Незабравимите: БОГАТАШЪТ – ПРАВЕДНИК

Въпреки че от десетилетия колекционирам имена на личности, останали в сянката на историята или изпепелени в блясъка на известните, допреди няколко месеца не бях нито чел, нито чул нещо за Александър Георгиев с прозвище Коджакафалията. Интригува ме случайно името му в статия в интернет и твърдението, че това е най-големият сред дарителите в следвъзрожденското време точно в епохата, когато братята Георгиеви са направили своето всеизвестно дарение за изграждане зданието на Софийския университет. Това поразително твърдение ме предизвика в месеците на пандемията да развия (неочаквано и за себе си) оживена преписка с книжари и антиквари, за да събера една достатъчна библиография и да се уверя, че наистина става въпрос за една колкото малко известна, толкова и многоизмерна историческа личност – странна смесица между средновековие и надвременност.

Александър Георгиев – Коджакафалията, нарисуван от бургаския художник Божидар Чантарски

Проучването на живота му, въпреки съществуващите налични свидетелства и документи, създава впечатление за митична личност, претърпяла пълно преображение от това, което ѝ е било зададено по рождение, до това, което представлява в зрялата част на живота си. Роден вероятно през 1830 година в бургаското село Дюлгерлий, отрано  осиротял, той е останал едно поради произхода си, друго поради стечение на обстоятелствата (ранна смърт на бащата, повторна женитба на майката и обтегнати отношения с пастрока) без образование. Поради това заедно с един свой братовчед рано напускат селото, за да сс цанят като „домашни слуги”, а впоследствие като чираци отначало в Созопол, а после в Бургас, където, както пише Митко Иванов, автор на последната биографична книга за бъдещия голям дарител, „двамата младежи захванали самостоятелна търговия” и отворили първия си дюкян във времето около Кримската война (1853 – 1856).

И тук, и по това време вече се проявяват първите необикновени дарби на  младия търговец. В многоезичния заради пристанището, разрастващ се Бургас – по време на Кримската война, пише по горе цитираният автор, той „научава италиански, английски и френски, а многоезичието в Бургас способствало да усвои отлично освен българския, също и гръцки, и турски“. Никога не посещавал училище, той се оказал способен да учи езиците в общуването си с клиентите и в разговорите си с чуждестранните моряци.

Резултатът бил чудодеен: „пристигнали в Бургас като чираци, те се превръщат в значими градски собственици”. Парите като че започнали сами да ги търсят. Не е ли чудо? Без никакъв наследствен капитал Александър започнал от абсолютната нула и без никакво образование, но с феноменална памет, заедно със съдружника си, започнал да отваря дюкян след дюкян, както се наричали магазините тогава. Но предприемчивостта му не свършва с дюкяни. Младият търговец  непрекъснато разширява дейността си с предпочитание да строи нови сгради, които продава или отдава под наем, а към това  разгърнал страстта си да изгражда и да поддържа ханове, т.е. тогавашните хотели,  в които  подслонявал клиентите си от селата, най-често предлагащи му в натура зърнени храни. Зърнените храни с времето се превръщат в дейността му в основен търговски продукт поради бързото разширение на пристанището. Строителният му бизнес, ако се изразим със съвременната терминология, го насочва към още една перспективна област – търговията с недвижими имоти. И най-определено с ниви. Много скоро той се оказал притежател на големи и малки парцели около града и понеже заради пристанището Бургас бързо се разраствал, тяхната цена непрекъснато растяла.

Вероятно и по това време е излязъл и прякора му – от Александър Георгиев станал Коджакафалията. В превод от турски това означава Голямата глава, каквато той си имал  по рождение и която впоследствие обществото свързало с необикновените му заложби. Към тях биографите му – освен споменатия Митко Иванов и Панайот Павлов, автор на първата биографична книга за него, излязла през 1938 година, прибавят още едно доказателство за феноменалната му памет – Коджакафалията не водел търговски книжа, което, разбира се, не се отнася за служителите му. Лично той сам си бил счетоводна книга, помнел историята на всяка сделка с точните цифри и точните условия.

Може би тия данни са достатъчни, за да се провиди в тях наистина един необикновен предприемач, колкото  по рождение ограбен от провидението, толкова  безспорен в бизнесменските си умения. Ако само в това се изразяваше неговото значение за града Бургас и изобщо в историята, той едва ли би представлявал интерес за потомците. Още повече, че  прекарал половината от живота си в епохата на Възраждането, когато България кипи отначало в църковните борби с патриаршията, а впоследствие и в политическите с османския поробител, само с изкуството да печели пари голямоглавият феномен е напълно асинхронен с времето си. Един чорбаджия повече, макар и с изключителни дарби за печелене на пари, не би могъл да се впише във възрожденското време на себежертвени люде и на високи идеали. По-скоро забележимо е неговото присъствие с биография, в която няма видимо нищо възрожденско в духовния смисъл.

