За добротата

„Човек не е нито ангел, нито животно, и за жалост, 

в стремежа си да постъпва като ангел, 

той се държи като животно.”

Блез Паскал

Светът постепенно губи духовните си темели.

Поради кризата на ценностите и липсата на опорни точки, чрез които индивидът се самоoпределя, човешкият поток завлича добротата в подмолите.

Светът днес е различен.

Докато по времето на феодализма се е крадяло от богатите, за да се даде на бедните, днес се краде от бедните, за да се даде на богатите.

Светът на глобалния ултралиберализъм ни превръща в глобални роби.

Обществото е зажадняло за зрелища и помни всеки значим крадец, но забравя бързо най-щедрия добротворец.

Луксозният продукт на съвременното общество е т.н. „privacy“, абсолютната неприкосновеност на личния живот, сигурен щит срещу нечистоплътния поглед.

Някога, между дворовете на съседните къщи имаше порти и съседите общуваха. Днес има 4 830 000 сайта за Исус Христос, 8 000 000 сайта за религия и …не по-малко от 5 000 000 сайта за порнография.

Порнографията превзе съзнанието ни.

Когато напишем в търсачката думата „Исус“, по-вероятно е да открием герой от порнофилм, отколкото Спасител на човечеството.

Не се чудете защо се сблъскваме с агресивни вируси и болести като Covid-19. Природата ни отмъщава с магическите механизми на моралните си закони, защото разбирането ни за добро и зло вече не минава през съвестта ни, а протича в споразумение с интересите ни.

За да се появи бистра вода, трябва да изхвърлим тинята и да стъпим на твърда земя.

Днес добротата е дефицитна стока, затворена в нашето недостъпно “privacy”.

Лесно е да се раздава безусловна обич в семейството, трудно е да я споделим с ближния. Но „ближен“ не означава близък, а всеки непознат, извън нашата семейна неприкосновеност, който очаква да бъде възлюбен.

Същият този ближен не е „черно-бял“, а като нас – цветен – веднъж добър, друг път лош, но човек като всички, с грешки и недостатъци.

По-лесно е да се вглеждаме в недостатъците на другите, в тъмните им краски, и все по-трудно става да открием себе си в тях.

Всички сме грешници в очакване на прошка. Ако не съзнаваме това, няма да има благослов, няма да има и милост.

Добрите хора лесно се обичат. 

Магията е да обичаш лошите.

Това научих от Камелия Кондова.

По-лесно е да вперим поглед в залеза, отколкото в изгрева, в луната, отколкото в слънцето.

Когато се касае за грешките на другите, не се колебаем къде да поставим запетаята в изречението: „Да се обеси, не да се пощади“.

Когато се касае за нас и близките ни – мястото на запетаята е още по-предвидимо.

Като християни трябва да намалим доколкото можем страданията на другите, но и да се поучим от тях.

Добротата е абсолютна, а не релативистка категория, плод на интерпретации. Тя е онова, което искаме да се случи на нас, но го искаме и за другите.

Добротата е в онази бедна старица, която отделя от залъка си, за да храни уличните котки и кучета.

Добротата е в онзи пенсионер, който преди време поправил пейката пред един жилищен блок и оставил върху нея надпис: „Направих го, защото ви обичам“.

Добротата все още я има и трябва да я пазим, защото, ако не го правим, ще ни напусне завинаги.

Човекът е добър по природа, но ние не правим достатъчно, за да опазим добротата му.

Човекът се ражда добър, но човечеството му пречи да бъде такъв.

Това ми остана от Жан Жак Русо.

Коста Костов

декември 2020