Георги Момеков - д.ф., Фармацевтичен факултет, МУ-София
Скъпи приятели,
Когато преди около година бях поканен от проф. Костов да бъда гостуващ редактор на декемврийския брой на INSPIRO, 2017, аз безразсъдно смело приех. С наближаването на времето за финализиране на статиите смелостта понамаля, безразсъдството – също, за да отстъпят място на съмнението и тревожността… Несигурност относно способността на екип от фармаколози, токсиколози, специалисти по биофармация и химици да провокира интерес в читателите на INSPIRO, защото, за разлика от много други списания, това определено е платформа за материали, които са интересни за четене, оригинални, полезни, клинично-релевантни и вдъхновяващи.
Клиницистите и фармаколозите са несъмнено играчи в един отбор или, с оглед успешността на метафората, са военнослужещи в една армия, но споделянето на общи интереси е затруднено, защото докато на едните се налага ежедневно да прострелват мишени със стрели, при това често при лоша видимост или силен вятър, то другите пишат и четат трактати за проектирането, създаването и полевата оценка на боеприпаси с различни наконечници, бронебойни върхове, затъпени, с орлови, гъши, пуйчи или пластмасови пера, направени от дърво, въглеродни нишки или алуминий, с различни размери и относителна плътност. Основният проблем в общуването е породен от това, че фармаколозите често се взират в детайлите, позволяващи написването на витиеват абзац в учебник, публикуване на статия с примамлив графичен абстракт, който ще прилъже мнозина да я цитират, но… без реална клинична транслация, както е модерно да се казва. А на бойното поле воинът-ветеран едва ли би приел на сериозно човек, който не може да стреля (поне не по живи цели), но се прехласва по красотата, прецизността и аеродинамиката на стрелите.
Връщайки се от алегоричните сравнения в реалния живот констатираме, че известната дивергенция между науките фармакология и фармакотерапия идва от това, че фармакологичните принципи по-трудно ферментират под натиска на клиничните проучвания и медицината на доказателствата. Фармакологията традиционно се преподава от общото към частното, с акцент върху групата лекарства и класовите ефекти, с учебници и монографии, в които десетилетния наред чрез copy-paste репликация, транскрипция и транслация се пресъздават понякога отдавна неактуални концепции. Обратно, фармакотерапията е склонна да революционизира представите си когато клиничните проучвания показват отклонение от теоретични принципи и постулати. Ще си позволя да цитирам американския визионер-футурист, социолог и философ Алвин Тофлър, според когото “Неграмотните на 21-вия век няма да са тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да научват, отучват и пренаучват.” Опитвам си да си го повтарям с ясната представа, че известна доза догматизъм (т.е. щипка неграмотност) не е чужда на никого. С това наум, в под готвените от нас публикации сме се постарали да представим класовете, но и да изведем характеристики на отделни медикаменти, които влизат в дисонанс с догматичната представа за класов ефект.
В изпълнение на тази цел за автори бяха поканени утвърдени наши специалисти в областта на фармакологията, фармакотерапията, лекарствената токсикология и биофармацията. Статиите са посветени на основните класове медикаменти в пулмологичната практика – антагонистите на мускариновите рецептори, бета-2 агонистите и кортикостероидите за инхалаторно приложение, като фармакологичните изложения са гарнирани с прелюдии, фокусирани върху съответните рецептори и принципите на лекарствен дизайн. Представяме и един материал, посветен на лекарствените взаимодействия на антибиотици и други противомикробни средства, с надежда да бъде интересен и полезен.
