Гарван без отрязани криле

Брой № 3 (3) / септември 2008, Интерстициални белодробни болести и Саркоидоза

2 април 1933 г. – роден Константин Павлов. Гарван и „светулка (или звезда)”, различна от другите. „Едно кокиче, от което се прави нивалин.” Преди повече от 50 години, възмутен от писъците на опитомените славеи, той написа: 

Дано в настъпилата тишина

един-единствен гарван се обади,

за да ми каже истината.

Страшната!

Гарваните са свещени птици за Лондон. От векове на The Tower of London има гарвани. Заради оплакването на неговия астроном крал Чарлс II е поръчал премахването им от кулата. Това обаче не станало, защото кралят чул легендата, че ако гарваните напуснат Лондон, цялото кралство ще падне. Така обсерваторията била приместена в Грийнуич, а гарваните останали на кулата. Сега там живеят осем гарвана, но крилата им са подрязани, за да не летят далеч от нея.

Ние нямаме точна статистика за гарваните в България. Сигурно обаче е, че Константин Павлов е един от тях, живее в София, на няколко метра от къщата, където умря лиричният гарван Христо Фотев (1934-2002). Сигурно е, че те не позволиха на „краля” да им реже крилата, нито „кралят” беше чул легендата, че ако гарваните напуснат България, цялата държава ще падне.

Човек не трябва да обича властта повече от таланта си – писа Константин Павлов. За това той винаги има куража да бъде свободен и като сакралното sapere audе има куража да бъде мъдър. Как иначе през злокобните 50-те на пируващия социализъм, когато властта не „прощаваше на хората техния талант”, ще напишеш Славеите пеят и Петима старци? Въпреки че Сократовата чаша продължаваше да се пълни с отрова за куражлиите. И за мъдрите. За куража да бъдеш свободен и мъдър си заслужава, разбира се, да изрека: Vive cum Konstantin Pavlov.

Има такъв ход – писа Константин Павлов:

 

Ако бях добър шахматист –

щях да превърна пешката в куче.

И щях да предложа реми

на победения вече противник.

 

Най-значимото запознанство. Колеги от цял свят, които срещнах на конгреса по физиология в Клуж-Напока, бяха част от запознанствата, от които най-значимото за мен бе това с поета Никита Христеа Стънеску (1933-1983), представен ми от младия румънски приятел д-р Йон Давид. Никита Стънеску, дете на рускиня и румънец, е роден на 31 март 1933 г. в Плоещ, автор на Недумите (The Unwords) и други поеми, за които е бил номиниран за Нобелова награда за литература.

 

Дойде едно животно

и започна да яде скала.

След това дойде  едно лаещо куче,

което  яде камъни.

След това дойде един вид нищо,

което яде пясък.

След това дойдох аз и започнах да ям ехото.

Ехо на какво?

Ехо на “не знам какво”.

 

Никита Стънеску и Константин Павлов са поетични астрали на две съседни страни. Българският поет, докато е бил „в утробата на Кита” е играл комар „с оня комарджия… Йон библейския.” На д-р Йон Давид преведох на английски „Интервю в утробата на Кита” и така Константин Павлов стана най-значимото запознанство за него.


 

Вашият коментар