, Alifano, M, Stefani, A, Legras, A, Grigoroiu, M, Collet, J-Y, Magdelenat, P, Regnard, JF. Surgical treatment of bronchiectasis: early and long-term results. Interact CardioVasc Thorac Surg 2008;7:609-612.
10. Grenier P, Maurice F, Musset D, et al. Bronchiectasis: assessment by thin-section CT. Radiology 1986;161:95–9.
11. Haciibrahimoglu, G, Fazlioglu, M, Olcmen, A, Gurses, A, Bedirhan, MA. Surgical management of childhood bronchiectasis due to infectious disease. J Thorac Cardiovasc Surg 2004;127:1361-1365
12. Hodder R.V., Cameron R., Todd T.R.J. Bacterial Infections. In: Pearson F.G., ed. Thoracic surgery. New York: Churchill Livingstone, 1995:433-470.
13. Jackson C.L., Huber J.F. Correlated applied anatomy of the bronchial tree and lungs with a system of nomenclature. Chest 1943;9:319
14. Klepetko W. Bronchiektasis – medical or surgical treatment. The Europian Association for Cardio-thoracic Surgery: 14th Annual Meeting, Book of Proceedings, 7th October 2000; 53-54.
15. Kutlay H, Cangir AK, Enon S, Sahin E, Akal M, Gungor A, et al. Surgical treatment in bronchiectasis: analysis of 166 patients. Eur J Cardiothorac Surg 2002;21:634–7.
16. Laennec R.T.H. De l’auscultatation medicale, un trait; du diagnostic des maladies des poumons et du coeur. Paris: Brossonet Chaude, 1819.
17. Laros CD, Van den Bosch JMM, Westermann CJJ, et al. Resection of more than 10 lung segments. A 30-year survey of 30 bronchiectatic patients. J Thorac Cardiovasc Surg 1988;95:119–23.
18. Le Roux BT, Mohlala ML, Odell JA, Whitton ID. Suppurative diseases of the lung and pleural space. Part II: Bronchiectasis. Curr Probl Surg 1986;23:94–110.
19. Lindskog GE. Bronchiectasis revisited. Yale J Biol Med 1986;59:41–53.
20. Mal H, Rulon I, Mellot F, Brugiere O, Sleiman C, Menu Y, Fournier M. Immediate and long-term results of bronchial artery embolization for life-threatening hemoptysis. Chest 1999;115:996-1001
21. McGovern EM, Trastek VF, Pairolero PC, Payne WS. Completion pneumonectomy: indications, complications, and results. Ann Thorac Surg 1988;46:141–6.
22. Nicotra MB, Rivera M, Dale AM, Shepherd R, Carter R. Clinical, pathophysiologic, and microbiologic characterization of bronchiectasis in an aging cohort. Chest 1995;108:955–61.
23. Pare JAP. Diseases of the airways. In: Faser RS, Pare JAP, Fraser RG, Pare PD, eds. Synopsis of diseases of the chest. 2nd ed. Philadelphia: WB Saunders, 1994:622–703.
24. Prieto D, Bernardo J, Matos MJ, Eugenio L, Antunes M. Surgery for bronchiectasis. Eur J Cardiothorac Surg 2001; 20:19-24.
25. Shields T.W. General thoracic surgery, 3rd edition Philadelphia: Lea and Febiger, 1989:750-771.
- Sirmali M, Karasu S, T;r;t H, Gezer S, Kaya S, Tastepe I, Karaoglanoglu
- N. Surgical management of bronchiectasis in childhood. Eur J Cardiothorac Surg 2007;31:120-123.
26. Stephen, T, Thankachen, R, Madhu, AP, Neelakantan, N, Shukla, V, Korula, RJ. Surgical Results in Bronchiectasis: Analysis of 149 Patients. Asian Cardiovasc Thorac Ann 2007;15:290-296.
27. Wilson R, Cole P. Respiratory tract infections. In: Barnes PJ, ed. Respiratory medicine: recent advances. Oxford: Butterworth-Heinemann, 1993:95–122.
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да получите достъп до пълното съдържание и статиите на списанието в PDF формат.
Благодаря ви за полезната статия. Всеки един, който е решил да следва медицина знае, че трябва да се отдаде почти изяло на тази професия ако иска да стане наистина добър и да познава всички симптоми бързо и лесно да знае как да помогне на своят пациент.Сао гледайки от една направена снимка да се откриват проблемите е сложно.Има много болести,които не се лекуват правилно или дори не се отива на лекар, което е голяма грешка. Това, че хирургичната резекция има за задача да подобри общото състояние на пациента, да намали инцидентите и честотата на възпалителните епизоди и да предпази от други усложнения е добре, но всичко това трябва да се вземе на време.