Животът е най-щедър към мен с приятелствата ми. Познавам Мартин Захариев от 25 години. Добрият му вкус и широтата на мислене сътвориха от него издател, музикант, журналист, медиен експерт, телевизионен продуцент… Създател и духовен баща на кръга „Егоист”, който роди творци, които още му носят мед. Човекът „Playboy”. Бил е всичко, което изисква професионализъм и добър стил. Винаги сме се разбирали от една дума. Още от първата ни среща през 1987 г., когато заедно водихме програмата на една известна столична дискотека, а Мартин беше мой гост. Забелязах неговата прецизност и ухо на музикант. Приятелството ни е от типа био-продукт – диворастящо и без нужда от наторяване. Покрай Мартин животът тече Тризначно леко – на маса, на футболния терен и в музикалните ни пристрастия. Съседи сме не само по сърце, но и в реалния живот. Това интервю ще го доближи малко и до вас, за да откриете Мартин за себе си.
Коста Костов
Откъде тръгна? Как откри себе си? Известно е, че си юрист по професия, но по призвание си всичко останало!
Един ден се погледнах в огледалото без много да му мисля влязох в онзи отсреща без да чукам!
Всъщност тръгнах от там, откъдето тръгнаха всички от моето поколение – от средата на нищото! Промените през 1989 ме завариха като студент в юридическия факултет – 3 курс. Не, не съм всичко останало, защото такива хора вече няма, а и в 21 век стоят смешно, нелепо. Всеки трябва да е професионален в това, което прави. Моето призвание и удоволствие са медиите и затова те определиха профeсионалния ми път, поне към днешна дата. Утре, кой знае…
Кой е Мартин Захариев – амбициозен медиен бос или одухотворен и смирен будител?
За да бъдеш едното или другото трябва да се вземеш на сериозно, нещо, което не ми се отдава изобщо. Не станах нито бос, нито будител. По-скоро съм любопитен към света, защото зад всеки ъгъл виждам нови посоки. Понякога амбицията си е правила лоши шеги с мен, недооценяйки ситуацията, възможностите, хората. Много хора около мен станаха жертва на болните си амбиции напоследък.
Рабиндранат Тагоре беше казал, че най-великите изкуства са музиката и живописта, защото ползват най-малко думи. Така ли е?
Това е остроумно твърдение, но ако едно нещо не може да бъде описано или разказано с думи, как да го споделим с останалите тогава. Допира с изкуството винаги е индивидуален акт, но емоцията от това има смисъл само ако бъде споделяна…с думи! Представяте ли си света без думи и само с цифри! От друга страна какъв по-добър „превод” на въздишката от мъка или крясък от радост от солото на саксофон или китара…
Къде е мястото на семейството ти – децата ти Мартин и Филип, съпругата Жанет?
Те са на първо място, разбира се.Семейството ми е другата половина, условно казано, в живота ми и пак по-хубавата половина, и ето ти така става едно цяло. Макар да съм наясно, че точно тези неща са неделими по принцип. Не виждам смисъл в живота си без семейството.
Най-близките ти хора по дух?
Свободните хора именно с дух и с чувство за хумор. Не съм срещнал все още кофти хора, които боготворят музиката. Намирам ги за одухотворени по своему.
Как гледаш на брака и на моногамията въобще? Мислиш ли, че мъжете сме неверни по природа или има изключения?
Ако хората се разбират и обичат, могат да са щастливи с или без брак. Техен избор.
Моногамията има смисъл като юридически термин, в живота обаче е по-сложно! Като цяло мъжете сме неверници, нагона ни тегли в другата посока от тази, в която караме.Ама и жените не си поплюват! Няма рецепти по темата.
Ти си широко скроен човек. Как живееш със себе си и с това, което се случва в България?
Животът в България, независимо от материалния статус, няма високо качество. Лошо образование, разнебитена здравна и пенсионна система, отвратителни пътища, мръсотия, завист, неуредени публични услуги, лоша бизнес среда, самозабравили се монополи и т.н. Живея с постоянна несигурност за утрешния ден, което е изключително стресиращо и безперспективно. За тези 23 години нескончаем преход всяка поредна година си казваме, че може би този път сме ударили дъното, и всеки път се оказва че пак не сме достигнали дълбочината, за да се удавим! Докога! Аз съм поел отговорностите на живота и бизнеса си в ръце, но колко мои сънародници са го направили. Когато го направят всички, без да мрънкат, ще отлепим и ще тръгнем нагоре.
