Константин Вълков
email: kvalkov@nbu.bg
Тази статия изследва трансформацията на скейтборда от маргинална субкултура в глобално признат спорт и социален феномен, с акцент върху неговото използване като образователен инструмент и средство за личностно развитие на млади хора в уязвимо положение. На базата на теренно проучване в Южна Африка, включващо дълбочинни интервюта с изпълнителния директор на неправителствената организация Skateistan, статията анализира как субкултурата на скейтборда насърчава устойчивост, социална интеграция, увереност и емоционална регулация сред младите. Медийното отразяване и нарастващата комерсиализация на скейтборда се разглеждат като ключови фактори, промeнили обществените нагласи и отворили нови институционални и образователни пространства за неговото прилагане. Изследването предлага критична перспектива към неочаквани аспекти на субкултурата на скейтборда и нейното въздействие върху развитието на младите хора.
Включването на скейтборда като официална дисциплина в Олимпийските игри в Токио през 2020 г., които се провеждат през 2021 г., както и набирането на изключителна популярност по време на Олимпийските игри в Париж през 2024 година, отбелязват връх на десетилетен процес на признаване на този спорт. Субкултурната, политическата и спортната динамики се променят, което е видно както от нарастналата популярност, така и от мащабното медийно отразяване.
Дефинирането на скейтборда все още е трудно, особено на фона на новата популярност. Различните опити за дефиниция всъщност внасят известна неяснота – това спорт ли е, субкултура ли е, артистично и креативно изразно средство ли е или е част от определен политически активизъм, а може би инструмент за обучение на младите, тяхно бъдещо кариерно развитие или дори начин за лечение на ментални проблеми? Професор Брайън Глени от Norwich University и скейтбордистът Стив Мъл твърдят, че той е едновременно мистерия и парадокс1. Факт е, че през последните двадесетина година скейтбордът се трансформира, влиянието му се увеличава, а поради нарастващата популярност и нови възможности, се и фрагментира2.
Скейтбордът е сериозен бизнес и индустрията около него се оценява на 3.22 милиарда долара за 2024 с прогноза да расте до 3.5 милиарда долара в следващите 5 години3. За нишов спорт, това е много. Нарастващата популярност на скейтборда като развлекателна, субкултурна дейност и като състезателен спорт, заедно със силното медийно влияние чрез социалните мрежи и телевизията, както и включването на редица влиятелни лица и модни конгломерати в популяризирането му, са ключови фактори, движещи този растеж. Скейтбордът днес присъства все повече в рекламни кампании, компютърни игри, линии на модни брандове; продължава да бъде и арт изразно средство. Медийното отразяване на всичко свързано с него променя изцяло възприятиятията.
Той продължава да бъде повече от форма на забавление или спорт. Не на последно място е засиленото му използване като образователен метод и средство за личностно израстване на млади хора в затруднено финансово, социално, ментално и психическо положение, което е обект на тази статия. Скейтбордът насърчава постоянството, поемането на рискове и решаването на проблеми, тъй като скейтбордистите се провалят многократно, преди да овладеят даден трик. Падането, нараняването, ставането и продължаването напред е характерна част от израстването на всеки. Нормализирането, превръщането на падането в част от процеса на израстване, насърчава умствената издръжливост и устойчивостта в периода на младостта.
Изследванията показват, че скейтбордът подпомага способностите за самоорганизация, социално включване, придобиване на увереност и развиване на сътрудничество, допринасяйки за „учене за живота“ и формирането на общност сред практикуващите спорта4. В този смисъл, скейтбордът се разглежда не само като спортна активност, а и като платформа за социално учене и личностно израстване, което обяснява засиления академичен интерес към неговото развитие и влияние върху младите хора5.
Вече е видимо, че медийната среда играе ключова роля за развитието на скейтборда като културен и социален феномен, който извън спортната си същност предоставя платформа за използването му в образователни и други процеси, свързани с младите хора в различни социални контексти.
Включването му във формални образователни програми, както и създаването на летни лагери, следучилищни програми и други инициативи, най-често създадени от неправителствени организации, посветени на скейтборда, илюстрират неговото утвърждаване като социален ресурс за развитие и общностно изграждане6.
За целите на тази статия проведох детайлно теренно проучване в Южна Африка, където изключително активно работи неправителствената организация Skateistan. От това, което наблюдавам по време на проучванията на терен в Кейп таун, е категорично заключението, че скейтбордът обединява младите хора, изгражда общности и дава чувство за цел, чувство за принадлежност и е форма на бягство.
