Резюме: За периода от януари 1997 г. до октомври 2008 г. с диагноза белодробен абсцес хирургично са лекувани 82 болни.От тях с дренаж по Моналди 11 (13.4%) болни и 71 (86.6%) с белодробна резекция.  Те бяха 65 (89.3%) мъже и 17 (20.7%) жени със средната възраст 48.5 (от 14 до 68) години.  При 28 от болните (34.1%) заболяването бе предхождано от аспирационна пневмония, а при 54 от тях (65.9%) от друга белодробна патология.  Основните симптоми са интоксикация, кашлица с гнойна експекторация 78 (95.1%), фебрилитет до 39.5⁰С при 74 (90.2%) пациенти, болка в гърдите при 45 (54.9%), задух и лесна уморяемост 32 (39%), загуба на тегло 29 (35.4%) и хемоптиза 19 (23.2%).  Оперативната интервенция при болните с остър абсцес бе трансторакален дренаж по Моналди.  При болните с хроничен абсцес бяха направени 46 (64.8%) лобектомии, 7 (9.9%) сегментарни резекции, 7 (9.9%) атипични резекции, 5 (7.0%) пулмонектомии, 3 (4.2%) лобектомии с декортикация на останалия бял дроб, 2 (2.8%) полисегментектомии, 1 (1.4%) долна билобектомия.  Нямаше интраоперативна смъртност.  При оперираните с хроничен абсцес 30-дневната следоперативна смъртност бе 3 (4.2%) болни с тежки придружаващи заболявания като диабет, чернодробна цироза и туберкулоза.  При 1 (9.1%) болен с остър абсцес се появи запушване на катетъра от некротични маси, наложило неговата подмяна.  При 2 (2.8%) болни с хроничен абсцес бе направена реторакотомия в ранния следоперативен пиериод поради хеморагия, а при други 2 (2.8%) следоперативно се разви емпием, който изискваше продължително задържане на дренажите.  Обобщението на резултатите ни води до извода, че прилагането на трансторакалния дренаж по Моналди е ефикасен и лесен за изпълнение метод при лечението на острия белодробен абсцес, а белодробната резекция е метод на избор при лечението на хроничния белодробен абсцес с добри резултати.

Ключови думи: белодробен абсцес, оперативно лечение, трансторакален дренаж по Моналди, белодробни резекции, отдалечени резултати.

Abstract.  Between Jan 1997 and Oct 2008 a total of 82 patients were treated with diagnosis of pulmonary abscessus. Eleven (13.4%) of them with acute abscessus underwent Monaldi drainage and 71 (86.6%) with chronic disease– pulmonary resections.  They were 65 (89.3%) males and 17 (20.7%) females with an average age of 48.5 years.  Pre-existing aspiration pneumonia was found in 28 (34.1%) patients and other pulmonary pathology was documented in 54 (65.9%) patients.  Main clinical symptoms included intoxication, cough with purulent expectoration-78 (95.1%), fever up to 39.5^o-74 (90.2%), chest pain-45 (54.9%), weight loss- 29 (35.4%), dispnoea and fatique- 32 (39%) and hemopthisis- in 19 (32%) patients. Pulmonary resections in chronic abscessus group included: lobectomies-46 (64.8%), segmental resections-7 (9.9%), atypical resections-7 (9.9%), pneumonectomies-5 (7%), lobectomies with decortication-3 (4.2%), polysegmental resections-2 (2.8%) and lower bilobectomy-1 (1.4%). There was no intraoperative death. 30-day postoperative mortality was observed in 3 (4.2%) patients from chronic abscessus group due to severe comorbidity as diabetes, liver chirosis and tuberculosis.  Rethoracotomies were carried out in 2 (2.8%) of the patients for intraoperative bleeding.  In other 2 (2.8%) of them postoperative empyema was observed and they were treated with prolonged intrathoracic drainage.  In 1 (9.1%) patient in acute abscessus group intracavitary catheter was obturated with necrotic masses and it was replaced with new one. There was clinical improvement in 10 patients and in only 1 patient no improvement was observed.  Long-term results in operated on patients with choronic abscessus are considered very good.  In conclusion, Monaldi transthoracic drainage is an effective procedure in patients with peripheral acute pulmonary abscessus and pulmonary resections are treatment method of choice in patients with chronic abscessus.

