За университетската емиграция
Utopia е описана от Томас Мор през 1516 г. и продължава да е “мястото, което го няма”. Wonderland (Чудесания) е все още в приказките на Луис Карол. България засега е дистопия, защото около 20 години продължава имитацията на демокрация. Ентропията (мярка за безпорядъка в дадена система) на нашето общество е много висока – има хаотична свобода и аномия (без-законие) – това отвращава много българи от „демокрацията“ на криминалността, проституцията, наркоманията, порнографията, чалгата и ЛГБТ. Когато хаосът расте, процесите стават необратими – подобен стадий в живота на клетките се нарича point of no return (точка, от която няма връщане).
Освен емигрирането и някои прояви на медиите и частния бизнес, няма други съществени демократични придобивки през този неокомунистически период.
Тези дни запитах 10 талантливи българи, завършили наши университети, защо емигрираха в напредналите страни на света?
„Защото съм ненужен и неискан специалист в България” – отговори един от тях. За мото беше написал реплика от второ действие, втора сцена на “Хамлет”:
Може да съм затворен в орехова черупка
И да се считам за крал на безкрая.
И продължи, че в книгата “Вселената в орехова черупка” гениалният математик и физик Стив Хокинг – професор в университета в Кембридж
-обяснява научно тази реплика на Шекспир, но ние негениалните не можем да усетим неговата тревога за разширяването и безграничността на Вселената. Ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България – написа моят приятел емигрант. И емигрираме, за да търсим по-добра следдипломна квалификация, по-добри условия за научни изследвания, по-добър стандарт на живот и по-добър социален статут.
Тогава написах на моите емигранти следните стихове от “Котка и гълъб”:на (д-р) Калин Терзийски
От смешна пушка,
Стреляща със въздух
Беше лишен гълъбът от правото си на летене
Във неговия роден въздух.
От Кембридж, Каназава, Токио, Ню Орлеанс, Бремен, Сейнт Луис, Бостън, Торонто, Ваймар, Синсинати ми отговориха, че това е една много тъжна метафора за причините на емигрирането от България.
И продължиха: голямата разлика е, че там заслужилите (лат. meritо) със способностите си хора са на власт (гр. kratos) във всички сфери на човешкия труд. Докато меритокрацията не съществува в България.
Тогава разбрах, че Кралят на безкрая няма скоро да се появи в България.
А и Христо Фотев отдавна бе написал:
О, самота с кошмарните претенции
на някаква родина,
на отечество!
… Там някъде –
на дъното на самотата – Родина!
Изгнание е тя – и нищо повече!
Quo vadis, medici? – написа друг от нашите емигранти. И продължи: “Интуитивно мога да обобщя, че емигранти, работещи в престижни университети на света, ще се върнат и ще дадат много на България. Истината обаче е, че няма научни доказателства, които да подкрепят интуицията.”
