художник, роден на 14 юни 1933 година
1. Какъв искахте да станете като дете?
Децата обикновено желаят много смешни неща. Колкото и да е комично, много ми се искаше да бъда файтонджия. Наши близки имаха файтон с два коня. Особено единият беше много добър, играехме си с него и по цял ден се возeхме във файтона и ми се искаше да стана файтонджия.
2. Какъв талант бихте искали да притежавате?
Смятам, че в това отношение съдбата е била благосклонна към
мен. Би ми се искало да мога да развия и максимално да овладея таланта, който притежавам. Нямам изкушението към друг вид и други области. Съдбата е била благосклонна към мен, дала ми е възможност да се реализирам.
3. От кои три неща във Вашия живот не бихте искали да се откажете?
Трудно ми е да Ви кажа… Естествено, че не бих искал да се откажа от националността си. Винаги съм се чувствал обвързан и свързан с България. Не бих искал – колкото и нахално да е – да се откажа от характера си с всичките недостатъци, които нося. Разбира се, не искам да се откажа от занаята си.
4. Какви шансове сте пропуснали във Вашия живот?
Много шансове съм пропуснал и не ми се иска да мисля за тях Шансове в личния си живот, шансове в изграждането си като художник и възможностите за по-цялостна реализация. Но пак казвам, не съм от хората, които съжаляват за пропуснатите шансове.
5. Какво представлява за Вас най-голямото щастие?
Пак не бих могъл да кажа с две думи, но най-голямото щастие е да живееш свободно, да правиш това, което искаш, да има хора, които те обичат и които обичаш. Чисто и просто да можеш да се реализираш цялостно като личност.
6. Кой Ви е причинил най-голямото нещастие?
Мисля, че аз сам съм си причинил най-голямото нещастие с действия и постъпки, които не съм предвидил как ще се развият в бъдеще. И с моменти на щастие, които не съм преценил, обаче съдбата може да ми ги поднесе в бъдеще. Но те са прекалено лични.
7. Какъв е смисълът на живота Ви?
Пак казвам, да правя това, което искам, по някакъв начин да действам и влияя на хората, най-общо казано, за да бъдат малко по-добри.
8. Коя е най-голямата Ви грешка?
Грешките ми са много. Винаги съм грешил, когато не действам след първото си усещане, след първото чувство. Много са ми грешките, но няма фатална грешка в този смисъл, за която да съжалявам.
9. Какво или кого ненавиждате най-много?
Ненавиждам насилието, действието от позиция на силата. И естествено предателството. Доста съм страдал, минал съм през изпитания от подобен характер. И разбира се, равнодушието, което докара много нещастие на всчки ни.
10. Кое качество цените най-много у една жена, у един мъж?
Изобщо в един човек ценя при всички случаи достойнството, в мъжа и жената. Разбира се, в жената човек цени обаянието, при условие че е съчетано с по-възвишени човешки качества. За съжаление красивото и чистото в духовния човешки смисъл невинаги вървят заедно. В мъжа при всички случаи ценя силата, не в грубия смисъл, силата като устойчивост, като воля за преодоляване на обстоятелства и събития.
11. На кое място в света бихте искали да живеете? И защо?
Бих могъл да живея на много места. Живея в България. Радвам се, че не съм бил принуден и когато съм бил изкушен, не съм се възползвал от изкушението да ида другаде, което 1987-88 година ми предлагаха. Обичам да пътувам, но трудно се задържам на друго място. Може би е малко провинциално, но свикнал съм с ателието си, с хората, с нравите, с недостатъците, с това, с което съм израсъл и което според мен е много важно особено за един художник. Така или иначе нося всичко със себе си.
12. С какво биха могли да Ви съблазнят?
