Нямам идоли

Интервю на доц. д-р Коста Костов за сп. „Топмедика“, декември, 2012г.

Неведнъж сте казвали, че сте „закърмен с музика и футбол”. Защо тогава избрахте медицината за професионално поприще?
Стана по искане на съдбата. В последната година на гимназията се разболях тежко, лежах 40 дни в болница, дори изпуснах абитуриентския си бал. Лекарите бяха малко обезкуражени, но съдбата реши друго и ме измъкна и взе бъдещето ми под наем. Така реших да и се отблагодаря и станах лекар.

Как попаднахте в пулмологията?
Ще отговоря с убедеността на фолк-певица – случайно. Нямах дори и намерение. Бях се запътил към кардиологията, но в последния момент бях отклонен в правилната посока, защото още в студентските си години изучавах и упражнявах в продължение на няколко години пранаяма – древноидийска система на правилно дишане. Ръководех се от мотото „човек е това, което диша”. Така продишах и чрез пулмологията – наука за болестите на дихателната система.

Имате ли любими диагнози? А пациенти?
Имам любима диагноза. Тя е НАПЪЛНО ЗДРАВ. Иначе що се отнася до болестите, имам и любима диагностична грешка – когато всички данни сочат към злокачествен процес, а пациентът се оказва с доброкачествен, лечим процес. Тогава професионалната ми суета се покрива глухоняма. Що се отнася до действителните ми компетенции, те покриват целия спектър на специалността, екипът, който ръководя в клиниката на ВМА е високоспециализиран в диагнозата и терапията на обструктивните белодробни болести – ХОББ и астма, в диагнозата и ендоскопската терапия на доброкачествените и злокачествените белодробни тумори и трахеобронхиални стенози (интервенционална пулмология), в диагнозата и терапията на нарушенията на дишането по време на сън. Най-мотивирани се чувстваме, когато се сблъскваме с клинични случаи на редки и трудни за диагноза белодробни болести и тук високията професионализъм на екипа ми си казва думата категорично, че рядко стигаме до задънена улица. Във ВМА се изповядват принципи на работа, които раждат истински лидери. Тези принципи изискват не само да дадеш от себе си всичко, а да бъдеш най-добрият. Като онзи полет към луната, когато дори при неуспех, ти дава възможност да се озовеш сред звездите.

Хора с какви диагнози лекувате най-често във вашата клиника? Как ще коментирате сентенцията: „Няма нелечима болест, има нелечими хора”?
Всякакви диагнози. Ние сме университетска клиника. Няма връщане на пациент, защото в България университетските клиники са на върха на пирамидата. Що се отнася до сентенцията, бих искал тя да има сила при злокачествените болести, защото така ще успяваме да се справим с повечето от тях.

„По данни на СЗО около 10% от населението на планетата страда от ХОББ. От 200 000 до 300 000 души в Европа умират ежегодно в резултат на това заболяване. То убива ежегодно повече хора, отколкото ракът на гърдата и ракът на белия дроб взети заедно. До 2020г. се очаква ХОББ да бъде на трето място сред най-честите причини за смърт. В България страдащите от ХОББ са над половин милион души.” Защо е толкова страшно това заболяване?
Данните са зловещи за ХОББ. В България те са още по-зловещи. В плевенски регион болестността е около 15%. Това е така, защото българите са в челната класация на пушачите в Европа. А ХОББ е страшна болест, защото е първата стъпка към дихателна недостатъчност, и най-честата болест, която води директно към белодробен рак. Според някои проучвания поне половината от болните с белодробен рак имат подлежащ ХОББ.

Или е по-страшно желанието на пациентите да съдействат за своето лечение? Имам предвид да се откаже от тютюнопушенето. Толкова ли е трудно да се откажат цигарите?
В България е много трудно да убедиш някой пушач да се откаже от цигарите. Най-малкото не приема помощ. Почти всеки български пушач е безпощадно смел в оптимизма си, но биологичните закони са още по-безпощадни – 20% от пушачите заболяват от ХОББ и минимум 20% от заболелите пътуват в последствие към белодробен рак. Христо Фотев, този велик бургаски бохем беше писал: „Най-страшното не е в смъртта ни, може би ужасното е, че сме приживе в тъмнината и пластиката”.

Взеха се вече мерки за забрани на тютюнопушенето на обществени места. Това според Вас добра кампания ли е?
Аз съм един от тези, които участваха в тази кампания и съм доволен от успеха. Дано не е Пирова победа и удържим на натиска, който оказват ресторантьорите. Това е тъжен факт – да да вървиш срещу бъдещето на едно цяло поколение и да не мислиш за собствените си деца, които са ежедневни невинни и пасивни жертви на този порок.

Какво е съвременното лечение на ХОББ?
Трудно е да го споделя в един отговор. Доброто лечение е изкуството да го направиш индивидуално за всеки пациент – като доза комбинация и качество.

Смъртна присъда ли е диагнозата рак на белия дроб? Какво трябва да знаем за това заболяване? А какво все още не знаем?
Като лекар не мога да се съглася с този термин. Макар и изключително тежка, диагнозата белодробен рак не е равнозначна на смърт, поне в България. Казвам това, защото най-успешната терапия е белодробната трансплантация, но за съжаление все още далеч от нас. Отношението на институциите в България към медицината и липсата на държавна подкрепа на медицинската наука, отдалечава все повече страната ни от световните стандарти. Казвам го напълно убедено. Днес сме по-далеч от всякога преди.