Но идва Освобождението.

Най-важната промяна, която то носи в духовен смисъл, е отстъплението на идеалите пред прагматиката на капитала. И както и преди животът на Коджакафалията парадоксално завива в контраст с новото статукво. Това съвсем не означава, че той се е отказал от  изкуството  да трупа богатство. Напротив, следосвобожденското време развръзва ръцете му  и той разгръща способностите си в мащаби, които са несравними с предишното. Случва се обаче нещо странно. Казано направо, след Освобождението и чак до смъртта си Голямата глава колкото повече започва да печели, толкова  повече започва и да дарява. Книгите, спомените, отделните публикации изобилстват от документирани или преразказани факти за неговата благотворителност. Особено е активен в години след исторически катастрофи като например Илинденско-Преображенското въстание. Тогава хиляди бежанци от Одринска и Беломорска Тракия прекосяват българската граница и една значителна част от тях спира в покрайнините на Бургас. Притежател на много големи и малки парцели, Коджакафалията тогава, както и по-късно след Междусъюзническата война, раздава безвъзмездно земя, за да се устроят те и да имат отново покрив над главите си. Извън отделените, пръснати по различните части на града парцели, той подарява една голяма нива, върху която сега се помещава цял бургаски квартал.

Завещанието му от 1911 година, чийто пълен текст е отпечатан за първи път  в книгата на Митко Иванов, е дълъг списък от частни имена, както и от имена на сиропиталища, църкви, училища, женски дружества, та чак до българската болница в Цариград. Също така обилни са неговите дарения далеч преди да завърши дарителската си дейност чрез завещанието. В някои достъпни публикации в интернет стойността на даренията му, преизчислена в съвременни съответствия, се изразява в баснословни суми. Но колкото и критично да се отнесем към тях, достатъчно е изброяването на местата в съвременния Бургас, за да свалим шапки пред делото на дарителя. Ето едно такова описание: „Днес върху имотите, дарени от Коджакафалията, са разположени две трети от централната градска част на града, включително почти цялата територия на любимия Приморски парк и жилищните комплекси „Братя Миладинови“, „Лазур“ и „Зорница“. 

Във всички случаи, колкото и криво да седим и право да разсъждаваме, този човек е ако не най-големият, с пълна сигурност един от най-големите филантропи в България. Като уникален бонус към такова признание трябва обаче да прибавим и нещо друго, което не притежава никой от най-известните – в живота си той е бил невероятен, а за двадесети век изключителен пример на праведник. Това понятие, чийто смисъл като че ли окончателно е загубен или се пази само във връзка с едно от най-големите злодеяния на века – Холокоста, с което са удостоени като че ли пак най-много хора от България, това понятие, да повторя пак, е напълно съответстващо за живота на Голямата глава. Неслучайно в някои от публикациите за него се говори като за светец. Най-напред това произтича от личния му живот, защото, като вероятно най-богатият човек в страната за времето си, той е живял като аскет. Цитираният от М. Иванов пръв биограф на Коджакафалията Панайот Павлов описва жилището му по следния начин: „…в дъното на дюкяна имало една издигната и заградена площадка, каквито сега има в някои магазини за натурване на стоки. Тая площадка одобрил за свое жилище Александър Георгиев. Не може да става и дума за някакви  удобства на тази „стая“. Размерите й били: два метра дълга и един и половина широка и толкова висока. Със своето едро телосложение той не можал никога да се изправи, защото главата му би се ударила в тавана. Там било леглото му. /…/ вътрешната обстановка напомняла  килията на някой аскет“. Не е нужно да продължаваме това описание, защото и от казаното до тук става достатъчно ясно, че този човек – най-големият богаташ и най-големият благодетел на Бургас – е изтезавал своето тяло като че ли не по-малко от средновековните пустинници. В съгласие с това е начинът му на хранене, облеклото му и отношението му към жените. Неговато любима храна  бил хлябът с маслини, Неговата постоянна шапка бил калпакът, с който го виждаме и на единствената в живота му снимка, правена вероятно по някакъв изключителен повод, може би задължен от административните власти. Но  най-важното и решаващото за избора на такъв начин на живот е заключеният в детството му пример на бащата гагаузин и майката българка, и двамата православни християни. Младият Александър излиза от детството си силно религиозен и това обстоятелство налага дълбок отпечатък в характера му. Именно религиозното възпитание е  основата на това, което ми позволи в началото на това есе да прозра същината на този необикновен човек като смешение на средновековие с надвременност. Никога не се е женил, но подпомагал великодушно бедни жени и женски сдружения. Целият му живот е подчинен на тези принципи, колкото и да изглеждат те чужди за професията и съсловието му.

Оставил дълбок спомен всред жителите на Бургас, споменът за него бил почти заличен в епохата на социализма, когато, както завещанието, така и паметните белези за него в града  били функционално преориентирани. Все пак богаташ и експлоататор.

Но това е друга история.