Поведение при инфекции на горни и долни дихателни пътища в детска възраст.
…Този мрак, този смях, тези хрипове
странни, тези тълпи от тапири ,
ревящи, този
вой на сганта, те крещят от дъната на
спящите вълчи
капани, те прииждат, долитат,
връхлитат към нас,
и с прехапан език бият лудите глухи
камбани:
тряссс,
трясс,
тряс!
Румен Леонидов („Пълнолуние”)
Да положим някакво начало на пътеводител в мъглявината на прехода, тази изключително вредна среда, устроена в прекрасна страна от нейните прости обитатели. Дано им помогне да осъзнаят, че бездната на простотията е по-дълбока от глупостта. Записвам най-краткото усещане за прехода: непоносимата празнота на живота – менте, в който нищо не е такова, каквото изглежда.
Ментето – метафоричната и изчерпателната характеристика на социалистическия живот, в който нямаше нищо истинско. Тази отровна лъжа, заменяща истинските неща с имитации и фалшификати и затриваща стойностните хора, идеи и начинания, деформация на зараждащата се демокрация. Уж всичко е като в западната цивилизация, а живеем пак в някаква бутафория. Въздухарски обещания и лицемерни послания заливат хората като мътен водопад. Територията е завладяна от политически еквилибристи, продаващи захарен памук. Те атакуват бедните избиратели с шум и отчайващи глупости. Затова никой вече не се доверява на никого.
България е мръсна територия, където цари безпорядък, дъни се чалга, вони на простотия и неизживян комунизъм. Соцментето непрекъснато се възпроизвежда и отново убива. Така агенти на ДС, прикрити като „учени” в университета по библиотекознание и информационни технологии убиха за втори път великия български държавник Стефан Стамболов, връчвайки почетен знак за лидерство с неговото име на дългогодишния агент на ДС/КГБ „Сава” – Ахмед Доган. Гавра със смелия политически мъж, възпротивил се на руската империя да превърне България в Задунайска губерния. Нагло присвояване на лидерски авторитет, естествено възможно, щом краденето е масов спорт.
Кой откъдето и колкото може да откачи от публичните средства и затова те никога не стигат – за лекарства, за пенсии, за социални помощи, за смислени проекти, за… Нагласени конкурси, фалшиви победители, уредено финансиране – администрацията има само един приоритет и той е да докопа по- голямо парче от баницата. Толкова е прозрачно – корупцията е непобедима, защото силата на парите тук е бсепобеждаваща. Затова и съдебната система е ерозирана и просмукана от безчестие. Законност и справедливост има само за гражданите, които могат да си ги осигурят, тоест да си платят. Равенството пред закона е най-безсрамната лъжа, декларирана от корумпираните в тоги. Ние живеем в имитация – без законност държавата е нереална и всичко е менте.
А къде са медиите, глашатаите на истината?
Боже, срещал съм и почтени журналисти, но по екраните и страниците дефилират проститутки на хонорар – поръчват им, плащат им, хвалят или громят по избор. Нито дума за рафинирания непрекъснат грабеж и за любимите на властта фирми, смукащи яко от държавните поръчки. На прицел са дребни кокошкари или загубили доверие ренегати – тях ги сполетява медийният жупел.
Редакторите плуват в коктейлната боза и ръсят скудоумие и скука. Любимите им герои са сенчестите „бизнесмени” с плиткоумните им мутреси, би-, хомо и прочие сексуални звезди, певачки, клатикултури и перачки на европейски дантели.
Пази, Боже, сляпо да прогледа!
Благодарение на имитаторите България се характеризира като държава–феномен с неограничени възможности. Въпреки европейското членство в нея всичко (все още) е възможно. По коридорите на властта (дори след катастрофите) продължават да препускат некомпетентност и слаб интелект. На върха на пирамидата, където прости и неуки хора опропастиха уреденото българско царство и 45 години се опитваха да правят нова история, комунистическият хаос бе възобновен и резултатите от липсващото лидерство са ясни на всички. Вместо нормалното развитие и конкуренцията да определят политиката и естествените водачи, моделиерите на прехода непрекъснато вадят от цилиндрите нови зайчета, тоест проекти–ментета с назначени „лидери”, които с обещанията си надминават комунистическите миражи. Тези пишман политици по правило са верни на комунистическата партия номенклатури или агенти на ДС като се почна с „Жорж” (Бизнесблок), Нейното на Държавна сигурност Величество (НДСВ), Вождът на идиотите Бареков с партизанско име Юрдека, принцесата на гражданите Меглена Кунева (ДБГ), програмираното кречетало Татяна Д,Арк (Движение „21”) и др. Основната цел на всички ментета е лов на блуждаещи избиратели и ерозиране на дясното пространство. Възванията им са изградени върху три опорни точки. “Проблемът е колосален (държавата е похитена, институциите не работят, задкулисието управлява), „Няма ляво, няма дясно” при решаването му и „Да се обединим” срещу нелигитимната власт. Поради програмирания си произход ментета „забравят”, че техните създатели контролират тази власт. И призивът им се превръща в соцбезмислицата „Дайте да дадем”.
Жалко е, че десни политици се ловят на него и очакват изкуствени формирования (проектирани и финансирани отляво) да се борят срещу тайната властова мрежа, обхващаща службите за сигурност, оръжейната търговия, енергийния бизнес, здравеопазването и … това стига, за да се разбере мащаба на влияние и средствата, които се присвояват от българската „Коза Ностра”, зачената още при социализма, лява по произход престъпна организация, управлявана от елитни комунистически кадри.
Макар и разконспирирано след резила на НДСВ, което по задание върна комунистите на власт, политическото моделиерство се развива, за да компенсира срива на БСП. Подкрепата ù се топи неудържимо и за анализаторите е ясно, че процесът е необратим. БСП ще плати цената за това, че деформира и забави прехода, оставайки нереформирана комунистическа партия. За да остане в играта, са ù необходими „патерици” – псевдоорганизации, с които да формира коалиции, фронтове, обединения и т.н. Едни се разпадат, появяват се други. Винаги има достатъчно идиоти, които да подкрепят всеки проект, който се популяризира с медийна лавина.
Да смъкнем димната завеса и да разкрием кой всъщност лансира новите проекти и за какво са конструирани. В мимикрията комунистите са царе – не трябва да им се вярва никога и за нищо. За да ориентираме десните избиратели и политици ще формулираме информационната мъглявина, наречена Парадокс на призрака.