Key words. Pulmonary abscessus, surgical treatment, Monaldi transthoracic drainage, pulmonary resections, long-term results

През последните три десетилетия се наблюдава рязко спадане честотата на белодробния абсцес.  Причините за това се крият в прецизирането на антибиотичната терапия, навлизането на нови по-мощни антибиотици, усъвършенстването на анестезията, подобряването на ороденталната хигиена на хората.

В доантибиотичната ера хирургичното лечение на белодробния абсцес е било метод на избор, независимо дали се касае за трансторакален дренаж или торакотомия и белодробна резекция.  Много от авторите от този период  анализират различните хирургични тeхники: King and Lord; Sweet; Schweppe; Knowles и Kane [10].  Прогнозата при болните с хроничен белодробен абсцес е била изключително сериозна – летален изход е настъпвал при около 40% от тях [3, 21].  След откриването на антибиотиците и тяхното широко навлизане в медицинската практика на преден план излиза консервативното лечение в комбинация с ендоскопско саниране на бронхиалното дърво и абсцесната кухина и води до трайно излекуване на почти 90% от пациентите.  Въпреки всичко прогнозата остава сериозна при възрастни и имунокомпрометирани болни и пациенти с тежки дистрофични нарушения и с големи абсцесни кухини [15].

През последните две десетилетия се наблюдава връщане към трансторакалния дренаж по Monaldi на острия белодробен абсцес.  Показанията за прилагането му са стенодопирни абсцеси с диаметър над 4 см, при които консервативното лечение е било безуспешно [1, 2].

Хроничният белодробен абсцес се дефинира като окръглена кухина в белия дроб, изпълнена с гной, рентгенологично представена най-често с наличие на хидро-аерично ниво в нея [6, 15].  В последните години се наблюдава увеличаване на броя на болните с хроничен белодробен абсцес.  Това се дължи на все по-широкото навлизане в практиката на лечебни методи, нарушаващи имунната компетентност на организма, като имуносупресията и химиотерапията, на злоупотребата с алкохол и на увеличаване броя на наркоманите и заболелите от СПИН.

Ние си поставихме за цел да проучим показанията за оперативно лечение при болни с остър и хроничен белодробен абсцес; ранните и късните следоперативни резултати, както и факторите, които ги повлияват.

Материал и методи

В Клиниката по гръдна хирургия към СБАЛББ “Св. София” за периода от януари 1997 г. до октомври 2008 г. бяха  оперирани 82 болни с белодробен абсцес.  От тях 11 (13.4%) бяха дренирани трансторакално с диагноза остър белодробен абсцес и 71 (86.6%) пациенти бяха оперирани с диагноза хроничен белодробен абсцес.  Проучени са следните показатели: пол, възраст, етиология, клинична картина, вид на оперативната намеса, пролежани леглодни, наличие на усложнения, изолирана бактериална флора от абсцесната кухина интраоперативно и продължителност на престоя на дренажните тръби в плевралната кухина.  От тях 17 (20.9%) бяха жени и 65 (80.1%) бяха  мъже на средната възраст 48.5 години (от 14 до 68 години).  С остър абсцес бяха оперирани 1 (9.1%) жена и 10 (90.9%) мъже.  С хроничен абсцес бяха оперирани 16 (22.5%) жени и 55 (77.5%) мъже.  

По-голяма част от болните с остър абсцес – 8 (72.7%), имаха предшестваща белодробна патология: 5 (45.5%) бяха прекарали пневмонии, 2 (18.2%) туберкулоза, 1 (9.1%) бе с придружаващи бронхиектазии. Трима болни (27.3%) бяха с аспирационна пневмония.  Експериментално острият белодробен абсцес се формира 8 до 14 дни след епизода на аспирация.  Основната симптоматика при тези болни бе кашлица с гнойна експекторация при 10 (90.1%) болни, фебрилитет до 39.5 ⁰С при 9 (81.8%) болни, болка в съответната гръдна половина при 6 (54.5%) болни и задух и лесна уморяемост при 5 (45.5%).

