Изкуството да бъдеш лечител

Уважаеми колеги,

Честит празник на българските медици, на всички работещи в сферата на здравеопазването – лекари, медицински сестри, лаборанти, фармацевти, кинезитерапевти, работещи в санитарните магазини, санитари и пр.!

Честит Световен ден на здравето (СЗО е учредена на 7 април 1948 г.)!

Изкуството да бъдеш лечител е трудно за дефиниране.

Добрият лечител превръща работата си в Изкуство.

Изкуството в медицината е придобиване на интуиция, която нашепва най-доброто решение от всички възможни при конкретния пациент.

За добрите лекари пациентът е индивидуалност, изведена от общото.

Медицината е изкуство тогава, когато в пациента виждаме боледуваща личност, а не болест.

Изкусните лечители имат остър професионален поглед и виждат в болния онова, което останалите не виждат.

По определението на Волтер, „работата на лекаря е да забавлява пациента, докато природата свърши своята работа“.

В тази шега има истина, защото изкуството да бъдеш лекар означава да лекуваш тялото, ума и душата.

В своя „Дневник” Албер Камю пише: „Единственото призвание на човек е да кара лицата около него да греят.”

Това е и нашето призвание. Да накараме и най-тъжното лице да се усмихне.

Израстването на един лекар до изкусен лечител не е събитие, а продължителен процес на натрупване на знания и опит, които изграждат интуицията.

Лекар, който е превърнал работата си в изкуство, се ползва от съвременното научно знание, обогатено с миналото и обработено с фините инструменти на професионалната интуиция.

Като при големите майстори. Започват с длето и чук, после работят дълго с пилата, а накрая заглаждат неравностите с шкурката.

Има го при Хипократ:

„Опознай миналото, диагностицирай настоящето, прогнозирай бъдещето.”

За добрия лечител са нужни три неща: Интелект, енергия и почтеност.

Ако последното липсва, първите две са без значение.

Професионалната почтеност е condition sine qua non.

Дарбата да бъдеш читав, както казва Румен Леонидов.

Правилото е: лекувай без да вредиш.

Медиците и учителите, носят най-голямата отговорност за човешките добродетели. В нас се оглеждат всички. Ние сме съсловие с неоспоримо присъствие в обществото, плътно живеещо в емпатия с народа, възпитани в морал и добродетели – достойнство, себеуважение, грижа за ближния, милосърдие, духовна дейност.

През плътта на нашата професия тече казаното от Имануел Кант: човекът  е цел, а не средство.

Медиците знаем физическата и духовна цена на живота. Ние най-добре разбираме, че „животът няма синоним”.

Ние стоим на входа и изхода на човешкия живот и трябва да живеем така, че нашето поведение в обществото да бъде възприето като всеобщ закон и пример за живота на другите.

Отдаденост на професията и отговорност за съдбата на пациента – това са качества, в най-голяма степен решаващи за съдбата на болния.

Изкусните лечители действат според „етиката на отговорността“, което значи – лична отговорност за последствията.

Отговорният лекар казва: тези последици се дължат на моите постъпки.

Съвременната медицина е екипна, мултидисциплинарна работа и затова тщеславието е вредно. На тщеславния лечител не прощават грешките и пропуските и никой не споделя солидарно с него отговорността за тях.

Решаващо качество на добрия лечител е разумната дистанция от фактите и емоциите, вътрешната съсредоточеност и спокойствие, необходими условия за вземане на обосновани решения за съдбата на болния.

Лекарят и всички негови помощници по веригата са хуманисти, човеколюбието е тяхно призвание.

В личния и професионалния си живот медиците са призвани да следват трите основополагащи ценности на хуманистичната мисъл:

Индивидуална свобода, отговорност пред обществото, обвързаност с общочовешкото.

Само този, който е готов за такъв живот, само той е призван да бъде истински лечител.

Казано е в евангелието на Марко (22:14): „Мнозина бяха призовани, но малцина бяха избрани.”

Да бъдеш изкусен лечител, означава Любознание.

Хорхе Луис Борхес казваше, че „знанието е единственият път към мъдростта”.

Изкусният лекар е любознателен, за да разпознава иглата в купата сено.

Цената на един спасен живот са безсънните нощи над книгите и до леглото на болния.

Уважаваният лекар е достоен гражданин, част от образована общност, в която се вглеждат всички, пример и коректив на другите. Високообразованият лекар функционира в полето на интелекта, където чувствата и страстите отстъпват първенството на разума. Макс Вебер и Пиер Бурдийо, класиците на съвременната социология, дефинираха действащите лица на обществената група, наречена „интелектуалци” – писатели, артисти, университетски преподаватели и учени. В тази група попадат и медиците, защото една част от тях са преподаватели, други и учени, а най-добрите сред тях – и творци. Медиците имат доказано място сред интелектуалния елит на нацията – гарант на морала и гражданските свободи в демократичното общество.

Това е огромна отговорност.

Уважаеми колеги,

Работете за името си, а не за званията и титлите. Те са само рамката, която огражда името.

Самоцелното придобиване на титли и звания обезличава индивида и го превръща в анонимен експонат.

Най-вдъхновяващите умове и личности на тази планета са известни само с името си.

Обичайте България!

Няма нищо тъй сладко както любовта към Отечеството!

Бъдете близо до народа си!

Устремени към Европа не забравяйте корените си. Да си истински патриот означава да създаваш условия, духовните и културни ценности на твоя народ да станат достояние на повече народи, за приобщаване на националните към универсалните ценности.

„Универсалното е локалното без стените”

Имайте воля за промяна към по-добро. Вярвайте, че без вас то не може да се случи.

Не стойте встрани от проблемите на обществото. Пазете се от съблазните на политиката, но не приспивайте разума си за нея.

Бъдете дръзки и смели в отстояване на ценностни позиции, защото вашето достойнство и чест са неотменима ценност.

Вие сте Духовна част от народното Цяло!

Не забравяйте, че не е морален този, който не е социален!

Промяната в обществото към по-добро бъдеще не може да се случи без вас. Ролята на медиците е решаваща за тази обществена промяна, заслужена за хилядолетен народ, с много повече история, отколкото география. От автентичното християнство на богомилите се е зародил непокорният дух на Реформацията и Просвещението, а с буквите на българската азбука са писали нобелови лауреати по литература. Имаме хилядолетна мяра. Заради тази мяра, трябва да надделеем над песимизма на разума и с оптимизма на волята да покажем, че сме достоен за по-добро бъдеще народ. Вярвам, че ще дойде време и нашето Отечество от бленувана апория, през дълги политически митарства, ще се пречисти като неофит и ще заяви по-категорично своето място в Европа и България ще се превърне в „приют за щастливци”.

Имаме да извървим труден път, но след 1341 години история сме обречени да минем по него.

Медиците сме призвани да бъдем в авангарда.

Няма да е лесно.

„Лесно се намира дърво, трудно е да се направи икона“.

„Колкото и голяма да е калта, след нея неизбежно идва земята!”

Пожелавам на всички ви скоро да стъпим на по-твърда земя и вие да сте щастливи с професията си.

7 април 2022 г.