Съблазните, по-скоро изкушенията, са различни, те са в различна степен. Едно хубаво кафе ме съблазнява, разбира се. Една хубава картина или скулптура за колекцията ми е изкушение, което е и част
от тази тиха лудост – освен всичко друго съм и колекционер. Но с
пари не биха ме изкушили, може би по простата причина, че съм в състояние сам да се справя в това отношение и че в повечето случаи
съм имал възможност нормално да живея. Изкушенията по линия на една красива жена са според мен нормални за един нормален човек.
13. Кога плакахте за последен път? И защо?
Не мога да Ви кажа. По-скоро не съм плакал, а от вълнение съм се просълзявал.
14. Коя професия освен Вашата Ви интересува? И защо?
Интересуват ме много професии. Интересуват ме хората, които се занимават със словото по простата причина, че аз бях принуден да съхранявам и позициите си, когато завърша нещо полезно. Когато дълго време бях и председател на Съюза на художниците, бях принуден със словото да защитавам това, което ние правим като художници. Интересуват ме и хората, които се занимават със света на отвъдното, интересуват ме окултните науки. Иначе за мене всяка професия е достойна и интересна, важно е кой и как я изпълнява и представлява.
15. С коя жена, която не познавате, бихте искали да прекарате една вечер?
Много са. Съвсем съм разтурен, ако не ги изредя всичките.
16. От кои личности от миналото се възхищавате най-много?
На много личности съм се възхищавал. От нашата история според мен няма българин, който да не се възхищава от Левски. Има много личности, от които се възхищавам в чисто професионален план. В по-близкото минало има един много голям художник – Кирил Петров, от когото съм се визхищавал винаги като личност, като художник, като душевност и като духовност. Възхищавам се и от Микеланжело, Рембранд, Ван Гог. Възхищението ми е по много линии. Много са и историческите личности.
17. От кои съвременни личности се възхищавате най-много?
Страх ме е, че ако кажа един, ще обидя друг, на когото се възхищавам в човешки и професионален план.
18. За какво/ на кого завиждате?
Мисля, че не завиждам. Ако имам някакво качество, с което мога не просто да се гордея, но което мисля, че съм успял да развия в себе си, това е липсата на завист. Имам достатъчно самочувствие и достатъчно мярка да знам, че нито мога всичко да притежавам, нито да бъда единственият или най-добрият. Хората са толкова различни и ако не се научим да се радваме, да приемаме това, което е по-интересно и по-различно, това би било голямо наказание за нас. Според завистта е наказание и съдбата се е погрижила да ми го спести.
19. Ако бихте имали вълшебна пръчица, кое ще е първото Ви желание?
Знаете, че човек има много желания. Мисля, че спонтанното желание на всеки българин в момента е да се пооправят по някакъв начин този хаос и тази бъркотия.
20. Какво Ви плаши най-много?
Плаши ме насилието.
21. Какво е най-голямото щастие за Вас?
Да правиш това, което можеш и което желаеш. Да бъдеш това, което си.
22. Кое е Вашето мото?
Доста мисли са били мое мото. Една мисъл, която навремето поддържах и подържам и сега, е от Толстой. Ще я перефразирам: „Прави каквото трябва, да става каквото ще.”
23. Кой е любимият Ви цитат?
Често съм си го повтарял, не знам дали е на гроба на Катон старши или младши. Една епитафия: „Боговете бяха с победителите, Катон беше с победените.”
24. Кой цвят обичате най-много?
Като художник нямам предпочитания. Обичам хармонията на цветовете, обичам внушението и въздействието на цветовете. Знам, че червеното може да въздейства много страшно и много весело, синьото също може да въздейства ледено-студено и заедно с това и много ведро и свободно. В този смисъл не е толкова важен цветът, а съдържанието, което художникът е вложил в него. Нямам любим цвят. Разбира се, от това, което правя, бялото има известни предпочитания, по простата причина че за мен то съдържа всички други цветове.
25. Коя музика обичате най-много?
Предпочитам сериозна музика.
февруари 1998
Интервю на журналистката Румяна Таслакова