На вниманието на
Президента на Република България Г-н Румен Радев
Председателя на Народното Събрание Г-жа Цвета Караянчева
Министър-председателя на Република България Г-н Бойко Борисов
ОТНОСНО
КОНВЕНЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И БОРБА С НАСИЛИЕТО НАД ЖЕНИ И ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ, ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ И БЪДЕЩЕТО НА СЕМЕЙСТВАТА И ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ
Г-н Президент,
Г-жо Председател на Народното събрание,
Г-н Министър-председател,
Мисли глобално, действай локално. Рене Дюбо (1901-1982)
107 580 : 365 = 294
По данни на Световната здравна организация българите сме на първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и рак. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2016 г. са починали 107 580 българи – един голям български град. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 64 984. Като разделим 107 580 на 365, се получава 294 – толкова много хора умират всеки ден в България! А се раждат само 178 деца дневно. Това е най-тревожното национално явление, което депутати, правителство и президент трябва спешно и дългосрочно да решават, за да преодолеем демографския срив.
На фона на всичко това българското правителство, транслиберални интелектуалци, НПО и еврокомисари настояват да се ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, наричана накратко Истанбулска конвенция (ИК). Изписана така, тя звучи доброжелателно, но зад това се прикрива джендър идеологията и нейните поведенчески стереотипи, чужди на фундаменталните ни морални, национални и християнски ценности.
Намесата в биологичната същност на растенията (ГМО – генно модифицирани организми) и на човека (СМО – социално модифицирани организми) достига опасни размери. Ратифицирането на ИК от Народното събрание може да деструктурира традиционната ценностна система на българския народ. И отново ще демонстрира, че българските политици не могат да мислят глобално и действат локално, както ни съветваше професор Рене Дюбо.
Като българи, възпитани в традиционните консервативни ценности, като граждани, родители, лекари, учени и университетски преподаватели категорично протестираме срещу онази част от ИК, която третира въпросите за социалната роля на пола (gender role) и половата идентификация (gender identity), различни от биологичните и стереотипните за дадено общество. Това представлява непредвидима опасност за настоящите и бъдещи поколения българи и за традиционните ценности на българското семейство и националното ни съзнание. Въпреки че български суперлиберални университетски преподаватели ни съветват, че това е „късното постмодерно общество“, в което ние трябва да свикваме да живеем.
Навремето Хитлер бе посочил за главна своя идеология расата, Ленин и Сталин – класата, а сега Съветът на Европа се опитва да наложи избираеми социални параметри на половата идентичност, в разрез с традициите и културата на различните европейски общества. Родолюбието и придържането към националната история, религия и обичаи ще бъде отъждествявано с национализъм. На създаването на традиционно семейство и деца ще се гледа като на отживелица.
В учебните програми на училища и университети (ще) се дава път на чуждата и опасна за българското общество джендър идеология. Полагат се основите на отродяването и дебългаризацията, натрапват се чужди за обществото и нацията ни стереотипи на сексуално възпитание. Българското общество не желае подобни нововъведения и такива няма да бъдат приети от мнозинството български граждани. Джендър идеологията е неприемлива за нас, защото противоречи на традиционните ни семейни и християнски ценности, на същността на Бог, Природа и Човек. Тази идеология взривява основополагащи механизми на живота, с непредвидими последици. Категорично сме против насилието, но и категорично сме против налагането на джендър идеологията и практики в България. Децата са нашето бъдеще. Трябва да ги пазим!
Г-н Президент,
Г-жо Председател на Народното събрание
Г-н Министър-председател,
Джендър идеологията на СМО е вредна (не само) за България – „когато има грях, държавите рухват“.
Изпратено от:
1. Д-р Тотко Найденов, специалист по социална медицина, член на БЛС, СБЖ, СБП, СБП-лекари и Съюза на офицерите от запаса
2. Д-р Коста Костов, професор по белодробни болести, национален консултант, главен редактор на списание „INSPIRO” и председател на фондация „INSPIRO”, член на СБЖ и СБП
3. Д-р Любомир Калудов. Началник на хирургична клиника в болница „Лайф хоспитал“ Бургас – писател, публицист, фотограф и археолог.
