Грип в сянката на COVID-19
Респираторните вируси са най-често идентифицираните патогени сред пациентите, хоспитализирани с пневмонии, а усложненията от грип са сериозна причина за смърт, дори и в непандемични години. Днешната ситуация обаче е различна – продължаващата пандемия от Covid-19, причинена от новия коронавирус SARS-CoV-2, се наложи като сериозно предизвикателство и претовари здравните системи на всички засегнати страни. Какво можем да очакваме с развитието на пандемията от Covid-19 и настъпването на есенно-зимния сезон, респективно евентуална паралелна епидемия от грип? Как увеличаващите се познания за тези вируси и натрупаният опит относно епидемиологията и патогенезата на причинените от тях инфекции могат да ни насочат към разработване на по-ефективни стратегии за справяне с тях?
Последната грипна пандемия, причинена от новия тогава вирус H1N1pdm09, се разви през пролетта на 2009 г. Въпреки включването му в грипната ваксина още през 2010 г., щамът H1N1pdm09 продължава да циркулира ежегодно в общността. Нещо повече, той е преобладаващият щам на вируса на грип А и по време на грипната епидемия през сезон 2019/2020 г. Отбелязваме, че през отминалия сезон (2020/2021 г.) отчетлива грипна епидемия не беше регистрирана.
За разлика от това, последната епидемия от човешки коронавирус, причинена от SARS-CoV-1 през 2002-2004 г., отшумя поради агресивните процедури за ограничаване, преди ваксина да бъде използвана (ваксина беше разработена, но до масова ваксинация не се стигна). От тогава предаване на SARS-CoV-1 в общността не се е случвало.
Както е известно, през декември 2019 г. в Ухан, Китай, се появи нов тип човешки коронавирус, който причинява тежки респираторни заболявания. СЗО го нарече SARS-CoV-2, а болестта – Coronavirus Disease 2019 (Covid-19). Въз основа на хода на пандемията от Covid-19 досега е ясно, че SARS-CoV-2 няма да „затихне“, подобно на SARS-CoV-1 от 2004 г., въпреки налаганите масови ограничения и ваксинация. По-вероятно е предаването на SARS-CoV-2 в общността да продължи и когато навлезем в предстоящия грипен сезон 2021/2022 г.
Според нас активното наблюдение и сериозният анализ на няколко фактора ще определят общата тежест на предстоящия сезон и ще способстват за набелязване на адекватни действия при подготовката ни за вълната от респираторни вирусни инфекции:
Разпространение
Грипните вируси и SARS-CoV-2 се разпространяват предимно чрез дихателни аерозоли, съдържащи вируса, при близък контакт между заразен носител (болен или без клинична изява) и здрав човек. Следователно действията, насочени към ограничаване предаването на SARS-CoV-2, ще бъдат ефективни и срещу предаването на грипните вируси. Изводът е, че ако случаите на Covid-19 започнат да се увеличават през есента на 2021 г., „затягането“ на противоепидемичните мерки би ограничило ранното разпространение на грипа, а кривите на заболяемост и при двете заболявания биха се „изгладили“.
Ваксинация
Грипните вируси непрекъснато се променят и еволюират. Поради това, за да се поддържат грипните ваксини ефективни, съдържащите се в тях вирусни щамове периодично се актуализират. От друга страна, намерението за смекчаване на общата тежест на респираторните заболявания трябва да включва повече усилия за увеличаване процента на ваксинално покритие срещу грип, особено сред възрастните хора. Новината за сезон 2021/2022 г е, че освен актуализираната 4-валентна противогрипна ваксина, ще се предлага и ваксина за хора с изтощена имунна система, в която антигенното съдържание е подсилено.
Съпътстваща инфекция
Коинфекция с друг респираторен патоген, включително грип, се наблюдава при около и над 20% от пациентите, позитивни за SARS-CoV-2. Всички те са имали респираторен вирусен синдром, но не е уточнено кой от причинителите е бил водещ в началото. Наличието на съвместна инфекция е свързана както с диагностичен, така и с терапевтичен проблем. Доказването на алтернативна етиология за респираторния синдром не може да се използва за изключване на Covid-19, особено в райони, където изследванията за SARS-CoV-2 са ограничени (малки населени места без лаборатория). В същото време, това може да наложи промяна на терапевтичната схема, в зависимост от специфичния копатоген. Тези констатации подчертават необходимостта от широко използване на бърза диагностика за SARS-CoV-2, едновременно с такава и за други респираторни патогени – мултиплексни и мултитаргетни платформи.
Хората страдат от грип в продължение на хилядолетия и можем да очакваме, че днешната реалност, свързана с Covid-19, само ще усложни предстоящия грипен сезон. Мерките за намаляване на общата тежест на респираторната вирусна инфекция – включително физическото дистанциране, повишения брой на ваксинираните, наличност на адекватна диагностика и преодоляване на проблемите в здравеопазването, са от първостепенно значение при планирането на дейностите за следващите месеци. Нещо повече, внимателната оценка и анализ на тези фактори ще повишат готовността ни за справяне с предизвикателствата, които предстоят.
Резултатите от проучвания на коинфектирани пациенти (Covid-19 + грип), показват, че редица клинични и лабораторни находки са сходни и при двете инфекции. Това прави наложително бързото и точно уточняване на тези коинфектирани пациенти в диференциално-диагностичен план. Поради това специализираните анализи за грипните вируси и SARS-CoV-2 се препоръчват при всички предполагаеми пациенти с коинфекция. От съществено значение са и ваксинациите срещу грип и Covid-19, защото те са полезни и за предотвратяване на евентуалната коинфекция, която в някои случаи може да се окаже фатална за пациентите, особено от рисковите групи.