Какво мислиш за това, че България липсва в класацията на 500-те най-добри университета в света?!Защо народът изпростява?
Държава, в която лекарите и учителите са сред най-слабо платените служители на пазара на труда, е обречена. Свидетелство за това, колко лошо е качеството на висшето ни образование, е отсъствието на България от въпросната класация. Нищо добро не ни чака… Колко още здравни и образователни министри ще смени този кабинет, преди да си признае, че се е провалил.
Какво е мнението ти за медиите в България? Мислиш ли, че те имат роля в опростяването на нацията?
Медиите у нас са много виновни за опростачването, така както сме си виновни и всички ние за случилото се. Медиите станаха самостоятелен политически играч, те са не просто трибуна за политиците от сутрин до вечер и това е много опасно. Дневният ред на обществото всъщност ежедневно се реди от медиите. Нещо, което не е отразено от медиите, практически не се е случило. Новините, които гледаме са противни – атентати, компромати, скандали, измами, убийства, обири, протести, етническо противопоставяне, отблъскващи тъпоумни политици се джафкат като улични псета, бих определил – пълна отврат! От друга страна, същите тези новини ни вкараха в нихилистичната матрица, гледаме ги вечер и на сутринта вече преспали сме ги изтрили и хайде към новата порция помия и така до безкрай… Нищо добро не ни чака. На всичкото отгоре едни и същи самозвани ментори на общественото мнение обикалят студията, за да се произнасят от за и против тютюнопушенето до референдума за АЕЦ, Хизбула, Буда, Баретата. Аман от тия многознайковци.
Какво мислиш за манталитета на българина?
В най-общия случай мисля, че е мързелив, страхлив и без самочувствие за глобалния свят, в който живеем.Разбира се, има и много умни и талантливи сънародници, като че ли, за да докажат правилото. Най ни бива по веселата част и софрата. Това е незаменимо национално достойнство. Ние обичаме нашия вътрешен глас да идва отвън, защото по- лесно е да не поемаме отговорност! Не стига, че сме на последния вагон от всички 27 вагона в европейската композиция, ами вътре в нашия вагон едни тъпаци са се подпрели на ръчната спирачка и не мърдат с години оттам. Добре, че поне сме наясно накъде пътува влака – към Европа, връщане няма! Като си повярваме сами, че сме европейци, а не балканци, ще „влезем” и в Европа. Някои ще кажат – че ние сме си там. Това не е просто география или политика, това е манталитет.
Какво би премахнал в България, за да пребъде физически и духовно? Мислиш ли, че от България трябва да се махнат българите, за да се придвижим напред?
Не, защото тази земя исторически си е на българите последните 1300 години. Бих премахнал обаче мързеливците, тарикатите и простаците и също така ченгетата от едрия бизнес и медиите. И едните, и другите обаче така са се окопали завинаги, че мърдане няма. Предлагам да започнем с образованието, това е пътят!
Споделяш ли мнението, че българите бяха по-любопитни и мотивирани в духа си преди промените от 10 ноември 1989 г.?
Не, сега заради новите технологии и информационния век любопитството на всяко следващо поколение расте. Това крие и своите рискове, разбира се. По отношение на мотивациите за духа, не виждам пряка връзка с любопитството. Истината е, че днес всеки един от нас е продавач на собствените си умения и създател на собствената си лична марка. Днес, повече от всякога, уменията за общуване и за споделяне на идеи с останалите са жизнено важни за личния успех.
Срещал си се с толкова интересни личности. Назови едно име, което светът приема с недоверие и двузначно, а личността зад това име е предизвикала истинското ти възхищение.
Царят, безусловно! Докато обядвахме заедно, му казах: „Ваше величество, ако всички 7 млн. българи можеха да обядват така, както аз сега с Вас, щяхте да сте и цар, и министър председател до края на дните си.“
Разбира се, това е невъзможно! Българите едвам издържаха царя 4 години, горе-долу и той тях толкова издържа. Ето ти любов по български.
Как се прави добра медия? Ти си бил в основата на толкова успешни проекти – „Егоист”, „Плейбой”, други списания, „Ретро радио”, телевизионни предавания и т.н. С кое и къде беше най-щастлив?
