Коста Костов разговаря с актьора Мариан Вълев – Мъро
Мариян Вълев е роден на 11 април 1969 във Варна. Завършил е гимназия във Варна и ВИТИЗ – актьорско майсторство за драматичен театър.
Откъде тръгна? Как откри страстта си към изкуството, театъра, киното…? Кое те вдъхнови в желанието ти да бъдеш актьор?
Надали мога да дам еднозначен отговор на този въпрос. Вероятно една от причините се крие в любовта ми към книгите – майка ми е учителка по литература. Помня, че още от дете обичах да се крия, да бягам от живота, който живеех, не че беше лош, но някак си никога не са ме привличали битовизмите. Моите играчки бяха буквите. Само някъде между тях се чувствах добре и истински. Нещо подобно се случва и в сегашния етап от живота ми – когато пиша, режисирам или играя, измислените, художествени образи в главата ми, често са по-истински за мен от реалните. По-късно, когато пораснах, киното се превърна в естественото продължение на книгите, стана онзи красив път към бягството, за което, очевидно жадувам, откакто се помня. Стоейки в киносалоните, изпълнени с хиляди образи, пейзажи, музика и дим от цигари, се пренасях в по-истинския за мен свят на чувства и мечти. Исках да приличам на героите от филмите, без значение дали бяха протагонисти или антагонисти, мечтаех да живея на бързи обороти, хиляди животи. И така лека полека в мен се появи необходимостта да стана актьор, а след много години и необходимостта да използвам формата на киното, за да разказвам важни и значими за мен истории като сценарист или режисьор.
Ти си широко скроен актьор. Защо влезе тъкмо в това амплоа, с което те възприемат всички – герой от подземния живот – Куката? Познаваме се достатъчно време, за да те възприемам като изключително чувствителна и вдъхновена душа, но за тези, които те познават само от екрана, ти си стигматизиран като безпардонна, коварна мутра, побойник, неотразим мачо и пр.? Как ти се отразява тази слава? Сладка или горчива е тази участ? Какво би искал да кажеш в своя „защита“?
Ще бъда откровен. В годините, през които поради свои си причини се отказвах от професията си на актьор (случвало ми се е няколко пъти), животът ме събра с хора от така наречената „друга страна“ на обществото. Някои от тях се превърнаха в мои приятели впоследствие. Научих, че доброто никога не е изцяло бяло, както и злото не е изцяло черно. Имах възможността да общувам с т.нар. „бандити“ и да открия у много от тях човешки качества, каквито не съм подозирал, че те притежават. Когато се появи въпросната роля, нещата се случиха някак естествено в художествения герой, който трябваше да представя от познаването на истинските герои, които познавах в реалния живот. Искам да кажа, че не е добре, когато един актьор гледа на героите си като добри или лоши (това е работа на зрителя), по-скоро трябва да гледа на тях като истински или неистински. А иначе относно славата – има и предимства, и недостатъци. Но това е нещо, което не може да бъде разказано с думи. За да го разбереш, трябва да го изпиташ.
Как подбираш сценариите за участие или предпочиташ да си ги пишеш сам?
И двата варианта работят при мен. Вече е рядкост в съвременното кино да попаднеш на стойностна и едновременно емоционална история. Факторите за осъществяване на съвременен филм, не са същите, както през миналия век, както в арт киното, така и в комерсиалното такова, така че попадна ли на добра история, не се колебая, без значение кой я е създал.
Ако можеш да избереш един единствен филм, който да режисираш отново, кой е този филм?
Разбира се, първият ми филм : Лошо Момиче.
Кой е любимият ти персонаж, който би искал да изиграеш в киното?
Някой от персонажите, създадени от Клинт Истууд, без колебание.
Защо изостави театралната сцена в полза на киното?
Вероятно помъдрях. Идва момент в живота, в който преставаш да търсиш и експериментираш и осъзнаваш, че имаш енергия само за нещата, за които имаш усещането, че можещ да вършиш с абсолютната отдаденост и енергия.
Кое е най-голямото ти актьорско Вдъхновение?
Класическото световно кино от средата и края на миналият век.
Кой е твоят пример, идол или герой в киното въобще, който те възхищава и чертае личния ти хоризонт?
Ще се повторя за съжаление, но това е Клинт Истууд. Неговата страст и отдаденост на киното са изключителни.
Кои са твоите учители в професията, от които си се учил и все още учиш?
