За какво сме тук?

Интервю с д-р Георги Чалдъков

Автор: Дарина Велчева, експерт по връзки с обществеността, Медицински университет, Варна

Д-р Георги Ников Чалдъков е роден на 23 февруари, 1940 г. в Бургас. Завършва медицина през декември 1966 г. във Варна. От 1970 г. работи в Лаборатория по електронна микроскопия, след години наречена Лаборатория по клетъчна биология, сега тя е към Катедра по анатомия и хистология, Медицински университет, Варна. От 1998 г. е гост-учен в Института по клетъчна биология и невробилогия, Национален съвет по наука, Рим, Италия. Наскоро излезе от печат второ, разширено издание на неговия учебник по Клетъчна биология за студенти по медицина, дентална медицина и биология, както и за всички любознателни докторанти, лекари, преподаватели и биолози. Учебникът е представен на 340 страници с текст, микрографии, схеми, таблици. И авторови science-in-fiction (наука в разкази), както и с много етимологични пояснения.

      „Целта ми е да преведа студентите,  докторантите, младите лекари и биолози от информацията към знаниeто за клетъчните и матриксни молекули-структури-функции (МСФ). За да могат смислено да опознават и разбират патогенезата – клетъчно-молекулните механизми – на болести и тяхната превенция и терапия. Ние трябва да познаваме научните факти, но аз вярвам, че те са необходими преди всичко, за да ги вградим в хипотези, принципи и знания, защото една от целите на дидактиката и научните изследвания, както казва Артур Шопенхауер е „не толкова да видиш това, което никой досега не е видял, но да мислиш така, както никой досега не е мислил за това, което всеки вижда.“ Затова се опитах да напиша Клетъчна биология на концептуална, интегрирана и интерактивна основа“ – споделя д-р Чалдъков, който е гост-професор в университети в Италия, Сърбия и Япония. Той е първит учен в света, който концептуализира като адипобиология науката за МСФ на адипозната (мастна) тъкан в здраве и болест. През 2014 г. получи отличието „Почетен знак със синя лента“ на Медицински университет – Варна и бе избран за член на International Academy of Cardiovascular Sciences (FIACS).

Д-р Чалдъков е главен редактор на международните научни списания Biomedical Reviews и Adipobiology и един от редакторите на Cell Biology International. Той е председател на Българско дружество по клетъчна биология и на International Symposium on Adipobiology and Adipopharmacology (ISAA), четвъртият от които ще се проведе на 28-31 октомври 2015 г. в Букурещ.

Д-р Чалдъков често изрязява своята гражданска позиция в статии, публикувани във вестник „Компас“ и електронните издания BurgasPlus, Nessebar-news, BurgasNews, EuroChicago.com, Fakel.bg и Литературен свят. Той е автор на 4 книги с есета.

Доц. Чалдъков, зад гърба си имате повече от 50 години научна работа. Как стана така, че тръгнахте именно по пътя на науката и вече толкова години го следвате неотлъчно?

- Да, през 2012 г. с финансовата подкрепа на кмета на Бургас публикувах моята автобиографична книга на английски – заглавието е George 50 Years in Research. Autobiographic Sketch. Любознанието, с което родителите ми са ме дарили и научили, ме свърза с големи учители – д-р Асен Хаджиолов-младши в Катедра по биохимия в София и от трети курс с проф. Делчо Желязков и д-р Петко Узунов в Катедрата по фармакология във Варна. Сега аз съм горд, че имам много талантливи ученици, повечето от тях станаха международно известни учени в биомедицината – например, Петър Генев, Таня Тенкова-Хойзер, Крикор Дикранян, Антон Тончев, Данко Георгиев, Коста Костов, Илиян Иванов, Ружа Панчева, Уале Сулаймен, Камен Вълчанов, Боряна Попиванова, Юлия Йосифова-Карол, Галя Маринова…

Когато през есента на 1960 г. сте тръгнал за София, за да учите медицина, баща ви е подарил табелка на син фон с червени калиграфски изписани букви ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК? Отговорът „Да уча, не да пия!” ви помага да станете добър лекар и учен. Дали сте табелката на сина си, а той ще я предаде на внука ви. Наричате това „потокът на гените – перпетуум мобиле на живота“. Кое е най-важното, което децата трябва да научат от родителите си?