Определението “бягство” е едно от най-често използваните в отговорите на въпросите ми. Вярвам, че изследванията, които провеждам и резултатите от тях, отварят нова критична гледна точка към някои неочаквани аспекти за развитието на младите, породени вследствие от медийната популярност на субкултурата на скейтборда. Поради многото субкултурни полета, свързани със скейтборда, последиците от подобно изследване може би надхвърлят общото разбиране за скейтборд, но така или иначе то еволюира с годините.
Надявам се, че това ще доведе до по-задълбочени изследвания за това как скейтбордът се превръща естествено в начин за справяне с психичното здраве/стрес за младите хора, както и важен начин за себеизразяване по креативни теми, свързани с изкуство, мода, музика, стил. Не би могло и да бъде другояче, тъй като скейтбордът днес е глобална култура, напълно интегрирана със съвременните комуникационни мрежи, наразривно свързана с обширните дигитални полета на себеизразяване на младите, защото чрез скейтборда те изразяват не само себе си, но и това е начин за оформяне на чувство на принадлежност към общността7.
През последните десетилетия скейтбордът се трансформира, не само в Южна Африка, от маргинална субкултура в глобално признат спорт и социален феномен, което доведе до включването му в образователни програми, насочени към младежите. Тази промяна е тясно свързана с процесите на нарастваща комерсиализация и разширена популярност на скейтборда, които влияят върху обществените нагласи и институционалните политики, насочени към спортните дейности.
В резултат на това все повече училища и образователни организации интегрират скейтборда в учебните си планове, признавайки неговия потенциал да подпомогне физическото, социалното и емоционалното развитие на младите хора8.
Една от успешните организации e Skateistan, която има представителство в различни точки по света. Това е организация с нестопанска цел, чрез която млади хора в риск могат да учат, играят и оформят бъдещето си чрез скейтборд и съпътстващо творческо обучение.
Skateistan е неправителствена организация, която е признат лидер в сферата на социалното въздействие и застъпник за младежкото развитие. Неколкократно проведох срещи и разговори с изпълнителния директор на Skateistan за Южна Африка Шарл Йенсел за целите на моята изследователка работа и за проучване дейността на организацията.
Шарл казва така: “Skateistan се стреми да овластява децата чрез скейтборд и образование.…Децата в нашата общност нямат уважение към възрастните. Децата в нашата общност нямат посока. Скейтбордът ми даде приятели, семейство, приятели, които се превърнаха в семейство… Като повечето млади хора в моята общност, бях изгубен, знаеш ли. Търсех своята идентичност. Търсех чувство на принадлежност. И сега имам усещане за принадлежност.“
Скейтборд субкултурата показва как социалната интеграция и културното разнообразие изграждат чувство за принадлежност и сплотеност сред младите хора. Различните произходи, таланти и опит стимулират взаимното учене и креативността, като превръщат общността в платформа за развитие на идентичност и социални умения. Личният опит на Йенсел подчертава, че участието в такава субкултура може да трансформира младите хора, помагайки им да преодолеят изгубеност и да изградят позитивна социална и лична идентичност.
С Шарл Йенсел бяха проведени две основни дълбочинни интервюта, осъществени през февруари 2023 г. и ноември–декември 2024 г. Професионалната му дейност интегрира скейтборда с образователни и социални инициативи, насочени към създаването на безопасни, приобщаващи и креативни пространства за младежи, особено от маргинализирани общности. Чрез стратегия, включваща иновативен дизайн на програми, развитие на младежко лидерство, защита на децата и изграждане на стратегически партньорства, Йенсел се ангажира с преодоляването на структурни бариери, свързани с пола, уврежданията и достъпа до възможности. Съпоставителният анализ на двата периода на интервюиране позволява да се идентифицират както устойчивите елементи в неговата философия и подход, така и еволюцията в акцентите и перспективите относно ролята на скейтборд субкултурата като инструмент за социална трансформация.
Към 2022 година Skateistan оперира на 25 места по света, ангажирайки в програмите си над 4200 деца, като момичетата съставляват 50% от участниците. От създаването си досега чрез програми на организация са обучени 13000 млади хора по целия свят. Особено въздействайща и популярна става програмата в Афганистан, наречена “Back to school”, която работи с почти 100 ученици в Кабул. Иновативният подход на Skateistan съчетава каране на скейтборд с творческо образование, предоставяйки уникална пратформа за овластяване на младите хора и изграждане на общности в различни региони.