4. Д-р Георги Чалдъков, професор по клетъчна биология (в медицински университети в Япония, Сърбия, Италия), член на Международната академия на сърдечносъдови науки
5. Д-р Никола Тодоров, интернист, нефролог, МБАЛ-Асеновград, писател, краевед, редактор
6. Д-р Илия Петров Пеев, професор, психолог, капитан I ранг о.р., Варна
7. Д-р Веселин Джендов, хирург, УМБАЛ-Бургас
8. Д-р Искрен Коцев, професор, Клиника по гастроентерология и хепатология, Университетска болница „Света Марина“, Варна
9. Д-р Чавдар Славов, професор, уролог и андролог, член-кореспондент на БАН, София
10. Д-р Тодор Попов, професор, алерголог, национален консултант, София
11. Д-р Петър Генев, доцент, Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет, Варна
12. Д-р Мария Желязкова, доцент, Катедра по фармакология, Медицински университет, Варна
13. Д-р Валентин Мутафчиев, професор, ортодонт, член на СБП
14. Д-р Мария Стайкова, невроимунолог, Австралийски Национален Университет, Канбера, Австралия
15. Д-р Магдалена Панайотова, УМБАЛ, Бургас
16. Д-р Станислав Янев, фармаколог, токсиколог, Институт по невробиология, БАН, София
17. Д-р Христо Хаджи-Вълчанов, лекар интернист и имунолог
18. Инж. Мария Динкова-Петкова, Пловдив
19. Д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар, Момчилград
20. Д-р Иван Казмин, Началник, Ревматологично отделение, УМБАЛ, Бургас
21. Фоти Фотев, художник, Бургас, член на Международната организация за пластични изкуства АИАП към ЮНЕСКО
22. Д-р Румен Бошнаков, София
23. Д-р Румен Тихолов, пулмолог, МБАЛ „Св. Иван Рилски”, Козлодуй ЕООД
24. Д-р Милен Митев, общопрактикуващ лекар, София
25. Д-р Иван Сираков, гастроентеролог, Болница „Тракия”, Стара Загора
26. Д-р Божин Камаринчев, вирусолог, София
27. Д-р Ирина Попова, акушер-гинеколог, София
28. Д-р Антоанета Кишева, кардиолог, Катедра по вътрешни болести, Медицински университет, Варна
29. Д-р Стаменка Христова-Георгиева, специализант по нервни болести, Катедра по неврология и невронаука, Медицински университет, Варна
30. Димо Зънзов, член на УС на фондация „INSPIRO”
31. Доси Досев, актьор
32. Камен Гавазов, боцман, Бургас
33. Д-р Даниела Николова, доцент по вирусология, Катедра по инфекциозни болести, тропически болести и епидемиология, Медицински университет, Варна
34. Д-р Пламен Яковлев, интернист, алерголог, имунопатолог, Стара Загора
35. Д-р Георги Попов, хирург, гр. Шумен
36. Неда Антонова, писател
37. Д-р Боряна Делийска, професор по нефрология, ръководител на Клиника по нефрология,УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, София, заместник-директор на болницата по научната и учебната част
38. Д-р Вълчо Друмев, Варна
39. Д-р Деяна Станева, невролог, Аджъбадем Сити клиник, Варна
40. Галина Петкова, икономист, Варна
41. Д-р Веселина Парашкевова, Варна
42. Инж. Мариан Маринов, Варна
43. Д-р Георги Янков, гастроентеролог, Варна
44. Д-р Каля Коева, акушер-гинеколог, Варна
45. Д-р Георги Гендов, УМБАЛ, Бургас
46. Д-р Стефан Костянев, професор по патофизиология, член-кореспондент на БАН, Ректор на медицински унивреститет, Пловдив
47. Д-р Стоян Стоев, лекар, съдебна медицина, Бургас
48. Д-р Слави Славов, лекар, клинична алергология, София
49. Д-р Роза Митрева, общопрактикуващ лекар, Самоков
50. Д-р Антоанета Чалдъкова, зъболекар, Варна
51. Д-р Емил Калудиев, професор, психиатрия, София
52. Красимир Косев, общественик и журналист, Несебър
53. Д-р Ваня Горанова, професор, Катедра по анатомия и клетъчна биология, Медицински университет, Варна
54. Д-р Румен Гигов, общопрактикуващ лекар, Варна
55. Д-р Христина Ивановска-Пенева, лекар, асистент, Клиника по лъчелечение, Университетска болница „Св.Марина”, Варна
56. Мая Пауновска, магистър спортна журналистика, София.
57. Радка Андреева, Бургас
58. Д-р Николай Евтимов, доцент, Клиника по урология, Университетска болница „Света Анна”, Варна
59. Стоя Иванова, Бургас
60. Д-р Христина Николова-Никова, Бургас
61. Д-р Живко Балев, невролог, Айтос
62. Дарин Сотиров, художник, ръководител на варненското арт-сдружение „Дедал”
63. Тодор Игнатов, художник-сценограф, Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, Варна
64. Димитър Георгиев, международен шофьор, Бургас
65. Д-р Антон Смилов, лекар, преподавател, Florida Association of Postsecondary Schools and Colleges, Талахаси, Флорида
66. Д-р Георги Калагларски, доцент, Катедра по журналистика и публична администрация, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър”
67. Коста Радев, поет, писател и журналист, рибарско селище „Траката” край Варна
68. Вяра Кантарджиева, медицинска сестра, Център за следболнично лечение, Бордо, Франция
69. Д-р Преслав Пенев, д.м., ортопед, МБАЛ „Света Анна”, Варна
70. Д-р Георги Кючуков, доцент, Катедра по неврохирургия , Медицински университет, Варна
71. Инж. Ирина Дунчева, Ямбол
72. Инж. Иван Дунчев, Ямбол
73. Христина Савова, историк
74. Петко Симеонов, социолог, писател, София
75. Тони Лунгарска, поетеса, Панагюрище
76. Д-р Тони Аврамов, доцент, Катедра по неврохирургия, Университетска болница „Света Марина”, Варна
77. Инж. Стоян Иванов, Бургас
78. Димитър Влахов, капитан далечно плавене, Бургас