Остава ни само да мислим за немислимото

„Безумие е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.” 

                                                                                                      Айнщайн

InSpiro*, приятели!

Словото утолява жаждата, когато е напоено от майстор. Възхитителни неща е написал Пол Джонсън за гениалните германски политици Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард. Един политик и един икономически гений само за няколко години вдигат Германия от руините и я превръщат в икономическо чудо. Печелят загубената световна война, като полагат бъдещето на един току-що прокълнат народ върху християнската концепция за държавата, която издига индивидуализмът и интересите на индивида, семейството и обществото над тези на държавата.

Семейството, като основна оплодителна клетка, най-важната социална единица, като противовес на политическите партии и програми. Общество, основано на християнската етика, в която разбойници, политически мишоци и фанфарони нямат място. Общество, в което господства най-важният природен закон – властта на абсолютните ценности. Когато чета какво са направили за народите си такива вдъхновени политици като Аденауер, Ерхард и Дьо Гол, си мисля, че нашите днешни държавници са направени на ишлеме с подръчни средства и вторични суровини. Затова са с къси срокове на годност и технологични дефекти. На политическия ни пазар е пълно с подобна карантия.

Аз съм богомил по сърце (душата ми е недостъпна за мен) и това отношение към индивида и обкръжението му, стъпило на изконните християнски ценности е най-близко до моя свят. Отдавна съм разбрал, че християндемократическите принципи на великите немски политици Аденауер и Ерхард, символи на немския Християндемократически съюз, са толкова примамливи, че не смеем да ги разпознаем като свои. Разбрах го най-силно по време на приключилите вече избори за президент, които така съдбовно развълнуваха моите „десни” приятели, че те забравиха за хармонията в природата, която им е дала сърце отляво и симетрично разпределение на органи и крайници. Дотолкова се увлякоха в пристрастия и дрипава партизанщина, че не разпознаха кандидата с християндемократическите послания и предпочетоха други кандидатури – съвсем неуместни и компрометиращи розовеещото „дясно”. Иска ми се да им кажа, че истинският демократ трябва да знае кога да престане да бъде такъв, както истинският джентълмен знае кога да престане да бъде джентълмен.

С други думи, когато „демократите” загърбват демократичните ценности и започват да се държат като демокретени, трябва да им покажеш вратата. България отдавна не е нито дясна, нито лява. Ние сме пембяна страна, в която овластени са пастелните тонове, видени през запотено алено стъкло. В такава среда по-добре да си бунтар, отколкото опортюнист, който ближе топките на системата, както би се изразил Ник Кейв (Nick Cave), наречен „лорд на готическия разкош”. Един народ  не израства, когато нещата вървят лесно и безпроблемно, а когато се сблъсква с предизвикателства и препятствия, като открива пътеки за преодоляването им. На нас пътеките все са криви и винаги свършват в канавката. Някой беше казал, че достойните хора може да бъдат захвърлени в канавката, но са винаги с лице към звездите. Нашето лице е винаги забучено в крайпътната кал. Все се лутаме, защото изначално сме объркали посоката. С епикурейски плам българите днес можем да заявим гордо, че нямаме нищо против далаверата и лесната печалба. Затова там, където сме ние, няма чест, ред и срам, а където има чест, ред и срам, нас ни няма!

Мартин Хайдегер споделя в едно интервю за списание „Шпигел” от 1964 г., че човек се е отдалечил толкова много от Земята и изначалните човешки корени и ценности, че вече само бог може да го спаси. Това налага да се подготвим с мислене и творчество за появата му. Ако имаме лош късмет и той не се появи, в отсъствието на бог ние неизбежно ще пропаднем. Както се знае, българите сме най-големите каръци, затова при това пропадане ще сме отново най-бързи. Като всичко, което не изисква усилие, а инерционна сила, която имаме в повече. Не усещаме загубата на височина, защото отдавна сме опрели чело в дъното след десетилетия постепенно спускане с главата надолу. Като онази опитна жаба, която бавно я нагрявали във вода, докато се свари, без да скочи от тенджерата. Ние сме толкова безуспешни и така сме свикнали с тази мисъл, че ни стига това да сме живи. Дотук всичко е добре, както казал един морски капитан, след като изхвърлил тъщата си в океана, и облян от доволство, останал на палубата на потъващия кораб.

Ако не ви харесва написаното, ще ви кажа, че ние можем да контролираме само думите, които не сме изрекли или написали, но ставаме жертва на тези, които сме изпуснали и не можем да върнем обратно. Остава ни единствено успокоението, което сме получили от Сьорен Киркегор, че съществуваме и в себе си, в своята автентичност и себесъщност, в осъзнатия житейски избор, извън мислите и думите, които сме изрекли. В този житейски избор се проявяваме във висините на етичното, извън хаоса на съществуването за удоволствията на момента. Carpe diem не е съвременната философия на спасението, защото изживя своето време в благожадната ни младост, докато слушахме Грейтфул Дед, Джанис Джоплин и четяхме Алън Гинсбърг и Уилям Бъроуз! Днес трябва да изоставим за малко Буковски и да дисциплинираме мислите си, защото ако са лоши, те вредят само на нас, а ако са добри, са мисли за Немислимото, което едва ли ще се случи. Не мога да се освободя от Хайдегер!

Живейте всеки ден като последен и все някога ще бъдете прави, казва Уди Алън. Бъдете добронамерени и толерантни. Избягвайте острите, инвалидизиращи сблъсъци, защото светът е пълен с тъпаци, за да си стържем нервите с тях. Както казва Дороти Паркър, ние сме too fucking busy or vice-versa, за да си губим времето с лоши мисли и неудачни всякъдници. All you need is love! Както казва скандалният Бегбеде в едно интервю за сп. Esquire: „Всеки път, когато искаш да убиеш някого, трябва вместо това да го изчукаш! Това е решението на всички световни проблеми.“

Както предусещам, чака ни изобилие от добротворен секс.

Пишете ми безразсъдно смело на:

koro_55@vma.bg

Коста Костов, януари 2017

* Игра на думи. Думата е съставена от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)