Всички проекти, които съм реализирал през годините, са ми доставяли удоволствие като работа, а някои от тях успях да капитализирам през успешни продажби. Добра медия се прави с хора професионалисти, мерак, любопитство… и с пари, малко тръпка към това също помага.
Какво е за теб музиката? Тя ли е твоето най-голямо вдъхновение?
Музиката е половината ми живот, при това по-хубавата половина. Навсякъде е с мен и аз съм винаги да нея.
Назови 3 твои музикални предпочитания.
Това са по скоро нови стилове – Electro Swing , New Alternative Metal, Deep Soul house.
А като албуми?
Philip Sayce – Steamroller (2012); Muse – The 2nd Law (2012); 3 Doors Down – The Greatest Hits (2012); Placido Domingo – Songs (2012); David Guetta – Nothing but the Beat Ultimate 2012; Brian Culbertson – 2012 – Dreams; The BluesBones – Voodoo Guitar (2012)
Коя е мерната единица за талант? Усещаш или по-скоро разбираш, че някой е талантлив и „става”?
Не съм чувал за такава мерна единица. Ако обаче съществуваше формално такава, изкуството е обречено на гибел. В крайна сметка всеки възприема таланта и изкуството през сетивата си и затова субективно. То това е магията , иначе работата отива към спортно състезание.Олимпиада по изкуство няма. Има фестивали, Пулицъри, Оскари, Грамита и т.н. – там се „мерят” големите, но без мерни единици.
Необходимо ли е интелектуалецът да бъде социално ангажирана личност или трябва да стои над ежедневието?
Необходимо е да знае какво се случва около него и не е задължително да бъде социално ангажиран. Това е личен избор. Аз изпитвам непоносимост към интелектуалците – ментори. Мисля, че интелектуалците са по-влиятелни през работата и дейностите си, отколкото през менторстване по радиото и телевизията по социално злободневни теми.
Твоята книга и автор/и?
Кръстникът – Марио Пузо.
Ако имаш възможност да чуеш едно последно музикално изпълнение, преди да се лишиш от музика въобще, кое ще е то?
Shine On You Crazy Diаmond – Pink Floyd
С кой музикант би поиграл футбол, голф или тенис?
С Брус Дикенсън от Айрън Мейдън – футбол, С Алис Купър – голф. С Майкъл Бубле – тенис.
Какъв е жанрът на съвременния български житейски спектакъл – драма, комедия или трагикомедия?
Екшън-трилър без хепи енд.
Кое те кара да се радваш, че си българин?
Това, че минавам по-бързо на паспортна проверка по европейските летища, щегувам се…На този етап почти нищо, освен вълшебната ни природа и приятелите ми.
Една земна личност, която е безукорна в морала и духа? Назови един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение. Кой българин би направил свой духовен и житейски водач?
Хайде да слезем на Земята….Вдъхновявали са ме някои български спортисти. Нямам нужда от персонален водач, но в исторически план будят възхищение хора като Ботев, Левски, Раковски, Петко Каравелов, Александър Малинов, Стефан Стамболов.
Кои са твоите учители?
Напоследък – Google! Първо – самоучителят. После – родителите ми, книгите, моите преподаватели през годините, животът. Нямам лични патрони и ментори. Има и хора, от които съм се учил на занаята като по-млад – Кеворк Кеворкян, Тома Спространов, Тома Томов.
Какво е за теб животът – спирала, кръг или възходяща (низходяща) права?
КРЪГ! Животът е такъв, какъвто си га направиш и затова да си го живеем, докато не измислят нещо друго.
България преди десети ноември и сега – в коя искаш да живеят внуците ти, какъв живот желаеш за тях ?
Внуците ми ще живеят извън България! Много бих искал и аз да съм с тях, живот и здраве, когато осъщесвят това си решение! Да живеят в мир, с другото ще се оправят…
Как възприе оцветяването на Паметника на Съветската армия в Борисовата градина преди време?
Много готин дженк!
Какво четеш, слушаш или гледаш в последно време?
Чета биографии на успели хора, чета много списания, чета разни справочници за дигитални медии, вечер гледам по един нов филм, слушам новите албуми само в колата, нямам друго време.
С кого би изпушил „последната си пура”?
С Господ, за да му разкажа за плановете ми и заедно да се посмеем…
Въпросите зададе Коста Костов