“Човек трябва да вземе решение:
или да живее с един човек, или да го желае.
Не може да желае нещо, което има,
това е противоестествено.”
Фредерик Бегбеде
InSpiro*, приятели!
Как да дефинираме думата Любов, с която онасловяваме отношението си към толкова различни неща – предмети, явления, хора? Като прегръдка на няколко фонеми или като разкошен букет от оптеми, най-малките образни единици, според Петър Увалиев? Най-споделяната морфема на съзиданието, дума с разнообразна флора и фауна, но с нещо общо вътре в това разнообразие, което ние назоваваме. Хосе Ортега-и-Гасет нарича тази обща част – състояние на цялата душа, сантиментална дейност към един обект, който може да е лице или предмет. В това си качество Любовта остава отделена от интелектуалните функции – възприемане, внимание, мислене, памет, въображение и пр. В същото време, макар да не се проявява чрез интелекта, Любовта се влияе от него и бива украсена от него. Прав ли е Хосе Ортега-и-Гасет, като изключва интелекта от функционирането на Любовта, черпеща вдъхновение тъкмо от него – мисловно въображение, възприемане на партньора, осмисляне на красивите мигове и пр.? Неповторимият аромат на Любовта произлиза от интелекта, както една картина под четката на голям майстор (виж брой 3/2016).
Преди време писах, че „колкото по-безпределна е личността на обичащия, толкова по-дълбока и трайна е любовта му, защото се основава на по-голяма широта в опознаването на партньора и на по-големи изисквания към него”. Това несъмнено има общо с интелекта, защото богатството на една личност е съвкупност от знания и умствени възможности за боравене с тези знания. Интелектът като посредник в Любовта.
Марсел Пруст настоява, че проникновеното опознаване и отдаване изисква пълно излизане от интелекта. Ще се съгласим ли с Пруст? Това не е ли отказ от когнитивност? Изкуството на Любовта е в пряка зависимост от нивото на интелекта. Да обичаш, означава да си подготвен за това със знания и да си проявил волята да приложиш знанията на практика.
Хорхе Луис Борхес намира първоначалния задвижващ механизъм на Любовта в Еротичното, желанието на мъжа да се домогне до любовта на жената, за да престане да мисли за нея.
Ницше изрича: “Хващаме се за изкуството, за да не умрем от истината”. Така е в Любовта, която осмисля живота ни не с истината, а с илюзията, ако ми позволите оксиморона, с илюзорната истина, получена чрез любимия, че сме най-желани, най-умни, най-обичани и единствени. Само в изкуството и в любовта плачем и се смеем на илюзорното, на измисленото. Само изкуството и любовта боравят с всички човешки сетива (зрение, слух, дълбока и повърхностна сетивност, вкус, обоняние, мирис). Затова и дълбочината на преживяното е толкова голяма и страданията така силни. Достоевски пише: “Велика е радостта от любовта, но страданията са така ужасни, че е по-добре никога да не обичаш!” Страдат, копнеят и тържествуват всички сетива. Възторгът и абстиненцията са еднакво силни. Дълбочината на чувствата е в пропорционална зависимост на броя сетива, които са въвлечени в „любовната игра”. Чрез тези сетива ние „вкусваме” продукта на нашите илюзии – обекта на любовта ни. Върховното усещане за дълбочина идва, когато информацията от всички сетива, обработена в мозъчната кора, се трансформира в по-сложни възприятия и представи (така както електрическият сигнал в светлина или звук!). Тези възприятия и представи се съпоставят на подсъзнателно ниво с минали такива за добро и зло, красиво и грозно, умно и глупаво, топло и студено и т.н. Сложният ментален механизъм на тези съпоставки протича толкова бързо, че се възприема като мигновен сигнал, който наричаме интуиция! Любовта е сладкият плод, който се ражда от семената на нашата интуиция. Семената трябва да се обгрижват, за да се появи стебло, листа, цветове, плодове…Тази грижа за семената на Любовта е велико изкуство и то трябва да се изучава както всички останали изкуства – методично, с дисциплина и упорство. Плодовете на това изучаване узряват в дълбините на ума и интелекта За умението да обичаш се изискват и някои качества на характера и психиката – чувство за чест и достойнство, упоритост, положителна настройка към живота, толерантност, чувство за хумор, уважение към постиженията и труда на другите, честност. Притежаването на подобни качества те прави надежден ученик на Любовта. Малко от учениците на Любовта обаче стават истински Майстори. Майсторите на Любовта са избраници, които на естетическо и етическо ниво са гениални прелъстители, като Дон Жуан. На най-висшето религиозно ниво Учениците на Любовта са посланици на Вселената и се подвизават на земята като Месии и Учители (Апостолите на Киркегор).
Любовта е съзнателно прекарване на живота с един и същи човек, всеки ден и всяка нощ, щастлив с повтарянето на едни и същи действия, фрази, ласки…Както е казал Албер Камю: „Трябва да си представяме Сизиф щастлив”.
Любовта е началото и краят, алфата и омегата на един живот, както се изписва думата „обичам” (αγαπώ) в гръцкия език – започва с „ɑ” и завършва с „ώ”. Нещо като изгрев в полунощ.
Любовта се осъщестява в живота чрез волята ни, не чрез мисленето. Ларошфуко казва, че само първата ни любов е неволна. Блестящо като гилотина.
Да цениш повече усилието, а не наградата, това е любов по мярката на Конфуций. Да обичаш нещо не означава пасивно съзерцание, а активно действие с определена посока – обичания обект.
Гого Лозанов твърди, че Любовта се случва така, както в изкуството се случват добрите неща – с талант и труд. Труд, за да се постигне Общност, в която всеки е подготвен емоционално и умствено да участва в голямото предизвикателство. Мнозина приемат това предизвикателство, но малцина са достойни за него. Съжителството на двама души в Любовта е точно такова постоянно предизвикателство към духа, ума и тялото! Бягство от рационалното, действителното, логичното и разумното, за да го има Празникът. А най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас. За да не си разваляте празниците, един съвет от мен, който научих от Фредерик Бегбеде: Ако жена ви е на път да ви стане приятелка, време е да предложите на някоя приятелка да ви стане жена.
Дон Жуан на Шатобриан е прелъстявал така, че не той, а жените са правили Любов с него. Както се е случило с маркиза дьо Кюстин, една от най-красивите жени на Франция. Когато наближава седемдесетте, далеч след любовната си авантюра с Шатобриан, един посетител на дома й с интригантско любопитство запитва: „Значи това е мястото, където Шатобриан е бил в краката Ви?” А тя отвръща без колебание и обида: „О не, скъпи господине, не – аз бях в краката му!”
И накрая, понеже в този брой става дума за бактерии, резистентност, антибиотици и пр., искам да ви споделя една моя любима фраза от Бенджамин Франклин:
“Във виното има мъдрост, в бирата – свобода, във водата – бактерии…”
Пишете ми безразсъдно смело на:
koro_55@vma.bg
Коста Костов
септември 2016
_____
* Игра на думи, съставена от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)
ХУБАВО!
Благодаря!