- Здравословен начин на живот и любов към знанието, ЛЮБОЗНАНИЕ – след мама и татко, най-съкровената българска дума. И приятели, разбира се! Специално тези, които наричам Brain-and-Heart Friends (BHF), три думи, свързани помежду си, които са сърцевината на концепцията ми за живота – тя стана популярна на национално и международно ниво.

Кое е това, което формира вас като личност и учен?

- Родителите, учителите и приятелите. Затова моите досега 5 публикувани книги с есета и  учебника по Клетъчна биология започват така: „Платон се учеше от Сократ, Аристотел – от Платон, Александър Македонски – от Аристотел, Фридрих Ницше – от Ф. М. Достоевски, Карл Юнг – от Зигмунд Фройд, Джордж Паладе – от Алберт Клод, Гюнтер Блобел – от Джордж Паладе, Луиджи Алое – от Рита Леви-Монталчини, Марко Фиоре – от Луиджи Алое, Христо Фотев – от Иван Пейчев, Петя Дубарова – от Христо Фотев… Авторът на тази книга – от родителите, учителите и приятелите си.“

А коя според вас е формулата за здраве?

- Съвременните здравни доктрини са предиктивна, превантивна и персонална медицина. Накратко, „формулата на здравето“ е здравословен начин на живот (healthy lifestyle). Тя включва здравословното хранене, мозъчна и физическа активност и никакво тютюнопушене. Аз не пуша от 10 години, 40 години бях глупак и пушех. Знаете ли кое е най-доброто средство за отказване от тютюнопушенето – никога да не започваш да пушиш. Същото се отнася и за наркотиците и другите вредни за здравето навици. Важен е и примерът на родителите – не помня баща ми да е пушил, майка ми, също. Жена ми не пуши, както и синът ми – така сме го възпитали. Моят внук Никифор, който сега е на 12 години, най-вероятно също няма да тютюнопуши. В края на краищата българският Езоп – Радой Ралин – отдавна ни предупреди, че „Пушачество е стаж за импотентност“. Тогава, в началото на 1980-те, написах статия във вестник „Култура“, озаглавена „Радой Ралин е прав!“ Подзаглавието беше: „Тютюнопушене или полова сила, изберете сами“. Много студенти се отказаха от цигарите, много студентки им благодариха за това.

Стига тази марихуана, дето я пропагандират да стане легална, като и другите мании, „тази безцелна булимия, тази оргия на желанията“ (Умберто Еко), проповядвани от неолиберализма, като гей-паради, еднополови бракове… За настъпващата биосоциална криза пиша повече в статията ми “Quo vadis, Homo sapiens? Какво се вижда през Прозореца на Овертон“, публикувана през юли 2015 в електронното издание „Литературен свят“.

Някъде бях чела за полезното действие на канабиноидите…

- Марихуаната е част от неолибералната култура, която според мен, както казах, прави много бели на човека и обществото. Това за канабиноидите, за които питате, е цяла наука, и трябва да става по лекарско предписание, а не така „либерално“. Като популистките агитации на някои политици за „информираното съгласие“ на родителите относно ваксиниране или не на децата им. Отдавна, през 1750 г., известният английски литературен критик и лексикограф Самюел Джонсън е написал: „Популизмът е последното убежище на негодника.“ Същият, който е изрекъл мъдростта: „Нищо друго, измислено от човека, не е породило толкова много радост, колкото добрата кръчма.“ Но след като си научите уроците, след като си свършите работата – непрестанно съветвам така студените. Напомням им, както моите родители на мен, „формулата на успеха“ ЗА КАКВО СЪМ ДОШЪЛ ТУК?

В какво се изразява здравословното хранене?

- Здравословното хранене и физическата активност предпазват от болести, а консумацията на пре-солени, пре-мазни, висококалорични храни и обездвижването са мощни рискови фактори за развитието на сърдечносъдовите болести (по-точно сърдечнометаболитните болести – атеросклероза, хипертония, затлъстяване, захарен диабет тип 2 и метаболитен синдром). Сътрудничеството между собствениците на хранителната индустрия и правителството са част от стратегията за борба срещу тези болести. Изчисленията в САЩ показват, че през 2006 г. така са предотвратени 513 885 мозъчни инсулта и 480 358 сърдечни инфаркта. Този медицински продукт има огромен икономически ефект: спестяват се 32 милиарда долара годишно – по данни на учени от Станфордския университет в Пало Алто (Annals of Internal Medicine 2010;152: 481-487).

