Пиша в ролята си на един обикновен гражданин на Република България, Германия и света. Бълагрия, защото съм родена там и дължа цялото си възпитание, образование и характер на институциите и хората в тази страна. Германия, защото пребивавам и живея там (и аз не зная кое е точното определение, по-скоро вегетирам) от близо 12 години.
Гражданин на света е една семантика, която Имануел Кант описва в книгата си „Der ewige Frieden“. Според него всеки от нас е надарен с разум, затова трябва да сме способни да постигнем вътрешен и външен мир, в себе си, в държавата, в Европа и в света. Кант предлага да се създаде една „конфедерация на разума”, пример за това е създаването на Европейския съюз. След многобройни кървави войни на „стария“ континент, да не забравяме първата и втората световни войни, 30-годишната гражданска война в Англия (от 1648/1687) между католици, протестанти и други религиозни групи, както и многобройните конфликти към днешна дата.
Кант пледира за един по мирен и разумен свят. Историческите събития по това време в Европа и интелектуалната дейност на автори като Томас Хобс, Имануел Кант и много други, допринасят за образуването на националните държави, в този им вид, в който ги познаваме днес. Много от нас живеят с представата, че тези структури – държавите са се появили в битието ни по някакъв вълшебен начин.
Едва когато дойдох в Германия забелязах колко е важно „политическото образование“ на човека. Моля ви, не свързвайте определението „политическо“ или „политика“ с жалкото му и повърхностно практикуване и разбиране в „родната“ ни държава България. Определението „Политика“ идва от гръцката дума polis, имаща няколко значения –град, държава, република, конституция . Една от семантиките идва от древногръцкия философ и писател Платон. В своята книга Politika, немският превод е „Държавата“,а в английско говорящите държави Republic или „Република“, авторът описва основните качества, които всеки владетел трябва да притежава за да бъде избран за такъв.
Може би се питате, какво целя с тези разкази и имам ли моралното правото като временно непребиваващ гражданин в България да ангажирам читателя с моите мисли и разбирания по отношение на това какво е политика. Но именно там се крие достигането на едно по-добро бъдеще за нас, нашите деца, родители и близки.
Кантианската идея за „Вечен мир“ изглежда дори днес утопична. Живеем във време изпълнено с многобройни военни конфликти – Украйна, Сирия, Йемен, Нигерия, Боко Харам и т.н. Тази идея изглежда далечна и нереализируема, но нейната морално-политическа сила не трябва да угасва. Ние трябва да се стремим към идеала, дори това да е все така непостижимо. Това трябва да е максимата на нашия морален дълг.
Една от основните тези на Кант е, че без категоричния императив пътят към „Вечният мир“ е невъзможен. Какво представлява този „императив“? Това е идеята, че човек трябва да постъпва така, че принципът на неговото поведение да се превърне във всеобща максима. Идеалът за Кант е максимума, имащ силата на нравствен императив, приближаващ се към съвършенството.
Защо трябва да се гордеем с нашите лекари в България?!
Тематиката която искам да засегна е една предимно избягвана от българските медии, институции и цивилно общество, а имменно ролята на лекаря или по друг начин формулирано- негативният дискурс за хуманността на медицината в България.
В Германия общество, медии, институции и политици полагат непрестанни усилия в позитивното представяне на лекаря и медицината като цяло. Пресата е изпълнени с примери за успешни операционни интервенции, с благодарствени статии от граждани и многобройни телевизионни предавания. Тук е морално задължение на всеки гражданин да се отнася с респект и уважение към хората избрали това призвание и поели това тежко бреме, за което им се възхищавам. Независимо дали в Германия или България, ние сме отговорни за отношението ни, дискусиите и мнението, което изразяваме по тази тема. Крайно време е да прогледнем и проумеем, че за да бъдеш лекар трябва да обичаш човека и да си призван в тази област. Крайно време е всеки от нас да се опита да се постави в ролята на един лекар и да си зададе простия въпрос – за кого и защо са тук тези хора? Защо когато сме най-отчаяни и се намираме в безнадеждни ситуации, това са хората, който се опитват да те измъкнат от тях. За мен, отговорът е ясен. Те са такива защото вярват в едно по-добро човечество, те са тук именно заради нас. Те са решили да загърбят всички други професии, които биха им дали много повече свободно време и материални облаги. Но най-тъжното е, че вероятно във всички други професионални области щяха да получат много повече признание и респект за работата, която вършат, отколкото в областта на медицината. За мен е ясно, че те са тук заради нас, и когато искаме едно по-добро здравеопазване, тогава трябва да се ангажира целият народ с тази цел. Да поеме сам отговорността за собственото си здраве и да изисква реформи, които да подобрят работата на медицинския персонал, а не да чака самите медици да организират протести и предложения, при условие че дори и нямат право да протестират. Ние сме тези, които трябва да поемем отговорността и да променим негативните представи за лекарската професия.
На българина едно не му е ясно, че за това което плащаме, няма как да получим това, за което не сме платили. Така би се аргументирал един трезво мислещ гражданин в Германия. Да не говорим за тези, които въобще нямат здравни застраховки, а получават понякога услуги струващи много повече от внесените със задна дата осигуровки. Тук е мястото да кажа, че в Германия всеки постоянно живущ гражданин е задължен със закон да има здравна застраховка. При доход до 800 евро на месец минималната такса е 180 евро.В действителност, германците плащат много повече за здравето си, отколкото другите народи: Около € 294 милиарда или 11,3% от брутния вътрешен продукт на страната. Изследвания показват, че много често услугите който получаваме в Германия са много под нивото и качеството на очакваното. Както навсякъде и там има държавни и частни застраховки, това ще рече двукласна здравна система. С обикновената здравна осигуровка, която според заплатата варира между 200 и 300 евро на месец, се опитах да си запазя час за преглед при кардиолог преди около една седмица и ми казаха, че свободните часове с направление са след около 6 седмици. На същата ситуация попаднах и при последния ми гинекологичен преглед, където всичко освен ехографския преглед, трябваше да се заплати. При зъболекаря е същата ситуацията както в България. Касата ми поема една до две пломби и едно вадене на зъб. Чистене на зъбен камък-80 евро, имплантите струват по 3000 евро на зъб в най-добрият случай. Възрастните баби и дядовци плащат по 2000 до 3000 евро за изкуствени стави и колена. Някой би казал, че техните заплати са големи. Но въпроса е принципен, как при такива големи здравни осигуровки, остават много интервенции частно финансирани.
За това е моята молба, преди да се възмущаваме, че трябва да платим една или друга услуга, да закупим консумативи, да помислим откъде идва проблема и какво можем да направим.
Моята представа е за едно цивилизовано общество, грижещо се за своето здраве, което да предоставя идеи и изисквания към представителите на властта и да зачита и уважава труда на лекарите.
Стефка Кьосева