Въпреки засиления фокус върху включване на жени, скейтбордът си остава по-скоро мъжко занимание. Това е субкултура, основана на определени спортни изпълнения, свързани с мъжественост, като без съмнение определена роля за това играе и медийното представяне на скейтборда, където в повечето случаи скейтбордът се представя като субкултура, съставена почти изключително от млади мъже9.
В същото време Skateistan е първата международна инициатива, която комбинира скейтборд и образование при това с фокус върху момичета, а не само момчета, основно в зони на конфликт.
Образователната страна на скейтборд субкултурата е силна положителна сфера на развитие, която също изследвам за целите на тази статия. Скейтбордът не е само трикове, стил, мода и външен вид, форма на забавление и средство за изкарване на пари, защото той все повече се използва като мощен инструмент за обучение в училища, младежки програми и дори терапия за ментално здраве.
От развиването на житейски умения до подобряване на образователните навици, скейтбордът се доказва през годините като ефективен начин за ангажиране на учащите чрез творчески и креативни похвати:
А) Устойчивост и желание за развитие: скейтбордът се основава на проба/грешка, падане и изправяне; научаването на всеки трик изисква търпение, постоянство и решаване на редица проблеми, тъй като болката е не само в тялото, но и в главата, когато не можеш да се справиш с дадено предизвикателство; по този начин скейтбордът насърчава желанието за развитие и мисленето в тази посока;
Б) Увереност и независимост: скейтърите се учат да преодоляват страховете си; изграждат самомотивация, тъй като няма треньор и структурирани правила; насърчава се творческото мислене, скейтърите интерпретират средата и възможните трикове по свой начин;
В) Социално и емоционално обучение: скейтборд общностите насърчават наставничеството от връстници (опитни скейтъри, които помагат на начинаещи); скейтбордът поддържа уважението, търпението и комуникацията като важни и неписаните правила за поведение на скейтпарка; това води до редица терапевтични ползи при тревожност, стрес и емоционална регулация;
Г) Специални образователни нужди: скейтбордът се използва за подпомагане на обучението на деца с аутизъм, синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, и обучителни затруднения; скейтбордът насърчава фокуса, координацията и изграждането на увереност;
Д) Поощряване на предприемаческата култура: скейтърите често създават свои собствени марки, бизнеси и медийни проекти; чрез субкултурата на скейтборда се преподават умения в областта на дизайна (графични средства, визуална идентичност, облекло), маркетинг (социални мрежи, фото- и видео продукция), бизнес (организиране на събития, създаване на скейт магазини); скейтбордът насърчава творческото решаване на проблеми.
Тези и други преимущества на скейтборд субкултурата излизат на преден план с повече обществено доверие, заради медийното отразяване на скейтборда и последвалата популярност и по-широко разбиране. Така до повече хора стига разбирането и схващането, че скейтбордът е нещо повече от спорт – това е образователен и променящ живота инструмент, който помага на деца и възрастни да развият умения по уникален и въздействащ начин.
- Glenney, Brian, and Steve Mull. “Skateboarding and the Ecology of Urban Space.” Journal of Sport and Social Issues, vol. 42, no. 6, 2018
- O’Connor, Paul. Skateboarding and Religion. London: Palgrave Macmillan, 2020, p. 6.
- Skateboard Market Size, Share & Trends Analysis Report By Product (Street Board, Long Board), By End-user (Kids, Teenagers, Adults), By Region, And Segment Forecasts, 2023 – 2030, Horizon Databook, Grand View Research, 2021
- Bradley, Graham L. et al. “Skate parks as a context for adolescent development.” Journal of Adolescent Research, vol. 25, no. 2, 2010, pp. 231–257
- Beal, Becky, Mitchell Atencio and Zakary D. McClain. “Skateboarding, community and urban politics: shifting practices and challenges.” International Journal of Sport Policy and Politics, vol. 9, no. 1, 2017, pp. 81–100.
- Borden, Iain. Skateboarding and the City: A Complete History. London: Bloomsbury, 2019.
- Bäckström, Åsa and Shane Blackman. “Skateboarding: From Urban Spaces to Subcultural Olympians.” YOUNG, vol. 30, no. 2, 2022, pp. 121–131.
- Schwamberger, Benjamin and Michael Stiff. “Skateboarding: Relevant, Exciting and Fun.” Strategies, vol. 36, no. 2, 2023, pp. 25–37.
- Willing, Indigo and Samuel Shearer. “Skateboarding activism.” In Skateboarding: Subcultures, sites and shifts, edited by Kara-Jane Lombard. London and New York: Routledge, 2017, pp. 45–55