Здравословно хранене е нискокалоричното хранене. Това не важи за спортистите, защото те изразходват повече енергия, която трябва да компенсират. Да не се прекалява с животински мазнини, въглехидрати и солени храни, да се „прекалява“ с плодове и зеленчуци. Повече за calorie restriction и свързаните с него гени Sir (silent information regulator) и протеини SIRT (sirtuins) търсете David Sinclair at Harvard Medical School in Boston и Mark Mattson at Laboratory of Neurosciences, Biomedical Research Center in Baltimore. И в PumMed. Тук ще спомена само, че някои от моите BHF сред лекарите са вегетарианци – най-известният от тях, разбира се, е проф. Коста Костов, пулмолог и главен редактор на InSpiro – списание за респираторна медицина и вдъхновение, единственото в света, съчетаващо наука-поезия-джаз.

Важно: ние, особено децата и младите хора, трябва да се демакдоналдизираме! От 1 февруари до 2 март през 2003 г. американският режисьор и журналист Морган Спурлок направи и документира следния експеримент – всеки ден той закусва, обядва и вечеря в ресторанти на Мак Доналдс. От това се получиха три продукта: (i) Морган напълнява с 11 кг и чернодробните и други лабораторни изследвания показват значителни увреждания на здравето му, (ii)  документалният му филм Super Size Me (Самонадебеляване) бе номиниран за наградата на Американската академия за документални филми, (iii) книгата “Не изяждайте тази книга. Бърза храна и дебелеещата Америка” (Don’t Eat this Book. Fast Food and the Supersizing America) стана най-консумираната книга в САЩ. Българинът Свилен Димитров направи анимациите на филма Super Size Me – добре дошъл е да направи Super Salt Me (Самопресоляване). Защото ние – политици, бизнесмени и граждани – трябва да спрем българската песен на козата! „Америка за България“, ЕС и НАТО не мислят за това – здравето на българите не е евроатлантическа ценност за тях.

А вие вегетарианец ли сте?

- Аз не, но синът ми е вегетарианец от 15-20 години.

Вие казвате, че лекарят трябва да бъде учител по здраве?

- Да, точно така. И на студентите често го казвам. Още от времето на комунизма има написани превантивни програми, но те не се изпълняват. Новото, което бе въведено и което е хубаво, е че задължително един път в годината трябва да си направиш кръвна проба, да си провериш холестерола, глюкозата и други биомаркери. Предиктивната и превантивната медицина са изключително важни концепции на съвременната биомедицина. Така например мъжете, когато станат на 40-45 години, трябва да си изследват простатата,  специфичния простатен антиген, а жените трябва периодично да си правят профилактични прегледи за рак на шийката на матката и на гърдите. Аз и публично съм го писал, че проф. Александър Чирков, колкото помогна, толкова и навреди на българското здравеопазване, защото той акцентира върху хирургията, която е крайният терапевтичен етап на сърдечно-съдовите болести. Жалко е, че д-р Чирков с таланта си и с политическата, тодорживковска подкрепа, която имаше, рядко или въобще не говори за превантивна медицина на сърдечносъдовите болести. А много менторства в България!

Трябва да има дългосрочни превантивни програми за здраве. Резултатите от инвестирането в образование, наука и здравна култура, в превантивната медицина като цяло, идват след 10-15-20 години. Както и друг съм казвал: „Да действаш и мислиш превантивно и дългосрочно, а не мандатно и магистрално е привилегия на мъдри политици – народолюбци (демофили).“ Проблем у нас е, че политиците правят всичко от мандат на мандат. Да, една магистрала може да бъде готова много по-бързо и резултатите да са видят. Но настъпващата демографска катастрофа, наричам я демострофа, изисква дългосрочни превантивни програми, които да се изпълняват всекидневно – от  ранна детска до зряла възраст. Крайно време е политиците да се вслушват повече в добрите учени, лекари и учители. Може и в  добрите поети. Има научни закони – ако родителите на човек са починали от инфаркт или инсулт преди 45-50 годишна възраст, то техните деца са в рискова ситуация и те да получат ранен инфаркт или инсулт. Затова още от неонатална, дори от вътреутробна, възраст те трябва да живеят в превантивна среда – и тази превенция трябва да бъде дългосрочна!. С това днес се занимава и науката, наречена експозомика (експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек – от англ. expose, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява програмирането на растежа – developmental programming – и на болести, които настъпват при възрастния човек). Всичко човешко е резултат от действието на генома, експозома и мемите, тоест, на биологията, външната среда и културата.