Установени бяха няколко основни предразполагащи фактора за развитието на хроничния абсцес, като при голям брой пациенти е налице комбинация от тях.  При 16 пациента (22.5%) не бе установена конкретна причина за възникване на белодробния абсцес.  От хроничен алкохолизъм страдаха 50 (70.4%) от оперираните, с лоша ородентална хигиена бяха 38 (53.5%), при 12 (16.9%) абсцесът се бе развил след пневмония, 9 (12.7%) бяха с цереброваскуларни нарушения, 6 (8.5 %) с диабет, 3 (4.2%) с психични разстройства, при 2 (2.8%) абсцесът беше възникнал след стомашно-чревна хирургия и при 1 (1.4%) след зъбна и орофарингеална хирургия.  Симптоматиката при тези пациенти се изразяваше в кашлица с гнойна експекторация при 68 (95.8%), фебрилитет 65 (91.5%), болка 39 (54.9%), загуба на тегло 29 (40.8%), задух и лесна уморяемост 27 (38%) и хемоптиза 19 (26.8%). 

Преобладаващата част от пациентите с остър абсцес – 9 (81.8%), бяха лекувани консервативно с антибиотична терапия в продължение на средно 1.5 седмици (между 1 и 2 седмици).  При 6 (54.5%) от тях лечението е било с един антибиотик, а при останалите 3 (27.3%) то е било с два или повече антибиотика.  При изследване на пунктат, храчка и взет при ФБС бронхиален секрет за патогенна микрофлора предоперативно бяха изолирани аеробни и анаеробни мекроорганизми.  Анаероби бяха изолирани в 8 (72.7%) случая, включващи: Bacteroides sp. (n=4); Fusobacterum sp. (n=2); Peptоcocci (n=1); Propionobacterium (n=1).  Мултиплени аероби баха изолирани при останалите 3 случая (27.3%) – Pseudomonаs aeruginosa, Enterobacter, Klebsiella pneumoniae и други Gr (-) микроорганизми; Staphylococcus aureus,  Escherichia coli.

Предоперативните диагностични методи включват фасова (Фигура 1) и профилна рентгенографии (Фигура 2) при всички пациенти.  При 13 (65%) от тях за оценка на денситометричната плътност и локализация на абсцеса бе извършена КАТ на белите дробове (Фигура 3), при 7 (35%) ехография на торакса (Фигура 4).  При всички болни бе направена ФБС за оценка на трахеобронхиалното дърво с цел изключване на неоплазма и вземане на материал за микробиологично изследване.

Фиг. 1. Фасова белодробна рентгенография при белодробен абсцес

Фиг. 2. КАТ на белите дробове при белодробен абсцес

Фиг. 3. Ехографски образ на белодробен абсцес

При всичките 11 пациенти лекувани с трасторакален дренаж използвахме локална анестезия с 1,0% разтвор на Lidocain при спонтанно дишане, стандартен сет за торакоцентеза с троакар 22 Сh, пункционна игла 14 Сh и катетър 20-22 Ch.  След локализация на абсцеса чрез КТ на бели дробове, допълнена при необходимост с ехография на торакса се пристъпва към осъществяването на трансторакалния дренаж. При пункцията се евакуира гноен ексудат, който се изпраща за микробиологично изследване. Извършва се торакоцентеза с троакар 22 Сh, и се поставя трансторакален катетър 20-22 Ch.  Последният се включва на активна аспирация 20 см воден стълб.  Липсата на херметизъм говори за бронхоплеврална фистула.  След 2 часа се извършва рентгенологичен контрол.

Фиг. 4. Рентгенография при изписването на сьщия болен

Локализацията на хроничния абсцес е дадена на таблица 1.

Таблица 1.  Локализация на хроничния белодробен абсцес

Необходимостта от оперативно лечение на хроничния абсцес беше продиктувана от неуспех в консервативната терапия при 64 (90.1%) пациента, неефективност на трансторакалния дренаж при 3 (4.2%) и масивна хемоптиза при 4 (5.6%).  При всички пациенти се извърши торакотомия с различна по обем резекция на белия дроб – 46 (64.8%) лобектомии, 7 (9.9%) сегментарни резекции, 7 (9.9%) атипични резекции, 5 (7.0%) пулмонектомии, 3 (4.2%) лобектомии с декортикация на останалия бял дроб, 2 (2.8%) полисегментектомии, 1 (1.4%) долна билобектомия (Таблица 2).

Таблица 2. Оперативни намеси при хроничния белодробен абсцес.

Интраоперативно бе взет материал за микробиологично изследване с оглед прецизиране на следоперативната антибиотична терапия.  Извършването на атипични резекции беше по повод на периферни кухинни сенки, суспектни за неоплазма.  При тези пациенти експресната интраоперативна диагностика установи абсцедирала пневмосклероза.  Диагнозата хроничен белодробен абсцес се потвърди чрез хистологично изследване на оперативния материал.

