Неделчо Ганев е от рядката порода на поетите „бели врани“ не само за българската литературна традиция. В стиховете му се преплитат изкуство и рационални науки. Ще срещнем смесване на математически, физични и химични формули, анатомия, биология, паневритмия, медицина, астрономия, астрология, Сириус, Големият взрив, космически кораби, метеори, бинарни букви и числа, кванти, кварки, квази, квантов сок, планети, третото измерение, квантови единици, ядрен синтез, атомни бомби, паралелни вселени, ДНК, гени, извънземни, пътешества напред във времето, той се интересува от силата, която ръководи и подрежда Всемира…Свързва „математиката и религията“ („Малката вечност“). И в краката на птиците поетът открива тригонометрия. Поезията му е изпълнена с мистика, религия, често става дума за подсъзнателното и психологията, предсказанието.
Лириката на Неделчо Ганев разчита на енциклопедичност. В стиховете му ще срещнем реални исторически личности като Александър Македонски, Юлий Цезар, цар Мидас и дъщеря му, Аристотел, Херодот, цар Калоян, Тутанкамон, Страшния съд, Нерон, Спартак, Семирамида, Леонид, цар Симеон, Иван Рилски, поп Богомил, Крали Марко, Наполеон, Джордж Вашингтон, Дельо Войвода, Левски и неговото тефтерче, Бачо Киро, Васил Петлешков, баба Тонка Обретенова, Райна Княгиня, полковник Муткуров, генерал Вазов, Сталин, Хитлер, Рузвелт, Химлер, Светлана Алилуева… Топоси като Цариград, Перперикон, Кабиле, Троя, Шипка и Одрин, Дахау, Аушвиц, Чирпан, родното Изворово и Яворов, Кьолнската катедрала, Хеопсовата пирамида, Колизеума, Айфеловата кула, Венера Милоска… Световни учени като Нютон, фон Браун, Стивън Хокинг, Джеймс Уат… Поезията на Неделчо Ганев населяват библейски и митологични герои като Боговете, Ной, Дева Мария, Христос и Юда, Давид и Голиат, Пилат Понтийски, Прометей…
За високата култура и познание на този поет говори присъствието в стиховете му на художници, композитори и певци като Леонардо да Винчи с неговата Джоконда, Микеланджело, Ван Гог, Рембранд, Клод Моне, Монк, Малевич, Дали, Вагнер, Паганини, Гершуин, Монсерат Кабайе… В неговата лирика става дума за ритъма в сърцето на Бог, тонът „Ла“, 432 херца. Необходимо е едно пояснение. Тонът „ла“, настроен на 432 Hz е бил съвсем умишлено скрит от света, защото това е точката на баланс в природата. 432 Hz е вибрация, застъпена в принципа Златно сечение (известно още като Златна пропорция, Златен коефициент или Божествена пропорция) и обединява свойствата на светлината, времето, пространството, материята, гравитацията и магнетизма към биологията, код ДНК и съзнанието. Естествената настройка на 432 Hz има дълбоки ефекти върху съзнанието на клетъчно ниво в нашето тяло. Чрез настройката на музикалните инструменти и използването им на 432 Hz, вместо на 440 Hz, атомите и ДНК започват да резонират в хармония със спиралата на Златното съотношение в природата.
В „Подслушвам Бога и пиша“ лирическият герой на поета се възхищава на гениалните гласове на Уитни Хюстън и Марая Кери, на великия тромпетист Луис Армстронг…
Неделчо Ганев е преди всичко поет, който познава българската и световната поезия и литература в най-високите ѝ образци. За това говорят стихотворенията му, в които ще срещнем имената на Сервантес със своите Дон Кихот и Санчо Панса, Сафо, Данте, Гогол, Пол Елюар, Верлен, Рембо, Аполинер, Едгар По, Уитман, двойките Есенин – Айседора Дънкан, Висоцки – Марина Влади, Маяковски – Татяна Яковлева, Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов, Димитър Бояджиев, Иван Динков, Константин Павлов, Андрей Германов, Пеньо Пенев, Биньо Иванов…
Всички тези присъствия в поезията на Неделчо Ганев съвсем не са случайни хрумвания, а се отнасят към сърцевината на поетичните му творби и са свързани с основните акценти и послания в поезията му.