Уча се от всеки, с когото работя, или от всеки, чиито филми гледам. Независимо дали са по-добри или по-малко добри. Нямам его в това отношение и вземам от всеки това, което ме вълнува. Глупаво е за един артист да си поставя граници и да не се вдъхновява от труда и емоциите на колегите си. Всички знаем, че в изкуството нещата понякога се получават и понякога не, поради хиляди фактори, независещи от самите артисти, тоест ще е глупаво, ако заради даден филм или етап от живота на определен артист изгубиш възможността да се учиш от него. Всъщност това, което искам да кажа е, че киното не се състои от милиони отделни частици (филми) на различни автори, а е по-скоро един цялостен жив организъм, в който всеки автор получава от предходните и дава на следващите автори безрезервно.
Ако има възможност да избираш, кои актьори от световната сцена би поканил в твой филм с драматичен сценарий?
Бих поканил онези, за които филмите не са въпрос на его и пари, а въпрос на смисъл в живота им.
Не ти ли е хрумнала идеята в един твой филм главните действащи лица да са медици – лекари например? И при лекарите има доста неща, които могат да намерят място в един твой филм…
Дори не бих посмял и да мисля в тази посока. Вярвам, че правенето на филми е процес, в който авторът трябва да има лични преживявания, не говоря в буквалния смисъл на думата. А аз нямам и идея какво всъщност е медицината. Но ако попадна на добре написана история от автор, който е запознат с материята… знам ли?
Един единствен човек, който те вдъхновява?
Вдъхновението е сложен процес и може да дойде по много и най-неочаквани начини. Не мога да назова един единствен човек. Съжалявам. Литературен герой е възможно. Хиляди са, но да конкретизираме, щом трябва. Нека кажем Индже.
Какво ще кажеш за мерната единица за актьорско майсторство „един Наум“ или имаш друга мерна единица?
Наум Шопов е актьорът, от който съм имал щастието да се уча на живо. Безспорно е един от идолите ми. Но има и толкова много други. Мерната единица предполагам е страстта, с която всеки творец подхожда към работата си.
Егоисти ли са актьорите или са социални личности? Интровертни ли са?
Егоизъм не знам дали е точно определение в случая. Думата е обсебване. Когато един артист е обсебен от свое произведение, той рядко си дава точна сметка за заобикалящия го свят. От което страдат близките му хора, разбира се. Но това не означава, че е егоцентрик. Колкото до актьорите, мисля, че те представляват рядката комбинация между интровертност и екстровертност в абсолютно еднакви количества.
Кое остава най-важно за теб – да играеш, да пишеш, режисираш?…
Честно казано, и трите неща са еднакво важни за мен. Стига да работи камерата.
Твоят любим филм, режисьор, актьор, актриса?
„Имало Едно време в Америка“. Клинт Истууд. Джак Никълсън. Атрисите ги обичам всички. (смее се)
И двамата обичаме Клинт Истууд. Кой негов филм би препоръчал на публиката?
Непростимо (Unforgiven).
Какъв е жанрът на твоя житейски спектакъл – комедия, драма, трагедия, или може би трагикомедия?
Утопия? Никога не съм и мечтал за всичко това, което имам. Не знам с какво съм заслужил това.
Каква музика слушаш?
И тук се старая да не лимитирам кръгозора си. Разбира се, възпитан съм с рок и хеви метал, но постепенно започнах да слушам и класическа музика. Сега слушам и електронна в големи количества. Но може би най-правилният отговор на въпроса е: музиката, която ме вдъхновява да работя.
Какво четеш – любим жанр, писател и поет?
Всичко, което ми попадне пред очите.
Прекарал си доста години в чужбина – САЩ. Как ти изглежда днешният средностатистически българин от този твой опит?
По същия начин, по който го описват българските класици отпреди 100 години, да речем. Нищо не се е променило и нищо няма да се промени. Въпрос на оцеляване, предполагам…
Извън кухия патриотизъм, кое те кара да се радваш, че си българин, че точно тук си роден?
Мисля, че отговорът се съдържа в предния въпрос.
Кой българин, личност те възхищава, би го направил свой водач, имаш му безусловно доверие?
В момента никой, в исторически план – Ботев.
Кое те отблъсква в България и би искал да промениш?
Тук ще се въздържа от отговор.
Защо още не си създал семейство при такова обожание от жените? Ако в България има един символ на мачо, това е Мариян Вълев.
Аз имам семейство, но го пазя далеч от живота, който ми се налага да живея. Колкото до символите, те не зависят от мен.
На какво искаш да научиш своите деца?
Не се имам за толкова мъдър или добър, за да уча който и да е на каквото и да е. Познанието все пак е избирателна способност във философски план.
Ако трябва да кажеш едно изречение на българина, какво ще е то?
Научих се да не казвам на никого нищо в пряка реч, за това имам филмите си.
С кого би изпил последната си чаша уиски на тази планета?
Със себе си.
Април 2025 г
