Несбъдница*

Това, което е, е.

                Парменид

InSpiro**, колеги!

През 1516 г. Томас Мор съчленил гръцкото οὐ (не) и τόπος (място) и получил думата утопия. От тогава до днес светът e прегърнал антиутопичното си битие и му се случват повече лоши, отколкото добри неща. По-добър ли е този по-образован и по-развит индустриален свят, в който нещата се случват за сметка на природата, или онзи свят, който с първичната си същност и простота съхранява флората, фауната и човека? Дали Томас Мор е вярвал, че това не-място някога ще се случи?

Когато бях почти дете, живеех в утопичните си мечти за справедливост и чисти междуличностни отношения. Такива са детските приятелства, знаете – безоблачни, безкористни и саможертвени. Неусетно и незнайно как душата поема в други посоки, унива и притихва в своята непригодност за съвършенство, отказвайки привилегията да създаде онова Не-място, невъзможната Neverland, още днес и тук, на тази планета. Обществото ни гледа в забавен кадър своята физическа и духовна гибел. „Само на добрите хора се случват лоши неща”, казва Франк Синатра в опит да утеши иконома си, години след като го е уволнил и изгонил от дома си. Сигурно така мисли всеки от вас, огорчен от разломите в собствения му живот. Всички сме добри, но тази добрина сме заровили така дълбоко, че рядко докосва другите. Онези, които я носят на челото, си отиват от нас с бързината на гилотúна. Станахме твърде стиснати, когато става въпрос за Любов и Истина. Любовта оставихме на улични цигулари, ентусиазирани евангелисти и неспокойни гимназисти. Като кукувицата, която снася яйцата си в чуждо гнездо. За себе си запазихме необвързващия секс и любезните усмивки. Истината не ни харесва, защото не звучи красиво, затова говорим красиви лъжи. Останалите будали, които изпускат по нещо истинно, наричаме грубияни, скандалджии, невъзпитани. Обществото ги порицава, отхвърля, закача на бесилото, изгаря на кладата. Да бъдеш смел и честен вече е архаизъм, а някога беше въпрос на изисканост и стил, в тази безнадеждна ситуация, в която невинни сме попаднали всички и безотговорно наричаме – живот. Какво ни се случва в периода от детството до зряла възраст, че така лесно допускаме да ни управляват малодушни лъжци, безцеремонни циници и безочливи парвенюта със съмнителна репутация? По-лесно е да бутаме сивото ежедневие, отколкото да го оцветим с делата си. Сивеем, топло и сигурно, покрай децата и съпругата, обгрижени от любимите майки и баби, в непрестъпните крепости на дома, далеч от смърдящите улични казани и препикаващите магистралата българи. Нестраната е детска мечта, далечно напомняне за катастрофиралата ни зрялост, в която сме загубили безкористното любопитство на ефирните си детски души. В островната държава Утопия няма място за нас, защото липсват икони, няма частна собственост, която цял живот обсебва битието ни, няма свещеници в лимузини, а предмет на обожание са Слънцето и Луната. Затова тази държава всъщност никога няма да бъде. Тя е била немислима още в онзи момент, в който Адам е поел ябълката от Ева.

В последните десетилетия има промяна в мисленето на хората, което е далеч от утопията, даже напълно несъвместимо с нея. Процесът на мислене стана по-рационален, по-предпазлив и неплоден. Хората вече не желаят да губят даже и когато не печелят. Днес цивилизованият свят е още една идея по-близо до пълната прагматика, но затова пък с две идеи по-далеч от Дръзновението и стремежа към Съвършенство. Вместо сигурна печалба утре, човекът предпочита избегната загуба днес. Страхът от тази загуба е по-силен от желанието за печалба. С други думи, човекът днес повече от всякога и всичко мрази да губи и тази омраза е по-силна от болката за пропуснатата печалба. Това концентрира вниманието и мисленето му в днешния ден, а не в утопичното утре, което изглежда твърде далечно и печалбата от него съвсем несигурна. Ето защо точно днес хората изглеждат най-нереалистични оптимисти, защото искат по-малко от себе си, за да пропълзят без усилие до най-близката цел. Днес не сме готови да изгубим 200 лв., дори ако за утре ни обещаят печалба от 300. Това неясно „после” не ни интересува, ако загубим дори стотинка сега. Затова днес изричаме повече лъжи от всякога преди, защото не се вълнуваме какво ще ни донесе разкриването на истината утре. Изричаме неистини, които всички забравяме и никой няма да опровергае. Голяма част от тези, които ние славославим днес, правят точно така. От Лайбниц съм научил, че мисълта не е сляпа и мисли нещо, защото го вижда, че е такова, каквото го мисли. Ако виждате нещата, които ни се случват, значи мислим еднакво.

Има три начина да се правят нещата – правилен, неправилен и български. Когато боговете решат да погубят някого, първо му отнемат разсъдъка. Ако продължаваме безразсъдно да правим нещата по третия начин, сме погубени. Не ви ли писна да сме на този хал? Или да ви припомня казаното от Атанас Буров преди почти 100 години: „Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-дол­ното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.

Пишете ми безразсъдно смело на:

koro_55@vma.bg

Коста Костов

декември 2015

________________

* дума за „утопия”

** Игра на думи, съставна от: spiro (дишам, издишам, жив съм, замислям, обзет съм от нещо, вдъхновен, вълнувам се) и in-spirаtio (вдъхновение)