За осмислянето на стиховете си Неделчо Ганев често прибягва до скрити или явни цитати и по този начин обогатява творбите си. В „Римска птица“ цитира Ботевия стих „Соломон, тоя тиран развратен“, за да внуши веднага със свой стих „Купил си оправдателна присъда“, визирайки подкупния свят, в който живеем. За да внуши, че истинският поет, ако е такъв, трябва да може да се опълчи дори на народа и люлката си, дори да възроптае срещу Бог, Неделчо Ганев цитира спазматичните стихове на Иван Динков: „Проклет да бъде моят стих,/ с народа си се разродих“, които допълва с друг стих на великия поет „В развод с иконите“, прибавяйки свой стих: „живя Иван Динков“. „Да излезеш жив от живота“ е провокирано от мисълта на Иван Динков, че „Никой не може да излезе жив от живота“. Преклонението пред великото творчество на Иван Динков е повод за Неделчо Ганев на основата на знакови цитати от Динкови стихове да обобщи в стихотворението „Лична карта: Иван Динков; лично досие: човек с два мозъка“:
Мероприятия за работа с Поета.
1. Да се отнеме двойното му гражданство със Сириус.
2. Да се спре Нобеловата награда.
3. Да се претопи Скулптурата, излята за паметник.
4. Да се унищожат стиховете:
– Мъртвите са в гроба.
Живите по-дълбоко.
– Как можа Отечеството ми
да попадне в такава държава?
– След съвестта и стиховете
едва ли има трети ад.
В „Часа (извън циферблата)“ Неделчо Ганев достига до тоталния извод, че животът сам по себе си е най-големият смисъл:
Забравих смисъла на живота.
И без смисъл пак е ценен.
И отново асоциация с Иван Динков: „Животът няма синоним“. „Подслушвам Бога и пиша“ е провокирано и от стихове на Константин Павлов: „Аз разговарям лично с Бога/ по лично негова молба“:
К.П. Борба между видовете.
И.Д. Борба вътре във вида.
Това съвсем не са случайни моментни хрумвания и импровизации върху знакови стихове на любимите поети, а плод на дълбоки, премислени и изживени състояния и размисли по същностни драматични и най-важни философски битийни екзистенциални въпроси, които „никой век не разреши“ по думите на Яворов.
„Останки от бъдещето“ също е инициирано от стихове на Константин Павлов. В стихотворението Неделчо Ганев е уверен в безсмъртието му:
Вчера погребахме Константин Павлов.
Вечерта забравил да се върне в къщи.
Поезията на Неделчо Ганев е изпълнена с болка и самота, тя е силно екзистенциална. Ето как поетът вижда Смисъла на живота в едноименното стихотворение:
Смисълът на живота
не е в човека, а в околната среда.
Във всяко дъбово листо
диша цигулка.
Оркестър от сто гайди
свирят една нота.
Леонардо си направи автопортрет,
нарисува Мона Лиза.
Става дума за автентичността в изкуството и това, че човекът е част от единната природа, сътворена от Бог. А финалните два стиха са поклон пред Левски. В „Единственото е единството“ четем: „Бол, болка, болен, боли, болежка, болница…“ А във „Височината на Айфеловата кула закъснява“ поетът болезнено споделя:
Сам. Самота. Сама китка. Саморасъл. Самодива.
Всеки сам си вари жито.
Мотивът за смъртта е в центъра на „Смисъла на живота“, където „Гробът е място за общо чувстване“. Смъртта изравнява, но и подчертава живота – най-важно е какво си оставил в духовен смисъл след себе си. В друго стихотворение Неделчо Ганев настоява, че живите „Поглъщат смисъла на мъртвите“.