Индикации за дренаж

1. Стенодопирна локализация с диаметър над 4 см.
2. Неповлияващ се сепсис въпреки антибиотичната терапия.

3.   Напрегнат белодробен абсцес, чийто конвекситет компримира медиастинума.

Индикации за оперативно лечение

1. Голям абсцес с  размер над 4 см и неповлияващ се от медикаментозната терапия.
2. Персистиращ фебрилитет и значима интоксикация без отговор на антибиотичната терапия след 4-6 седмици.
3. Хронифициране на абсцеса с продължителност 6-8 седмици.
4. Рентгенологични данни за неадекватно повлияване, включващи задебеляване на стената и локални брнхиектатични промени.
5. Рецидивираща и/или масивна хемоптиза.
6. Наличието на бронхо-плеврална фистула и емпием.
7. Съмнение за разпаднал карцином.

Оперативно лечение претърпяват само 10-15% от болните.  Усложненият с хемоптиза белодробен абсцес при неподлежащи на оперативно лечение болни е показан за извършването на емболизция на бронхиалната артерия.

Честотата  на хирургичното лечение при белдробен абсцес е дадена на таблица 3

Таблица 3. Честота на хирургичното лечение при белодробен абсцес

Резултати

При нашите болни не бе наблюдавана интраоперативна смъртност.  При 2 (10%) пациенти се появиха усложнения, свързани със запушване на катетъра от некротични маси и коагулуми, което наложи подмяната му.  Бронхоплеврална фистула бе доказана бронхоскопски при 2 (5%) от болните и бе премахната чрез ендоскопска обтурация.  При 12  болни абсцесът хронифицира и беше  извършена белодробна резекция.  Един пациент (5%) алкохолик с диабет и чернодробна цироза почина.  При 1 (5%) имаше напреднала туберкулоза със  суперпонирана инфекция от Gr (-) отр. аероби и бронхостеноза, който почина от белодробна недостатъчност.  При всички останали следоперативният период протече гладко с бързо настъпило подобряване на клиничното им състояние. Картината на сепсис отзвуча запо-малко от 48 часа.Средният престой на болните в клиниката е 19 дни (от 12 до 31 дни). Средният престой на плевралните дренажи е 15 дни (от 9 до 26 дни).

Микробиологичното изследване на интраоперативния изолат при 54 от пациентите (76.1 %) показа наличието на патогенни микроорганизми, както аероби, така и анаероби.  В почти всички случаи са установени повече от един микроорганизъм.  Най-често от абсцесната кухина е доказан Pseudomonas – при 18 пациента (25.4%).  В 14 случая е изолиран Bacteroides fragilis (19.7%), в 13 (18.3%) Fusobacterium nucleatum, в 12 (16.9%) Staphylococcus aureus, в 10 (14.1%) Prevotella species, в по 6 (8.5%) Streptococcus и Acinetobacter, в 4 (5.6%) Lactobacillus species, в по 3 (4.2%) Campylobacter gracilis, Veillonella, Eggertella lenta, Peptostreptococcus anaerobius и Enterobacter, в по 2 (2.8%) Actinomyces species и Micromonas micros.

Патоморфологично при всички оперирани пациенти за хроничен абсцес развил се в резултат на гнойно-некротичния възпалителен процес на белия дроб се установи кухина с дебела стена..  Хистологично в стената на кухината се доказа гранулационна тъкан с много макрофаги фагоцитирали липиди (псевдоксантомни клетки) и дебел слой зряла фиброзна тъкан богата на колаген. В околния белодробен паренхим се установи пневмония в организация. В кухината се наблюдава разпадната некротична тъкан и много неутрофилни левкоцити (гноен ексудат). В два от изследваните случаи  в абсцесната кухина се доказват  актиномицетни друзи.

Усложнен следоперативен период бе наблюдаван при 16 (22.5%) от оперираните.  Тежки усложнения, налагащи реоперация, бяха наблюдавани при 7 (9.9%) болни.  При трима бе поставен интраплеврален дренаж поради постоперативен емпием; при двама реоперация бе извършена по повод на постоперативна хеморагия (реторакотомия и хемостаза) и при един по повод на остатъчна кухина (екстраплеврална торакопластика).  При 1 (1.4%) от тях, с оформяне на бронхоплеврална фистула след дясна горна лобектомия се наложи ререзекция на бронхиалния чукан.  Въпреки интензивното лечение и адекватната антибиотична терапия тежката интоксикация доведе до дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, в резултат на което настъпи летален изход.  В останалите случаи най-често (4 пъти) бе установена продължителна екстравазация от интраплевралните дренажи, като при двама пациенти това беше свързано с формирането на остатъчна кухина.  При 3 пациенти оперативната рана супурира, а при 2 имаше частична ателектаза, ликвидирана с бронхоаспирация и инхалации.

