Интервю на журналистката Румяна Таслакова, публикувано през м. март 1994 г.
ИВАН РАДОЕВ – драматург, поет, журналист
/30 март 1927 – 10 юли 1994 година/
1. Какъв искахте да станете като дете?
Като дете вероятно съм искал да ставам какъв ли не. Пожарникар,
стражар, летец, но разбира се, и поет. Никога не съм мислил за такова нещо, макар че домът ми беше пълен с литература от баща ми. Баща ми
беше много образован литератор, много обичаше да чете, самият той пишеше и печаташе разкази, печелеше дори национални конкурси в
литературните вестници. Беше приятел с Емилиян Станев, Орлин
Василев, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, които са идвали в къщи
на гости. И това са били първите живи писатели, които съм видял. Може би от тоя допир с тях вече като гимназист, по-голям, се е породило и
желанието ми да напиша и аз нещо.
2. Какъв талант бихте искали да притежавате?
Ако е талант, това да мога да виждам малко по-напред от другите хора.
Ето това ми е безкрайно любопитно.
3. От кои три неща във Вашия живот не бихте искали да се откажете?
Не мога да се откажа от баща си, от сина си и от родния си край.
4. Какви шансове сте пропуснали във Вашия живот?
Много шансове съм пропуснал и в пропускането на тия шансове може би
се състои част от моето голямо богатство.
5. Какво представлява за Вас най-голямото щастие?
Най-голямото щастие? Ето току тая стая с бюрото, с белите листа и
химикалката. Да седна и върху това бяло пространство на листа да мога да
кажа нещо, което друг не го е казвал или ако го е казвал, аз да го кажа по
своему, по свой начин. И то да отиде при някого, който като го прочете, да ми бъде благодарен.
6. Кой Ви е причинил най-голямото нещастие?
Не мога да назова име, нито хората. Те са един цял колектив, бих казал,
ей така да употребим обща дума, негодници, които в миналото се занимаваха с доноси, преследване на произведения, с анатемосвания в
критиката, със спиране на произведения и така нататък. Това се неща, които са помрачавали много живота ми. Но въпреки това не съм се предал
и не съм смятал, че могат да ме победят. Напротив, винаги съм се смятал
за по-силен.
7. Какъв е смисълът на живота Ви?
Смисълът на живота е творчеството в най-общия смисъл. Смятам, че всяка човешка личност е творческа личност и всеки има някакво място,
където може да се изяви. Някаква своя област… Там, където Бог му е казал, Бог му е поставил знак, някъде вътре в главичката ли, къде… че
ето тук ти си човекът на това място.
8. Коя е най-голямата Ви грешка?
Най-голямата ми грешка, ако имам такава, а аз имам, защото в никакъв случай не съм безгрешен човек и смятам за едно от най-великите неща, с
които е направен човекът, неговата греховност. Ако човек беше надарен
с праведност, всички хора с праведност, това човечество щеше да се изроди.
9. Какво или кого ненавиждате най-много?
Ненавиждам хората, които правят, пишат или постъпват по такъв начин, че да отблъскват хората от най-красивите идеи.
10. Кое качество цените най-много у една жена, у един мъж?
У жената – може би това е предаността. Някъде като един
остроумен, хумористичен афоризъм бяха писал в една от пиесите си: Жената трябва да бъде красива и умна като грозна жена. У мъжа –
това е приятелството.
11. На кое място в света бихте искали да живеете? И защо?
Тук искам да живея, където сме сега с Вас. Искам по възможност
да преживея още някоя и друга година. Искам главно да видя като всеки
българин съдбата на детето си. Той сега е студент във ВИТИЗ, избра си
тая професия в трудни години, да става артист. Съветвах го известно
време … Беше влязъл в унивеситета, едновременно с това следваше
славянска филология. Викам: Вземи една чешка филология, една полска
филология. Всяка година да бъдеш навън в Европа, по конгреси, по срещи. Освен това ще видиш колко по-голямо богатство се крие в книгата
отколкото… Той каза: Не отивам там. Толкоз – викам – моето момче, на
добър час! Никога няма да ти се наложа. Така както баща ми в нищо не ми се наложи. Аз бях лош ученик, вършех доста пакости из училището,
непрекъснато бях с намалено поведение, бях смятан едва ли не за гамен,
за разбойник, за човек с лош морал. Баща ми беше единственият човек,
който вярваше в мен. И когато го викаха в училището, на настоятелството
или в директорски съвет, и когато моята класна се оплакваше от мене, той се отнасяше иронично към нея и ми е предавал разговорите. Казвал: Госпожо, щом синът ми е такъв човек, ами ако това е много опасно, дайте да вземем мерки, дайте да го вкараме в затвора, той може да Ви убие, той
може да запали гимназията, той може да убие другарите си. Тя, разбира се – доколко е имала чувство за хумор, не знам – но е казала, че няма
смисъл, че училището има сили да се справи с мене. Не знам колко са се
справили, но аз си бях такъв.