Във „Всички посоки в една посока“ Неделчо Ганев си прави автохарактеристика:
-Аз нямам рожден ден.
Роден съм през нощта.
Появява се и кукумявката, която е предвестник на смъртта. Предателството е много болезнено и непоносимо за Неделчо Ганев. В „Сферата така е направена, че няма какво повече да се прави“ поетът споделя:
ЛАОКООН: Един от вас ще Се предаде.
ХРИСТОС: Един от вас ще Ме предаде.
БУДА: Един от вас ще Ни предаде.
Неделчо Ганев понякога прибягва до игра с думата, за да насочи вниманието ни върху езиковите варианти и да намери нов смисъл, да я обогати. С подобен художествен похват той показва езиковите възможности за полифонични значения при един и същи звуков състав чрез инверсия: „кораб-барок“,„акъл-лъка“, „бутала – бута Ла“, „Махала – маха Ла“, пролетарии – пролет арии“ и т.н. Понякога умишлено разчленява името, за да внуши допълнителни смисли: Франкенщайн става Франк Щайн, Лешояд – Леш и яд и пр.
Патриотизмът в поезията на Неделчо Ганев е несъмнен, но е без евтин патос и няма нищо общо с патриотарството. Безсмъртна и велика е народната ни песен, както и целият български фолклор. Десетте български неща за поета в едноименното стихотворение са:
1. Копието на цар Симеон, забито на Цариградската врата.
2. Тефтерчето на Левски.
3. Кървавото писмо на Бенковски.
4. Дюлгерският отвес на Кольо Фичето.
5. Рибен буквар.
6. Ножът на Кочо Честименски.
7. Брадвата, отсякла ръцете и краката на Балканджи Йово.
8. Елиас Канети. Нобелов лауреат за литература.
9. Просфора на Петър Дънов.
10. Окото на Гео Милев.
Иван Динков има следната мисъл: „Българският народ се „състои“ от три песни: “Жив е той, жив е“, „Тих бял Дунав“ и „Върви, народе възродени“.
Национално-патриотичното при Неделчо Ганев понякога намира израз по необичаен начин:
Мама свири на кавал.
И пасе Златно руно.
Руното ще стане на гайда.
Кавала – ручило.
(„Височината на Айфеловата кула закъснява“)
Роденият в Чирпанско Неделчо Ганев го усеща като своето начало, но и като начало на света („Двойно разпятие“). За него родното му място е началото на всички начала за човека:
По пощата в Изворово
получих оригинала на „Слънчогледи“.
В „Кънтящото петно, стерео“ поетът гордо споделя: „Българският народ се появи,/ за да се появи Левски“. За Неделчо Ганев родният Чирпан е центърът на света. На това място Омир изпитва вибрациите на света. Тук е гробът на Парис и Елена – центърът на голямата любов, осъществена между тях. И, разбира се, това е родният град и топос на гения Яворов:
Когато се концентрирам, Троя
покрива 1/3 от покрайнините на Чирпан.
Отряда на Леонид при Термопилите
е един и същи отряд,
с генерал Гурко, Шипка.
(„Метеора, мигновено про(е)зрение“)
А телеграмата до Омир в едноименното стихотворение гласи:
Явете се в кметството.
Платете престоя си в Чирпан.
За Неделчо Ганев България е неразделна част от света, светът е свързан и единен:
- Бати Гено! Колко е дълбок кладенецът?
- Не знам. Но като сляза на дъното, чувам петлите в Америка, пеят.
Светът наистина е едно голямо село. Свързват го и обединяват културните паметници. Сафо е в „Роженския манастир“. Силен хуманистичен заряд излъчва „Една душа, общо за двама“: „Човек е точка във вселената./ Не той. Тя се движи около него“. Съществува единство между българската и световната история. Неделчо Ганев се стреми да вкара света в България, за него „Ако две божествени частици се заплетат,/ единият атом добива свойства на другия“. Става дума за междукултурното проникване, но в последна сметка всеки народ трябва да запази автентичността си. Светът е единен, но българите сме оригинален народ, който не отстъпва културно на другите народи.. Знаковите световни културни обекти са неотделими от националните ни. Мечтае Слънцето да е „Клонинг/ на осем милиона българи.“ В някои творби звучат народни песни. В „Джоконда. Братската гордост на Леонардо“ Афродита приема образа на българската мома, чиято вода изпива не момъкът, а Конят Кентавър.