Обсъждане

Първичният белодробен абсцес е много тежко заболяване не само на белия дроб, но и на целия организъм, което без лечение води неминуемо до летален изход.  Дори и при адекватна консервативна терапия прогнозата му е изключително сериозна, особено при запуснати случаи и имунокомпрометирани пациенти.  В доантибиотичната ера смъртността е достигала 30-40 % [3, 21].  Въпреки съвременните методи на лечение, при консервативната терапия смъртността остава все още висока – 15-20 % [12, 14, 18].  При своевременното извършване на оперативна интервенция леталитетът не надвишава 1-2 % [16].  Изключително важни предразполагащи фактори за формирането на белодобен абсцес са злоупотребата с алкохол, лошата ородентална хигиена, както и наличието на придружаващи заболявания, водещи до снижаване имунитета на организма.  Увеличава се броят на наркоманите и на болните от СПИН.  При немалка част от пациентите причините, водещи до формиране на белодробен абсцес, са мултифакторни [15, 17, 20].  Повечето от болните с белодробен абсцес се третират медикаментозно.  По наши данни около 10% от тях не се повлияват от консервативна терапия, включваща антибиотици, ендоскопска санация на абсцесната кухина и постурален дренаж.  Тези пациенти бяха насочени за хирургично лечение. Единадесет болни с остър белодробен абсцес, бяха лекувани чрез трансторакалния дренаж.

Използвайки нашия опит смятаме, че ултразвуковото изследване на торакса е основен метод на изследване за разлика от Alon Yellin [4] пред вид липсата на облъчване на пациента и възможността за по-точна локализация на абсцесната кухина.  Поддържаме становището на други автори, че основните индикации за перкутанен тръбен дренаж при пациентите са неуспеха на консервативните методи и тежкото състояние при някои болни, правещо ги неподходящи за белодробна резекция.  Основните предимства на тази техника пред лобектомията са кратката продължителност на оперативната намеса, която е органосъхраняваща и не е свързана непременно със загуба на функция. [22]. Методът може да се използва с успех и при пациенти с дихателна недостатъчност и понижени вентилаторни показатели.  При необходимост поставянето на перкутанния тръбен дренаж може да се извърши чрез частична резекция на ребро [19]. Нямаме сериозни усложнения от прилагането на трансторакалния дренаж, въпреки че в литературата са описани хемоторакс, хемоптое и въздушна емболия [1, 3].  Бронхоплеврална фистула се намери при двама от нашите болни.  Не сме наблюдавали случай на генерализиран плеврален емпием, въпреки че такъв e описан от Estera и сътр. [10].  Няколко седмици след медикаментозно лечение стенодопирно разположеният абсцедирал участък от белия дроб  образува адхезии с гръдната стена, които намаляват риска от интраплеврални усложнения.  Перкутанният тръбен дренаж при острия абсцес с редки изключения води до пълно и трайно излекуване.  В единични случаи може да се стигне до хронифициране на абсцеса, налагащо извършването на белодробна резекция.  Aronberg [5] използва под флуороскопски контрол ангиографски катетър при пациент с вторичен аеробен абсцес.  Други автори описват 6 случая на първичен остър белодробен абсцес при сериозно увредени болни [22].  Cameron и Whitton [8] препоръчват перкутанния тръбен дренаж при напрегнати остри абсцеси, но той е ефективен при всички видове остри белодробни абсцеси.  Vainrub и сътр. [22] предлагат трансторакалния дренаж като алтернатива на торакотомията при лечението на неповлияващи се от консервативна терапия абсцеси.   Въпреки това те смятат, че този метод не трябва да се използва рутинно от появяването на антибиотиците.

