Интервю с актьора Валентин Ганев
Валентин Ганев завършва актьорско майсторство във ВГИК „Сергей Герасимов“, Москва в класа на Сергей Бондарчук. Започва кариерата си в театъра в Перник. От 1996 г. е в трупата на Народния театър. Има реализирани над 100 театрални и кино роли, за някои от които е отличен с национални награди. Напоследък се изявява и като режисьор.
Кой е актьорът Валентин Ганев – остър поглед върху интелектуалната непълноценност на заобикалящия ни свят или прикрита тъга?
Ироничен скептик оптимист.
Откъде тръгнахте? Как открихте актьора в себе си?
Други го откриха. Тръгнах от училищната т.н. „художествена самодейност“.
Какво имахте да казвате чрез театъра? Мислите ли, че актьорската професия дава повече свобода за духовна изява?
Обичам да гледам, слушам, чета и разказвам истории. Да, актьорската професия е синоним на духовна свобода.
Мислите ли, че театърът трябва да бъде многопластов интелектуален спектакъл или по-директно и разбираемо послание.
Харесвам театър, който общува със зрителите си непретенциозно, просто и вълнуващо.
Най-близките Ви хора по дух?
Безкористните във взаимоотношенията си хора.
До каква степен сте повлиян от естетиката на вашите учители и кои са те?
Изцяло съм повлиян, нали така си избираме от кого да се учим. Нямам навика да се хваля с имената на учителите си, като че ли техните качества автоматично се прибавят към моите. Гледам да не ги излагам много.
Кажете все пак няколко думи за Вашия учител Сергей Бондарчук? Той е сред любимите ми актьори!
Няколко думи няма да ми стигнат. Мощен, завладяващ, вдъхващ респект, емоционален, знаещ и можещ. И всичко това не е на приказки. Виждаш го на екрана. Общуването с него е най-яркият ми спомен от това време.
Любимите Ви актьор и режисьор?
Валентин Ганев и Ганев Валентин. Шега. Много са.
Вие сте широко скроен човек. Как приемате компромисите на заобикалящата ни действителност?
С погнуса.
Какво мислите за духовното опустошение и срива в образованието и културата в България?
Все се надявам, че нещата не са толкова зле, колкото изглеждат на повърхността. Вярвам, че някъде има едни млади хора които ползват безкрайните възможности на отворения свят и интернет пространството по предназначение.
Какво мислите за манталитета на българина? Кое харесвате и кое не?
Българинът не е един и именно това разнообразие, или по-скоро съчетанието на несъвместими качества и недостатъци харесвам най-много.
Какво бихте премахнали в България, за да оцелеем физически и духовно?
Ако знаех отговора, щях да направя партия. Може би партиите. Все повече ми харесва „Imagine“ на Джон Ленън с утопичната представа за „свят без държави, религия, ад, войни и т.н.
Кое е най-голямото Ви творческо вдъхновение?
Чудото на живота с всичките му противоречия.
Срещали сте толкова интересни личности. Назовете едно име, което светът приема с недоверие и двузначно, а личността зад това име е предизвикала истинското Ви възхищение.
Мога да посоча по-скоро обратния случай. Не преставам да се удивлявам на това, как масовото мнение се обръща за миг от „осанна“ до „разпни го“. Сергей Бондарчук, за когото стана дума по-горе, е такава личност. До годините на промените беше един от най-славните съветски творци, след тях стигнаха незаслужено до пълното му отричане. Слава богу, филмите му остават. При срещата си с нови хора вярвам най-много на интуицията си и не бързам да им слагам етикети.
Как изграждате ролите си – след дълга работа и прецизно заучаване на текста или предпочитате да импровизирате върху него?
Различно, но предимно обичам да човъркам около ролята. Импровизацията е възможна само при дълбоко познаване на материята. Затова някои импровизации са тъпи, а други те оставят без дъх.
Коя е мерната единица за актьорски талант? Някой беше определил мярка за театрален талант „един Наум“ (почит към Наум Шопов). Коя е Вашата мярка и кой е един Наум днес?
Учителите, за които говорихме по-горе, са ми внушили, че талантът е чувство за мярка. Съгласен съм.
Мнозина Ви посочват сред най-големите български актьори днес, мнение, което напълно споделям. Как се отнасяте към подобно признание?
Шеговито. Това не е състезание.
Артистите сте част от интелектуалното общество по определението на Макс Вебер. Необходимо ли е актьорите да бъдат социални личности и политически ангажирани, или трябва да стоят над ежедневието?
Да, добре е да не са социално безразлични, като запазват една здравословна дистанция от прекалено обвързване.
Време ли е за автобиография – ценни сведения за срещи и разговори в българския театър?
Нямам това самочувствие и суета.
Кои творби, творци са Ви впечатлили най-много?
Помолихте отговорите да са кратки…
Какъв е жанрът на съвременния български житейски спектакъл – драма, комедия или трагикомедия?
Трагикомедия с абсурдно фарсов оттенък.
Какъв е днешният средностатистически българин?
Загадка.
Кое Ви кара да се радвате, че сте българин?
Представата, че и аз съм загадка.
Една земна личност, която е безукорна в морала и духа? Назовете един съвременен (жив) българин, който е ярък пример за чест, достойнство и/или вдъхновение. Кой българин бихте направили свой духовен и житейски водач?
Този, който е казал „не си прави кумири“. Той пък не е българин.
Има ли държава, на която бихте желали да прилича България.
Сигурно има, но не си падам чак толкова по научната фантастика, че да я назова.
Какво четете, пишете и гледате в последно време?
На нощното ми шкафче има две купчини. Едната е „трябва“, другата – „искам“. Заради „трябва“, не мога да стигна до „искам“. И списание INSPIRO. Поздрави за остроумното заглавие!
Каква музика слушате?
„The Beatles“ и всякаква друга хубава музика – класика, джаз, соул, рок, етно….
С кого бихте изпили чаша вино?
С д-р Коста Костов.
Кое все още не сте успели да кажете за себе си?
Не бързам да го казвам.
Ако трябва да кажете едно изречение на българина, какво ще е то?
Нямам самочувствието да говоря на целия народ, но за целите на интервюто бих казал: Хайде малко по-скромно!