С патриотизъм е изпълнено и стихотворението „Превземането на Одрин“ – един от славните мигове за българите. Никъде няма да усетим възхищение, защото Неделчо Ганев е по нагласа хуманист и не може да се радва на победите, както казва Иван Динков в поантата на конгениалното си стихотворение „Победа“: „Никоя победа не връща мъртвите“ – гениален и най-хуманистичен стих в световната литература, който трябва да намери място и да бъде изписан върху сградата на ООН, Европейския съюз и ЮНЕСКО. В „Допълнение към закона за черноризците, допълнителни гарвани“ Неделчо Ганев мечтае за:
Копие от Договор
на човечеството и извънземния разум.
Двете страни се задължават
да създадат невъзможност за война.
В друго стихотворение допълва: „Пращят крематориуми“. В „Номинация за генералисимус“ Неделчо Ганев споделя за участника в четири войни полковник Муткуров, че като човек с пълководчески способности е достоен за най-високия военен чин. Когато и където и да са по света, войните носят само разрушения, смърт, нещастия за хората: „От град А за град Б./ тръгва линия за поцинковани ковчези“ („Костенурка без черупка“). Често в тези ковчези има само дрехи или части от убития. В „Боли ме сърцето, отдясно“ четем:
Концлагерите събират
съзнанието накуп.
Хирошима и Нагазаки
разбиха купищата.
В „Обратния конус Вавилон“ поетът си служи с потресаващи натуралистични картини и предупреждава:
Край на Втората световна война.
Откриха
разложени трупове, останали
от Третата световна война.
Кръвожаден божур.
„Черепници“ е едновременно антивоенно, но и патриотично, защото става дума за героизма на българските войници при Дойран:
Битката при Дойран.
60 000 убити англичани,
срещу 600 българи.
Но всичките тези 60 600 убити воини няма да се върнат у дома при децата и семействата, а остават завинаги погребани. Хиляди са осакатените… В „Кванти, анти частици“ поетът спонтанно възкликва: „Дявола! Най-голямото общо кратно.“ Човекът е едновременно ангел и дявол, чудо и чудовище. Несъвършеният нравствено човек, който носи зло и му се поддава, се нуждае от промяна към добро:
Всички планети, които доближават земята,
бягат от нея. Земята придобива човешки качества.
Прогонва всичко около себе си.
За съжаление, човекът често се поддава на дявола, сатанинско дело е и войната. „Зелено с 360 клавиши“ е посветено на смъртта на Димчо Дебелянов в сражението при Демир Хисар.
Светът е изпълнен с човешки трагедии: Фокусима, Чернобил, Кулите близнаци, убийствата на Андропов, Луканов, Иван Башев и още колко…„Майката се гърчи, пищи, вика.“ („Орелът изкълва ореола си“). В тази връзка Неделчо Ганев поставя въпроса и за вината:
Страданието се поддържа
от най-големите мозъци на света.
(„Ноември се събра с другия ноември“)
Волно или неволно научните открития на великите учени най-напред се прилагат в производство на оръжия за убийство.
Поезията на Неделчо Ганев е силно хуманистична. В „Хореография с хорей“ боксьорът Тайсън, който е свикнал да бие и наранява, докато храни гукащите гълъби, неусетно остава без ръце, защото птиците го правят по-добър. Мотивът продължава и в „Пренареждане на утрините“:
Едно дете удари плесница на Майк Тайсън.
Световният шампион се разплака като дете.
Най-чисто е детството, децата имат способността да облагородяват. Затова в „Наднормена душа“ лирическият герой на поета споделя:
Във всяка капка виждам дете.
