Насред потопа – спасителна суша.
(Крача до мъжка риза.)
Чува се даже – ако се вслушаш.
Смирненски кашля наблизо.
А аз – виновна, че съм щастлива,
топля ръка – в ръката.
(Откак се помня, все си отивам –
на приказката в средата.)
Сега не искам. Сега е важно,
че е небрежно прашна,
че е любов (хем високоетажна),
обаче Смирненски кашля.
Кашля така, че гърдите ми стяга.
И ми издишва победите.
Към моето щастие ръце протягат
и на Гаврош братовчедите.
Аз не умея да съм щастлива
сред изранени длани.
Но…ако искаш, не си отивай.
И… най-добре… да останеш.
Камелия Кондова