С риск да бъдем обвинени в дребнавост и детайлно взиране в дизайна на стрели за отстрелване на проветриви цели в респираторната фармакология, ние сме направили описание на подбрани фармакофори, т.е. на химични групи, вдъхващи на проектилите биологична активност – точен прицел, отсъствие на мишенен промискуитет, добър полет при лошо време, проникване през дифузионни бариери и прескачане на фармакокинетични сцило-харибди, отделящи ни от лелеяната фармакологична мишена. Детайлното описание не е самоцелна фокусирана многословност, а по-скоро споделяне на гледна точка и възхищение пред успешно реализирани изследователски програми, довели до създаване на нови поколения БДТР и ИКС. Интересно е, че и при двата типа медикаменти емпиризмът е изчезнал отдавна. Дори във времена на хаотично синтезиране на молекули и вяли хипотези, лекарственият дизайн при инхалаторните медикаменти за лечение на астма и ХОББ е бил достатъчно рационализиран, въз основа на познанието за връзките – структура/действие при холинолитиците, адреномиметиците и глюкокортикоидите. Днес той е качил нови върхове, с помощта на вече известни аминокиселинни рецепторни секвенции, структурната им организация и дори начинът по който аминокиселините от мишената се свързват с лекарствената молекула. Друг интересен ракурс на този дял от фармакологията е, че лидерните структури, послужили като модели за извайването на съвременните дългодействащи инхалаторни БДТР и ИКС, са природни вещества, съответно тропановите алакалоиди атропин и хиосцин от растенията, катехоламините и кортизола, които са естествени невромедиатори или хормони. Така в интересен каламбур на етимологии може да си припомним, че българската дума за прицел не е таргет*, както е модерно да се казва, а мишена** – османско-турска форма на персийското „нишан”…. Живата природа може да ни даде нишан как да простреляме един рецептор, но само човешкият гений е способен да оптимизира природния прототип, за да го превърне в успешно лекарство. А стрелбата в пулмологията зависи не само от боеприпасите, но и от устройството и ефикасността на арбалета, рефлексния лък или атлатъла***, които създателите на стрелите са патентовали за точен прицел….
В представените публикации са показани интимните клетъчни механизми на действие на три класа лекарства, при които се е налагало разрешаването на сходни, а и на коренно различни проблеми. Част от статиите са източник на клинично релевантна информация, докато други ще бъдат по-скоро наш опит да припомним нещо важно. Колкото и елитарни, романтични и почти приказни да звучат механизмите на действие на лекарствата, описани в научната литература, те са резултат от реални процеси на химико-биологични взаимодействия, с промяна на конформацията на рецептора – еквивалент на фармакологично натискане на бутон, отключващ клетъчни сигнали. На всеки един етап тези процеси могат да бъдат установени, проследени, документирани и количествено оценени, не по-малко прецизно от мониторирането на функционалните параметри на дишането, газовия състав на кръвта, нивата на IgE… Надяваме се да ви предадем нашия патос от молекулярните механизми и практическата реализация на теоретичните концепции, залегнали в основата на създаването на представените лекарства, и да позволим да погледнете на лекарствата от алтернативна гледна точка.
Искрено ваш
проф. Георги Момеков,
д.ф. София, декември 2017 г.
. . . . . . . . . . .
* Target – от средно-френски targette, targuete, умалително от targe (“лек щит”), от старо-френски, през франкски targa (“щит за фехтовка”), сравнeно със старо-норвежки targa (“малък кръгъл щит”), старо-английски, targa (“щит”) от прото-немски targǭ (“ръб”), от прото-индоевропейски dArg’h (“оградено място”).
** Мишена – от отомански турски – нишан (ناشن) от персийски ( ناشین) – знак, отличие, мишена, печат, цел, символ, орден.
*** Атлатъл (копиехвъргачка) –приспособление за хвърляне на малки метателни копия (дротици), което значително увеличава пробивната сила и дължината на полета на проектила. Явява се първото познато метателно оръжие, с което предците ни са ловили мамути няколко хиляди години преди изобретяването на лъка. Наименованието атлатъл идва от езика науатъл, lingua franca в империята на ацтеките, а ни е предадено от испанските конкистадори, които през XVI в. успешно са заместили мамутите като мишени.