12. С какво биха могли да Ви съблазнят?
С какво биха могли да ме съблазнят? На тия години не виждам съблазън.
Не виждам нещо, с което мога да бъда примамен, т.е. да бъда съблазнен.
Мога да бъда поканен, убеден да участвам в нещо, но не и съблазнен.
13. Кога плакахте за последен път? И защо?
Какво да Ви кажа? Аз избягвам да плача, защото общо взето съм малко скептик. Аз приличам малко на българския народ в това отношение. Не искам да се предавам, не искам да плача, смятал съм, че плачът е признак
на слабост. Но съм плакал някой път, сълзи са се появявали на очите ми
от неща като например от един мач с Франция. Когато бихме Франция.
Просто имах сълзи, които течаха по лицето ми. Плакал съм от радост,
когато се роди синът ми. Но това са друг вид чувства.
14. Коя професия освен Вашата Ви интересува? И защо?
Най-много ме интересува през цялото веме – успоредно с моята работа
и даже в известен смисъл малко и по-рано – теоретичната физика. Аз
съм запленен от новата физика, новата физика от Макс Планк насам, айнщайновото време, квантовата механика. Или тъй наречената
физика на големи скорости на елементарните частици, където е Хайзенберг. Голямата физика на Нилс Бор. Винаги съм мислил, че ако
не бях се хванал с този занаят, поезията, много исках да се занимавам с теоретична физика.
15. С коя жена, която не познавате, бихте искали да прекарате една вечер?
Една вечер? Само една вечер? Ако ще е една вечер, трябва да е много
хубава жена.
16. От кои личности от миналото се възхищавате най-много?
Ето, аз Ви казвам на първо място моето голямо възхищение идва от
физиците. Почвам още от Фарадей, Галилей, минаваме през новата
физика – Ръдърфорд, Макс Планк, Айнщайн, Нилс Бор, Хайзенберг,
Вайцзекер, Енрико Ферми, въобще цялата тая плеяда, която докара
такива фантастични открития в науката и същевременно доведе
драмата на съвременното човечество, тъй като физиката влезе в ръцете
на политиците. Това беше пък най-големият грях на тая колосална
наука, защото дългите ръце на политиците се докопаха до нея.
17. От кои съвременни личности се възхищавате най-много?
На физиците: Макс Планк, Алберт Айнщайн, Нилс Бор, Енрико Ферми,
Ърнест Ръдърфорд, Джеймс Чадуик…
18. За какво/ на кого завиждате?
Завиждам на неродения. А за какво? Не мога да Ви кажа точно.
19. Ако бихте имали вълшебна пръчица, кое ще е първото Ви желание?
Първото ми желание е да остана такъв, какъвто съм.
20. Какво Ви плаши най-много?
Човешкото скудоумие, може би.
21. Какво е най-голямото щастие за Вас?
Безспорно животът.
22. Кое е Вашето мото?
Нямам мото. Желая всичко, каквото може да се случи добро на това човечество, да участвам в него.
23. Кой е любимият Ви цитат?
И цитат едва ли имам любим, но обичам една българска приказка, която
е спасявала българина през много лоши времена: „Прави се на ударен!”
24. Кой цвят обичате най-много?
Този въпрос съществуваше и във въпросника на професор Шишманов. И не знам там кой съм казал. Дали белия? Мисля, че белия.
25. Коя музика обичате най-много?
Всичко, което идва от класиците и от по-дълбоката древност, от по-старите времена на музиката. Аз имам голяма слабост към авторите, които са писали за орган. На първо място слагам Бах.