А джазът? Все още ли е най-голямата Ви музикална любов?
Да това е като да откриеш истинската си любов. Тя е завинаги. Така е с джаза – колкото повече потъваш в него, толкова повече ти се открива. Който може да преглътне джаза, значи е отишъл далеч в личната си свобода на възприятие. Той е култура на импровизацията – в музиката, но и в мисленето. Като раждането на една идея в общност, но в съвършената индивидуалност на всеки. Голяма част от гениалните джаз-музиканти са си отишли рано от живота поради несъвършенството на личността си, но Константин Павлов го е казал много красиво: „Геният е несъвършен. Бездарието е по-близо до абсолюта.”

Едно „от нещата, което не знаех за Вас”, е че сте вегетарианец. Защо се отказахте от месото? Мислите ли, че вегетарианците са по-здрави?
Да. Така мисля. И не само мисля, а съм убеден в това като лекар. Повечето от лекарите още не знаят това и се лутат в търсене на отговора, който няма да намерят в официалните учебници, защото те се пишат от колеги, които не искат да излязат от догмата и се въртят в омагьосания кръг на отдавна утвърдени неистини. Една от тях е, че месото съдържа незаменими хранителни вещества, които не можеш да набавиш по друг начин и затова то трябва да е задължителна част от храненето ти. Бла, бла. Отдавна не съм жив. Вече 35 години едва кретам по футболния терен и стълбищата на болницата с тази несъвършена вегетарианска храна. Слава на Бог и трите неща все още ги мога…

„In Spiro” – списание за респираторна медицина и вдъхновение. Какво Ви вдъхновява Вас?
Умните, кадърните и почтени хора. Духовно богатите. Обикновените, но истински хора. С такива се стремя да се обграждам. Тези, които действат и не се страхуват от грешките. Такива са хората, които допускам до мен. Нямам идоли, но имам истински примери, които са ме вдъхновявали. Виждал съм ги на живо.

Ще ни разкажете ли нещо повече за списанието?
Свидна моя рожба. Роди се от нищото. От няколко стиха на Коста Павлов и вдъхновението на няколко добри приятели. Правим го шепа хора. Сред моите сътрудници и някъде сред страниците на списанието ще намерите хората, които ме държат все още жив за лудост. В списанието пишат и гостуват само стойностни хора. Няма чалга, няма Златки, няма никакви Азиси. Не допускам дори и такива, за които се натискат най-добрите списания. Честта и достойнството трябва да се устояват. Това е училище, които отдавна съм минал. Някъде отгоре ме гледат очите на Дамян Дамянов, Коста Павлов, проф. Ванко Ничев. А все още мога да срещна и погледите на шепа живи българи, които все още имат право да се наричат такива – Борис Христов, Румен Леонидов, моят близък приятел д-р Георги Чалдъков от Варна, архитект Тодор Кръстев от София и всички мои близки сътрудници, които ми помагат да сътворя този вик на вдъхновението наречен „InSpiro”. В това число и няколко мои колеги, които ме даряват със своето присъствие в живота ми.

Човекът, пред когото се прекланяте?
Константин Павлов. Имах щастието да се докосна приживе до него. Той е голямо вдъхновение. Стиховете му са гениални. До последния.

Жената, която вдъхновява Коста Костов?
Моята Елица. Невероятна е. Намерих я сред най-дългото си търсене в живота.

Вярвате ли в любовта? Като най-силната и мощна енергия на Вселената?
Да вече вярвам в човешката несъвършена любов. Онази Вселенската, Всевечната, Голямата, която нося в душата си, не се нуждае от потвърждение чрез вярата ми. Тя ме определя.

Благодаря за интервюто

доц. д-р Коста Костов
Ръководител на клиниката по белодробни болести, Военномедицинска академия.
През 1980 г. завършва медицина във Висш медицински факултет-Варна. От 1985 г. е последователно клиничен ординатор по вътрешни болести, асистент, старши асистент и главен асистент в клиника по белодробни болести във Военномедицинска Академия – София. През 1992 г. е докторант в Института по патология, гр. Базел, Швейцария. През 1997 г. защитава докторат, а през 2003 г. е избран за доцент по белодробни болести и ръководител на клиниката по белодробни болести към Военномедицинска Академия.
Има 4 придобити специалности – вътрешни болести, пневмология и фтизиатрия (белодробни болести), военно-полева терапия и медицински миниджмънт. Специализирал още интензивна медицина в Санитарната академия на Бундесвера (Мюнхен, Германия) и интервенционална пулмология при проф. Хайнрих Бекер, в Хайделберг (Германия). Има завършен специализиран курс по „Основни качества на лидерството” в London Business School. Води курса по белодробни болести в Медицински факултет на Университет „Св. Климент Охридски”, София.

До октомври 2012 г. има 72 публикации внаучни списания, 15 участия в авторски колективи на монографии и клинични наръчници и 3 авторски монографии, 55 научни съобщения на конгреси, конференции и симпозиуми (22 в чужбина и 33 – у нас). Лектор и модератор на 8 международни медицински конференции и конгреси.
Член на управителния съвет и зам-председател на Българското дружество по белодробни болести. Член на екипа, изработил последната редакция на националните препоръки за диагноза и лечение на ХОББ. Член на академичния съвет на ВМА. Член на Европейската и Американската респираторна асоциация. Национален делегат за FERS (Forum оf European Respiratory Societies) и GOLD (Глобална инициатива за борба с ХОББ). Настоящ Fellow (FCCP) на Американския колеж на торакалните лекари (ACCP).
Главен редактор на медицинско списание “InSpirо”.
Извън професионалната си кариера и интереси, доц. Костов е страстен любител на Барселона и Лионел Меси, на всички форми на джаза и доброто вино (особено червеното), на смислената книга и умните, одухотворени хора. Мрази чалгата във всичките и форми. Пуска телевизора си по изключение.
Има две дъщери.