„Светът е в научните лаборатории, а не в банките“, това се мъдрите думи на израелския президент Шимон Перес. В научните лаборатории, но не в тази на Командира, сега аз го наричам Лаборанта. Но няма български политици, които да чуят израелския президент – и да го разберат. Как тогава ще ме чуят мен и моите приятели! „Да бъдеш цвете е дълбока отговорност.“ – написа Емили Дикинсън. Аз перифразирам: Да си политик е дълбока отговорност. Да се възпитава народът на здравна култура е благотворно, народолюбиво действие. Това е ефективна държавна политика за здрави българи в здрава България.

Именно заради политиците (и нашата наивност да ги избираме) продължава „песента на козата“ (гр. tragos – коза, aeidein – пея) – трагедия (tragoidia) по български – най-тревожното национално явление, което трябва спешно и дългосрочно да се преодолява, за да избегнем демострофата. По данни на Националния статистически институт от тези и други болести през 2012 г. са умрели 109 281 българи – един голям български град! От тях 71 644 – от инсулти и инфаркти, 18 299 – от рак. През същата година обаче са родени значително по-малко деца – 69 121. Така предизвиканият (не естественият) спад на населението в България е 40 160 годишно от общо 7 милиона и 284 600 български граждани към 31 декември 2012 г. Като разделим 109 281 на 365, се получава 299 – ужас, толкова много хора умират всеки ден в България!

А може ли да има превенция на рака?

- Може, но научният отговор на този въпрос могат да дадат колегите, които лекуват тези болести – например проф. Темелко Темелков, проф. Александър Хинев, проф. Искрен Коцев, доц. Валерия Калева, доц. Димитър Калев…

Напоследък се говори много за персоналната медицина, т.е. лечение според гените на човека.

- Да, тук става въпрос за нещо още по-дълбоко. Откритият неотдавна Център за транслационна медицина и клетъчна терапия в Университетската болница „Света Марина“ във Варна е начинание с висок научно-приложен потенциал и перспективи. Така освен рутинните профилактични прегледи, за които споменах, могат да се изследват и гените и на база на тях да се прецени дали един човек е предразположен към дадена болест и дали дадено лекарство ще му подейства или не. Например, сега се знае, че някои от лекарствата за лекуване рака на гърдата действат терапевтично на някои жени, а на други нямат такъв ефект. И още: знае се, че не е фатално да си предразположен към дадена болест. Фаталното е, ако не ти открият навреме това предразположение и не се започне нужната профилактика и лечение. Това е генетичната и епигенетичната част на предиктивната и персонална медицина и съответно – терапия. Един от нейните клонове се нарича фармакогенетика, за която може да питате проф. Мария Желязкова – дъщерята на моя учител.

В книгата си „Биология на убежденията“ американския специалист по клетъчна биология Брус Липтън твърди, че не ядрото, а мембраната е „мозъкът“ на клетката, защото именно през нея преминават сигналите от околната среда и в зависимост от тях клетката реагира по определен начин. Вие какво мислите по този въпрос?

- В моята Клетъчна биология пише: „Мембраната, ограждаща клетката, е първата супрамолекулна структура, възникнала в хода на клетъчната еволюция. Тя е център на взаимодействията между сигнални и рецепторни молекули, нарича се рецептор-медиирана сигнална трансдукция, тя е сърцевината на клетъчния живот.“

„Мембраната е „мозъкът“ на клетката“ – може би е хубава метафора, ако е написана, например, от Гюнтер Блобел – създателят на сигналната хипотеза, един от апотеозите в съвременната клетъчна биология. Аз се уча от Джордж Паладе, Кристиан Де Дюв, Рита Леви-Монталчини, Гюнтер Блобел…

„Колегата“ Брус Липтън ми напомня за стихотворението „Декларация“ на Константин Павлов, ето част от него:

Вие сте в редакционната колегия на редица научни списания, сред които е изданието Inspiro. Подходът на съчетаване на науката и изкуството вие използвате и в учебника „Клетъчна биология“, в който обяснявате сложния свят на клетката с примери, любопитни факти, исторически и художествени препратки. Да се учи клетъчна биология по този начин определено е интересно.

