Владимир Гаджев
джаз критик и писател
Струпването на няколко знаменателни дати (през 2017 г. ще се закръгли цял век от първия джазов звукозапис, реализиран от Original Dixieland Jass band), свързани с появата и популяризирането на джазовото изкуство, накара света най-сетне да избере една от тези дати и да я превърне в Световен ден на джаза. Под егидата на ЮНЕСКО това се случи през 2012 година, а за дата бе избран 30 април. Както повелява историята първите тържества се проведоха на „Конго скуеър“ в Ню Орлийн, люлката на джаза. Следващата година център на честването бе Истанбул, а миналата година Осака. И в двата града Световният ден на джаза предложи концерти на цяло съзвездие от артисти, сред които – разбира се! – преобладаваха американските джазмени. За 30 април 2015 година за световна столица на джаза е избран Париж, където освен официалният представител на ЮНЕСКО Хърби Хенкък ще музицират още Уейн Шортър, Ди Ди Бриджуотър, Дайана Рийвс, Ал Жеро, Маркъс Милър и ред други съвременни гиганти на тази музика. При това денят ще се отбележи подобаващо в няколкостотин града по целия свят, подготвен и реализиран както от неправителствени и професионални сдружения, така и от общински, та дори и държавни институции.
Точно Световният ден на джаза ни дава повод да хвърлим едно око и да коментираме наградите „Грами“ за джаз на Американската звукозаписна академия за 2014 година. Именно на този раздел българските медии, печатни и електронни, обществени и частни, никога не обръщат внимание. Което е допълнителен мотив за попълване на празнината и бърз обзор на състезанието, провело се за 57-ми път на 08.02.2015 година. Преди няколко години лавинообразно нарастващият брой на конкурсните категории (над 100) накара организаторите от академията да потърсят механизми за овладяване на стихийния процес. За съжаление оригинална рецепта не се намери и в ход влезе най-често употребяваният по света инструмент – този на съкращенията. Категориите бяха намалени с двадесетина, протестите вдигнаха временен шум и постепенно затихнаха. През 2012 година орязването не подмина и джаза. От шест, категориите станаха четири и отново се вдигна протестен шум. Политиката на компромиса даде резултат и през 2013 и 2014 г. категориите се заковаха на пет. В първата от тях Чик Къриа не взе нито едно бронзово грамофонче. Но преди два месеца той триумфално вдигна цели две (21-во и 22-ро), които отвориха нова десятка във витрината му с награди. Своето първо „Грами“ джазменът печели през 1975 година, а номинациите му до момента са точно 40! Наградите Чик Къриа печели в категориите „Най-добър инструментален албум“ и „Най-добро джаз соло“. Албумът е тройният Trilogy (Concord Jazz), реализиран в ансамбъл с басиста Крисчън МакБрайд и барабаниста Брайън Блейд. Сред номинираните са още „Брайън Блейд&Дъ фелоушип бенд“, „Фред Херш трио“, триото Боби Хатчесън/Дейвид Санборн/Джоуи Де Франческо с Били Харт, Джейсън Морън. Интересен е творческият подход при смесването на Trilogy, който обединява фрагменти от концерти на триото във Вашингтон, Оуклънд, Испания, Швейцария, Словения, Турция, Австрия и Япония. Майсторската работа на екипа на лейбъра „Конкорд джаз“ постига внушението на монолитен, макар и доста продължителен концерт, а също така и на единна акустична среда. Като най-добро джаз соло Чик Къриа е отличен за импровизацията си в пиесата Fingerprints от същия троен албум. При това в конкуренция с пианистите Кени Барън, Фред Херш и Бред Мелдау и тенор саксофониста Джо Ловано. Името на Джо Ловано (а с него и на българския басист Петър Славов-младши!) е свързано и с номинацията в категорията „Латино джаз“ на албума The Latin Side of Joe Henderson. За съжаление се разминава с бронзовото грамофонче, присъдено този път на „Артуро О’Фарил&Афро Латин джаз оркестра“, но изборането му в две категории ни препраща към много високото равнище, на което работи Петър Славов-младши, редуващ се в състава с нашумялата басистка Есперанца Спалдинг. Методиката, по която Американската звукозаписна академия избира своите номинации и награди, е строго професионална. Тя е от типа класации Poll, определяща избора чрез пряко гласуване, и се отличава от класациите Charts, които се съставят според обема на продажбите. Право на глас имат всичките няколко хиляди членове на Академията, без изключение професионалисти в звукозаписната индустрия – мениджъри, продуценти, тонрежисьори, критици, редактори и т.н. При това всеки от тях дава своя глас само в областта, в която работи като специалист. За джазовия раздел на „Грами’2014″ през февруари са гласували около 1500 души, равноправни членове на Академията. Моделът, естествено, е взет от киното и наградите „Оскар“, но е съобразен със спецификата на музикалното изкуство и звукозаписа.