Международния джазов фестивал в полския курорт Сопот навършва 60 години. Това е едно историческо събитие, повлияло със своя пример не само в страните от комунистическия блок на Европа, но в известен смисъл и на целия джазов живот на континента.
През август 1956 г. в града се стичат музиканти от цялата страна плюс гостуващите два състава от Чехословакия и Англия. Те свирят на различни сцени цели седем дни – от 6 до 12 август – при огромен публичен интерес. По-късно пионерите, участвали в събитието, продължават да пазят като най-ярък спомен за него и отбелязват небивалото оживление и непознатия до момента ентусиазъм в града. Форумът надраства културния си формат и прераства в социално явление, което за първи път след войната легитимира джаза като пълноценно изкуство и инструмент за придобиване на свобода чрез нецензурираната самоизява. Макар и със закъснение, отзвукът от него достига и до България благодарение на Полския културен институт, открит още през 1949 г. в София и първи на Балканите.
В богатата си програма Сопот’56 представя артисти и състави с подчертано творческо разбиране за джаза и собствен път в него. Такива са секстета на пианиста Кшиштоф Комеда от Познан, състава на саксофониста Йежи “Дудуш” Матушкевич “Меломани” с джазмени от Лодз и Краков, краковската група на пианиста Анджей Курилевич и още няколко ансамбъла, които дълго занапред ще определят креативната физиономия на джаза в Полша. В един от тях свири и много младия саксофонист Збигнев Намисловски (тогава на тромбон), днес артист от голяма международна величина, добре познат и обичан от няколкото си гостувания в България.
Поляците са делови хора, особено когато трябва да застанат зад някаква обща кауза и всеотдайно да я защитават. А за тях – при решаващо активната подкрепа и принос на цялата интелигенция – джазът е кауза, която ги дистанцира, доколкото е възможно, от политическото и културно влияние на Москва. В страната вече работят с различен успех и неравностойност в художественото майсторство около 30 джазови състава. Свири се в ъндърграунд клубове, особено активно в Краков, който за няколко години привлича в града почти всички вече изявени джазови артисти. Медиите, особено печатните – масови и специализирани – насочват сериозно вниманието си към джазовия живот в страната. А самите музиканти вече обсъждат възможните пътища за развитие на джазовото изкуство в Полша. Сред тях се налага убеждението, че трябва да се следва, продължава и развива духът и солидните традиции, наследени от Полския романтизъм от XIX век (главно Шопен, но и повлияните от него композитори Стопе, Заребски, Падаревски).
Когато през 1958 г. във варшавския студентски клуб “Стодола” се организира и провежда нов фестивал, става ясно, че занапред столицата ще задава тон на организирания джазов живот в страната. Като ято врабчета, които с шум прелитат от дърво на дърво, музикантите, скупчили се вече в Краков, се пренасят във Варшава и се установяват в нея. Година по-късно този “клубен” фестивал вече носи името Jazz Jamboree и много бързо се превръща в най-големия форум на тази музика в Източна Европа, но и един от най-големите в целия континент. Името идва от една концертна програма на фестивала Сопот’57, назована така от легендарния писател и дисидент Леополд Тирманд. През същата тази 1957 г. той пише своята книга On the Border of Jazz (На границата с джаза), в която разглежда новата музика на три равнища: като звуков феномен; като еволюирал в ъндърграунда музикален стил; като социално-социологичен и аестетически феномен.
Jazz Jamboree се превръща във витрина не само на полския джаз, нито пък само на американския, а и на българския джаз. От втората половина на 60-те години във фестивала взимат участие почти всички наши най-изявени артисти и състави. Няма друг международен форум на тази музика с толкова плътно и редовно българско присъствие. Поради което и отзвука от влиянието му се фокусира, макар и някак от въздуха подхванато, в българския планински Сопот през 1976 г., точно две десетилетия след началото в едноименния полски град. Сетне примерът на полските джазмени през цялото време е пред погледа на българските музиканти, редовно поддържан и напомнян от честите гостувания на техни състави у нас. Като се започне от вече споменатите Комеда и Курилевич (със съпругата си и първа дама на полския вокален джаз Ванда Варска) през 1961 г., за да се стигне до редовните появи на най-младото поколение поляци в програмите на Международния джазов фестивал “Варненско лято”. Поради особеностите на индивидуалния ни характер и менталност едно нещо от опита на Полша в джаза не можа да пусне корен в България – организацията на джазовия живот в страната и работещите му институции.
Още с първите решителни крачки в тази посока поляците започват изграждането на структура, която да обезпечи самостоятелност и необратимост на джазовия календар. Полската джазова федерация (Polska Federacja Jazzowa, PSJ) се създава в Краков през 1957 година. По-късно тя формира свое самостоятелно Концертно бюро, започва издаването на списание Jazz Forum (вече съществува и друго списание Jazz), превърнато в официален печатен орган на Международната джазова федерация (IJF). Разгръща се широка кореспондентска мрежа сред клубовете в страната, а вече триезичното Jazz Forum (на английски, немски и полски) привлича кореспонденти от цял свят (от България в последователност до 1995 г. това са Веселин Николов, Владимир Димитров и Владимир Гаджев) и се разпространява главно в Европа и Америка. Събират се и се обособяват в музейна сбирка всякакви материали, свързани с историята на джаза в страната и гостуванията в чужбина. Слага се началото на абонаментната звукозаписна колекция Klub Plytowy PSJ, Bialy kruk czarnego krazka. Продукцията му позволява натрупване на богат документален фонд и надлежно регистриране на всички етапи, състави и артисти в развитието на джазовото изкуство в страната. Отделно от това, вече за реализация на пазара, започва издаване на поредицата Polish Jazz, която продължава и до днес. Към фестивала Jazz Jamboree се открива клуб “Аквариум”, който разполага и с най-съвременна аудио- и видеозаписна техника. Натрупва се богата колекция от полски джазови плакати и всякакъв друг род визуални материали, дело на изтъкнати плакатисти и приложници. Режисьорът Василевски заснема над сто документални филма, които фиксират на лента най-важните джазови събития в страната и гостуванията на полския джаз по целия свят. Джазът се превръща в добре организирана и добре стопанисвана интелектуална и артистична собственост на PSJ. Към днешна дата в страната се провеждат около 50 (петдесет) международни джазови фестивали и конкурси, които се радват на широко обществено внимание и висок авторитет.
Точно обратното на случващото се до днес в България. Уви!