- Да, това, както и въображението и асоциативното мислене, са съществена част от моята дидактика. „Въображението е по-важно от знанието, защото знанието е ограничено.“-  казва Алберт Айнщайн. Поетите превръщат въображението в метафори, учените – в хипотези и концепции, в знания.  Ф.М. Достоевски, Пейо Яворов, Христо Фотев и Константин Павлов ми дадоха повече от Джордж Паладе, Алберт Клод, Рита Леви-Монталчини и Гюнтер Блобел (големи учени, Нобелисти). Това е перифраза на великата мисъл на Айнщайн: „Достоевски ми даде повече от Гаус.“ Уча студентите да познават добре тези гениални хора.

Имате ли си любим стих от Христо Фотев?

- Всички стихове на Фотев са ми любими… Сега ще изреча част от „Бях на самия връх…“:

Бях на самия връх на мойта младост.

Бях див, несъразмерен и красив.

Обичах те без милост аз – със ярост -

 и се учудвам, че останах жив.

И завършва: И съжалявам, че останах жив.

И Христо Фотев обичаше да рецитира това си стихотворение.

А вас какво Ви вдъхновява?

- Неизвестното в биомедицинската наука. И чаровните жени и хубавото вино, разбира се!

Проф. Михаил Давидов от Медицинския университет в Хамбург определя учебника ви „Клетъчна биология“ като чудесно произведение с оригинален замисъл и перфектно изпълнение. Вярвате ли, че той ще помогне на бъдещите и на настоящите лекари да станат по-добри специалисти?

- Да, надявам се да е полезен за знанията и, по-важно, за начина на мислене на любознателните студенти, преподаватели, докторанти, лекари и биолози. Моят учебник е написан in-depth и е желателно да се чете in-depth, ако иска читателят да се сдобие с in-depth знания в  клетъчната и матриксна биология и нейно значение за разбирането на болести, превенция, терапия. Хайде, сетете се пак за Емили Дикинсън…

Вие сте гост-професор на университети в Италия, Сърбия и Япония. Може ли да се каже, че българските студенти са сред най-любознателните?
 - Любознателни и талантливи хора има във всички страни. Страните, в които има грижи, стимули и признателност за любознанието и таланта, имат прогрес, добро здраве и качество на живот. Тревожи ме обаче свръхлибералната доктрина (не само в икономиката) и глобализацията, американизацията и други вариации на тази тема. Тревожи ме уязвимостта ни от действията на най-вредната човешка симбиоза, тази на талантливата аморалност, на „устойчивата аморалност“, както я нарича Достоевски. Все пак, той изразява убеждението си, че „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. А, между другото, това е толкова просто: в един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди!“ Дано и в България!

Над какво работите в момента?

- Английското издание на моята „Клетъчна биология“ и организирането на 4^th ISAA през октомври в Букурещ.

Има ли въпрос, на който нямате отговор?

- На много въпроси нямам отговори – това е сериозният ми отговор. Сега и един шеговит въпрос, на който нямам отговор: „Човек като се научи да кара колело, може да прави това завинаги. Тогава защо като се научи да прави любов, не може да я прави завинаги?“

Вашето послание към нашите бъдещи студенти.

- Посланието ми към настоящите и бъдещите студенти е: Бъдете здрави и любознателни! Бъдете истински BHF. Уважавайте се, обичайте се – взаимно и завинаги! Уважавайте родителите, пациентите и учителите си. Спазвайтe Десетте Божии заповеди и Хипократовата клетва. Изпълнявайте  християнските заръки:  „Да преобразуваш завистта във възхищение“ и „Помогни ми да те возвися“ (написано през 1869 г. на вратата на училище в Котел и пренесено в романа „Възвишение“ на Милен Русков).

Искрено ваш,

Георги Н. Чалдъков, GF (Grandfather), BHF, MD, PhD, DHC, FIACS 

Юли 2015, Никифор и Георги Чалдъкови, Adipobiology, Biomedical Reviews и други списания в Библиотеката на Медицински университет, Варна.