Оперативната интервенция е индицирана при хронифициране на процеса въпреки адекватната антибиотична терапия; при големи абсцесни кухини (над 4 см), при които консервативната терапия не е в състояние да ликвидира гнойното огнище без остатък; при наличие на масивна хемоптиза, която не може да бъде овладяна медикаментозно или по ендоскопски път; при суспекция за малигненост.  По възможност тя трябва да се извърши след максимално саниране на абсцесната кухина с използване на всички възможни методи – медикаментозно лечение, физиотерапия и ендоскопска санация.  Неуспехът на трансторакалният перкутанен дренаж по Моналди при лечението на острия белодробен абсцес е предпоставка за неговото хронифициране и налага белодробна резекция.

При интубацията се използуват двупросветни интубационни тръби.  Основните им предимства при белодробния абсцес са възможността за разделна вентилация на двата бели дроба и предотвратяването на натичане на инфектирани секрети от болния в здравия бял дроб.

Обемът на оперативната намеса е в пряка зависимост от локализацията и размерите на абсцесната кухина.  Поради тежкия възпалителен процес, наличието на масивни сраствания в плевралната кухина и съпътстващата лимфаденопатия обработката на хилусните елементи в повечето случаи е значително затруднена.  По тази причина белодробните резекции при хроничен абсцес са истинско предизвикателство за гръдния хирург, изискващо висока квалификация и богат опит.  Най-често е извършвана лобектомия, като съотношението долни/горни е 2,5:1.  Същата зависимост се наблюдава в съотношението ляво/дясно – почти два пъти по-често е извършвана оперативна намеса върху десния бял дроб.  Това е съвсем обяснимо, като се има пред вид, че най-разпространеният патогенетичен механизъм за възникване на белодробния абсцес е аспирационният.  Относно локализацията данните корелират с резултатите и на други автори [9, 12, 20].  Размерите на абсцесната кухина са пряк прогностичен показател и имат определящо значение за продължителността на следоперативния престой [7, 14, 15].  При по-големи абсцесни кухини (над 4 см) невинаги резекцията се извършва строго анатомично.  Това нарушава херметичността на оставащия белодробен паренхим и води до повишена въздушна пропускливост в следоперативния период.

Най-често от аеробните микроорганизми от абсцесната кухина се изолират Pseudomonas и Staphylococcus aureus, а от анаеробните – Bacteroides fragilis, Fusobacterium nucleatum и Prevotella species, като в почти всички случаи се установяват повече от един патогенни микроорганизми.  Подобно съотношение на изолираните микроорганизми от абсцесната кухина съобщават и други автори [6, 11].  Анализът на резултатите показва, че видът на изолираните микроорганизми влияе в значителна степен на тежестта и продължителността на следоперативния период.  Значително по-тежко е възстановяването на пациенти, при които се установява наличието на анаеробна флора в абсцесната кухина.  Тежко протича възстановителния период и при наличие на S. аureus и/или K. рneumoniae [15].  Hammond и сътр. [13] установяват взаимовръзка между различните патогенетични механизми и различните патогенни причинители.  Наличието на P. аeruginosa и K. рneumoniae най-често се дължи на вътреболнична инфекция при пациенти, при които е провеждано продължително консервативно лечение.

За разгледания период в клиниката 30-дневната следоперативна смъртност е 1,49 %.  Следоперативните усложнения са довели до екзитус в един случай – при пациент с дясна горна лобектомия и инсуфициенция на бронхиалния чукан с развитието на плеврален емпием и сепсис.  Като следствие на това се е наложила реоперация с ререзекция на бронхиалния чукан.  Продължителността на следоперативния престой се определя не толкова от вида на оперативната намеса, колкото от наличието или липсата на усложнения.  От голямо значение за продължителността и тежестта на следоперативния период е и наличието на придружаващи нарушения, напр. анемия и диспротеинемия, които много често съпътствуват белодробния абсцес. В други случаи те са непосредствена последица от тежката хронична интоксикация на организма.  Пациентите, при които абсцесната кухина е била с по-големи размери, имат по-дълъг и респективно по-тежък следоперативен престой.  Наличието на остатъчна кухина в следоперативния период е най-честата причина за удължаване болничния престой на пациентите и по-късното изваждане на катетрите.  Това усложнение се среща по-често при горните лобектомии, отколкото при долните.  Като резултат се наблюдава по-продължителна екстравазация от плевралните катетри.  Друго сериозно усложнение е постоперативната хеморагия.  При двама пациенти тя е наложила реоперация по спешност и хемостаза.

