25 въпроса – Анкети: Румен Леонидов

поет, роден на 17 май 1953 година

1. Какъв искахте да станете като дете?

Исках да стана футболист или писател.

2. Какъв талант бихте искали да притежавате?

Сега искам да имам таланта на учен, който изследва света на птиците, рибите или животните, но и да се занимавам с човеци.

3. От кои три неща във Вашия живот не бихте искали да се откажете?

От моите родители, от варианта, който са създали, т.е. от себе си. Не се отказвам и от това, което е предвидила съдбата ми – като добро и зло.

4. Какви шансове сте пропуснали във Вашия живот?

Пропуснах шанса да се науча да се правя на глупак.

5. Какво представлява за Вас най-голямото щастие?

Най-голямото щастие е да помогнеш на някого без да го унижиш с помощта си.

6. Кой Ви е причинил най-голямото нещастие?

Сам съм си го причинил. Не успях да успях да убия в себе си желанието да бъда всеотдаен.

7. Какъв е смисълът на живота Ви?

Животът няма смисъл. Човекът се боричка със собствените си комплекси до към средата на живота си, след това в покоите на умората гледа как децата му започват същото безсмислено боричкане. И не намира сили да си отиде, да се завърне оттатък, докато не види децата си уморени.

8. Коя е най-голямата Ви грешка?

Най-голямата грешка ми предстои. Като стихотворение, което може и да не напиша.

9. Какво или кого ненавиждате най-много?

Ненавиждам липсата на достойнство.

10. Кое качество цените най-много у една жена, у един мъж?

У жената – умението да бъде вътрешна и външна дреха на мъжа. У мъжа – да убива само при самозащита.

11. На кое място в света бихте искали да живеете? И защо?

Да живееш в България е все едно да отидеш войник и да те пратят в пехотата, в черните батальони. България е черният батальон, без който не мога. В страни като нашата, Господ изпраща грешници да се мъчат да живеят, за да се измъчват. Ако не бях прикован към българския език като разбойник към кръста, отдавна бих отплавал към въздуха на други територии. Мисията ми е да извеждам стихове от утробата на мрака, а битът, който ме обгражда, ме озверява и разглобява денонощно. Бих искал да живея в държава, в която тъпотията е по-малко от разума.

12. С какво биха могли да Ви съблазнят?

С хубаво вино и хубава компания.

13. Кога плакахте за последен път? И защо?

На сън. Сънувах как един огромен камион прегази в гръб замисления Константин Павлов.

14. Коя професия освен Вашата Ви интересува? И защо?

Напоследък са ми интересни професии, за които доскоро само бяхме чували. Любопитен съм към занаята на порнозвездите, професия, която направо раздира сърцето на еснафа, бил той източен или западен тип. Наглостта на тялото и пародията на секс се надсмиват не само над змията и нейната скапана ябълка, не само над Адам и неговото листо, не само над разлистената Ева, но и над Дявола, който е надхитрен – поне в този занаят. Само Бог гледа всичко отвисоко и вътрешно се усмихва.

15. С коя жена, която не познавате, бихте искали да прекарате една вечер?

С жена, с която мога да си поговоря – преди това и след това.

16. От кои личности от миналото се възхищавате най-много?

Хъм… Не съм мислил. В детството, естествено, на Робин Худ и Вилхелм Тел – хем да съм разбойник, хем да съм благороден. Социализъм с човешко лице. И все пак над всички е Левски.

17. От кои съвременни личности се възхищавате най-много?

Съвременните личности? Дьо Гол, Митеран, Кол, особено на Тачър … Може би защото не ги познавам лично. Иначе около мене няма вече такива, на които да се възхищавам. Рухнаха и последните ми митове.

18. За какво/ на кого завиждате?

Завиждам на себе си, че не мога да завиждам. Опериран съм по природа от това гнусно чувство, което прави човека злокачествен. Той и без друго е най-лошото изобретение на Бога. Понякога ме хваща яд, че посредствени люде се появяват макар и за малко на витрината на обществото и макар и да влизат през задния вход, веднага забравят откъде са минали. Докато изящни души още преживе са забравени и неоценени.

19. Ако бихте имали вълшебна пръчица, кое ще е първото Ви желание?

Имах една детска мечта – да мога да нихилирам с поглед хората. Да ги изпратя в друга страна или планета, да ги разпръсна във въздуха и да ги издишам. Ако имам такава вълшебна пръчица, бих се заел със собственото си обкръжение.

20. Какво Ви плаши най-много?

Не знам. Мисля, че вече нищо не може да ме уплаши. Преди ме плашеха държавата, милицията, властта, сега единствено смъртта и то на близките ми, на децата ми. Но смъртта е също начин на живот.

21. Какво е най-голямото щастие за Вас?

Най-голямото щастие за мен ще бъде бързата и внезапна смърт, защото по-ужасно от пътя към неизвестното – да те сполети дълга и мъчителна за близките ти болест.

22. Кое е Вашето мото?

Моето мото е: „Живей без мото, дори и собствено!”

23. Кой е любимият Ви цитат?

От колегата Бабел: „Има хора, които умеят да пият водка, има хора, които не умеят да пият водка, но въпреки това я пият.”

24. Кой цвят обичате най-много?

Обичах най-много червения цвят, защото бях зодия Бик (Телец). Сега, когато съм вече зодия Говедо, не правя разлика между бялото и червеното, а предпочитам прозрачния цвят на водата и водката.

25. Коя музика обичате най-много?

Предкласиката. И радостния смях на децата ми.

август 1994
Интервюто на  журналистката Румяна Таслакова

Румяна Таслакова, родена  в  София, на 17 години успява да емигрира в Германия. От  комунистическия режим е осъдена на 6 години затвор за предателство към Републиката и така нареченото „невъзвращенство”. В Германия следва икономика и славистика и през 1963 година започва работа в радиостанция Дойче Веле, която до 1989 година е един от най-важните информационни източници в България.

Десет години  Таслакова е главна редакторка на Българската

програма на Дойче Веле. Благодарение на Българската редакция и  на нейния личен ангажимент по време на промяната и след това, Дойче Веле се превърна в основна платформа, откъдето некомунистическите лидери на България можеха да говорят свободно и да бъдат чути в българския и европейския ефир.От 2009 година е журналистика на свободна професия. Сред признанието, което е получила за дейността си, са и наградите: “Приз на Съюза на журналистите в България “Подкрепа” по повод Световния ден на свободната преса през 1997 година и “Специална награда за приноса в популяризирането и обективното представяне на европейската тема в българската радиожурналистика”, присъдена  през 2008 година от конкурса “Българската Европа”, организиран от Арена Медия в Русе.

Авторка и съставителка е на три книги: “Заглушени мисли”, “25 въпроса – Анкети” и “Две десетилетия преход – България през погледа на германски дипломати“ /две издания на български и актуализирано на немски/