В заключение можем да кажем, че перкутанният тръбен дренаж е метод за лечение на острия белодробен абсцес, технически лесен за изпълнение, приложим при тежко болни пациенти, неподходящи за белодробна резекция, рядко свързан със сериозни усложнения.  При него се постига пълно и трайно излекуване на пациентите с пълна резорбция на абсцесната кухина, като само в единични случаи при компрометирани болни може да се наложи белодробна резекция поради хронифициране на процеса.  

При хронифициране на процеса, сигнификантна хемоптиза, суспекция за малигненост или неуспех на консервативната терапия в срок от два месеца е индицирано извършването на белодробна резекция.  Постоперативните резултати са приемливи с излекуване на над 90% от пациентите при смъртност, ненадвишаваща 1-2%, въпреки че честотата на следоперативните усложнения остава сравнително висока.

Литература

1. Даков Й. Ф. Съвременна характеристика на белодробните абсцеси и тяхното хирургично лечение. Дисертационен труд за присъждане на научна степен “Кандидат на медицинските науки”. Ф. 1974
2. Калайджиев Г. Т., Обретенов Е. Д. Локално лечение на остри белодробни абсцеси посредством трансторакален дренаж. Годишник на висшия медицински институт – Стара Загора 4:33, 1996
3. Allen C.I., Blackman J.F. – Treatment of lung abscess with report of 100 consecutive cases. J Thorac Surg 1936; 6: 156-162
4. Alon Yellin, M. D., Edwin O. Yellin, M. D., and Yair Lieberman, M. D. Percutaneous Tube Drainage: The treatment of Choice for Refractory Lung Abscess. The Annals of Thoracic Surgery 39: 3, 266, 1985
5. Aronberg DJ, Sagel SS, Jost RG, LeeJI: Pecutaneous drenaige of lung abscess. AJR 132:282,1979
6. Bartlett J. – Anaerobic bacterial infections of the lung and pleural space. Clin Infect Dis 1993; 16(suppl):  248-55
7. Bartlett J.G. – Lung abscess. In: Baum GL, Wolinsky E, eds. Textbook of pulmonary diseases. 5th ed. Boston, MA: Little, Brown and Company, 1994; 607–620

1. Cameron EWJ, Whitton ID: Pecutaneous drenaige in threatment of Klebsiella pneumonie lung abscess. Thorax 32:673, 1977 
2. Estera AS, Platt MR, Mills LJ, Show RR: Primary lung abscess. J Thoracic cardiovasc Surg 79: 275, 1980

9. Chidi C.C., Mendelsohn H.J. – Lung abscess: a study of the results of treatment based on 90 consecutive cases. J Thorac Cardiovasc Surg 1974; 68: 168-172

11. Finegold S., Fishman J. – Empyema and lung abscess. Fishman’s pulmonary diseases and disorders 1998; 2021-33
12. Hagan J.L., Hardy J.D. – Lung abscess revisited: a survey of 184 cases. Ann Surg 1983; 197: 755-762
13. Hammond J.M.J., Potgieter P.D., Hanslo D., et al – The etiology and antimicrobial susceptibility patterns of microorganisms in acute community acquired lung abscess. Chest 1995; 108: 937-941
14. Harber P, Terry, PB – Fatal lung abscesses: review of 11 years experience. South Med J 1981; 74: 281-283
15. Hirshberg B., Kramer M.R., MD – Factors predicting mortality of patients with lung abscess. American College of Chest Physicians. Chest. 1999;115:746-750
16. Hodder R., Cameron R., Todd T. – Lung abscess. Thoracic surgery 1995; 454-9
17. Mori T., Ebe T., Takahashi M., et al. – Lung abscess: analysis of 66 cases from 1979 to 1991. Intern Med (Tokyo) 1993; 32:278–284
18. Pohlson E.C., McNamara J.J., Char C., et al – Lung abscess: a changing pattern of the disease. Am J Surg 1985; 150: 97-101
19. Rice TW, RJ Ginsberg and TR Todd: Tube drainage of lung abscesses. The Annals of Thoracic Surgery, 44:356-359, 1987
20. Ris H. B., Stocker J.-M., Im Hof V. – Lungenabszesse und Broonchiektasen. Schweiz-Med-Wochenschr 1999; Apr 10; 129/4/: 547-55
21. Smith, D.T. – Medical treatment of acute and chronic pulmonary abscesses. J Thorac Surg 1942; 17: 72-75
22. Vainrub B, MusherDM, Guinn GA et al:  Percutaneous  drainage of lung abscess. Am Rev Respir Dis 117:153, 1978