Стих, който покорява с кристална чистота. Възкресяването на рано починали деца в „Три липсващи звена“ е висше хуманно дело. В „Делфини до поискване“ детето е оприличено на „Живееща лилия“ – прекрасно сравнение. Красива е картината във „В тази част на дъгата токът е изключен“:
Вървят към детските градини
деца. В цедилки носят щъркели.
Изкуството има силата и въздействието да облагородява човека. Неземният глас на Монсерат Кабайе омилостивява Касиус Клей и го връща в непорочното и чисто детство. Блести от чистота детският поглед на поета в стиховете:
Мама е създадена по образ и подобие
на Слънчевата майка.
Спасението на света може да дойде преди всичко от майките. За спасението може да помогне и красотата, както пророкува великият Достоевски, което беше надежда и на Йовков. „Красотата не е лишена от смисъл“ – споделя поетът в „Тон „Ла“. Червено. Разделено на 8 тона“. Затова се появява и изваяната статуя на Венера Милоска и други шедьоври на световното изкуство, но Неделчо Ганев настоява, че всички те трябва да бъдат като живи, а не мъртва материя, да имат души.
„Вечерна проверка, на обяд“ е посветено на любими поети на Неделчо Ганев, негови учители в литературата и лични приятели. Иван Динков е наречен „Монарх в поезията“, Константин Павлов е „прероден Шекспир“. В творбата срещаме поетите от Старозагорско Иван Мирчев, Гео Милев, Кирил Христов, Николай Лилиев, Иван Хаджихристов, Димитър Данаилов, художника Иван Милев и поетите Биньо Иванов, Андрей Германов, Усин Керим, Ганчо Керечев, и други приятели и съмишленици в литературата, с които Неделчо Ганев е общувал отблизо. На всеки поетът е отдал дължимото.
За Неделчо Ганев изкуството е висша интелектуална човешка дейност. Поетът е категоричен още в началото на едноименното стихотворение:
Когато Господ отсъства,
изкуството го замества.
За поета хората на изкуството са наместниците на Бог, които Създателят е изпратил на земята, за да облагородяват човеците, несъвършения човешки род. Покланя се доземи пред таланта, дарбата. В гениалните хора на изкуството се оглежда вечността, те са въплъщение на безсмъртието. Без тях имаме „Уподобяване на вечността“. „Да излезеш жив от живота“ започва с двустишието:
Това, което знаем за поезията,
от Бог го знаем.
Поезията е изкуството на началното познание, тя е „Божието познание“, базисното познание, защото „В началото бе Словото“, както пишеше в Библията. То е много по-вярно на Смисъла, в него е въплътен философският камък. Аналогична Неделчо Ганев вижда съдбата на цар Самуил и Гео Милев. Те са „Двама циклопи“, защото еднооката им съдба е обща, но с едното око Гео Милев провижда много повече от тези с две очи, защото поетът вижда с най-важното, третото око, с което гледат сърцата и душите. Съдбовна е драматичната и трагична биография. Но и тук водещо е посланието за ролята на изкуството – двамата обсъждат поемата „Септември“ на Гео Милев. Във „Формата определя съдържанието“ Неделчо Ганев напомня, че Голямото изкуство е винаги универсално, независимо къде е сътворено, то няма националност, защото въздейства на всички човеци по земята, вълнува душите и сърцата им. Така както „Гласът на Валя Балканска“, макар и „автономен“, уникален, неповторим, различим, макар да съществува „извън нея“. Затова лирическият Аз споделя:
Всеки ден
аз се раждам и умирам
6 милиарда пъти.
Слизайки от Еверест, Мона Лиза шепне стиха на Дебелянов „Да се завърнеш в бащината къща“. Затова в едноименното стихотворение Неделчо Ганев нарича Дебелянов „Малкият принц на Копривщица“. И наистина Дебелянов се е превърнал в емблемата на родния си град. Не само Дебелянов, но и „Копривщица е произведена/ в чин поручик“. Поетите са емблемите и гордостта на родните си села и градове. В тях се оглежда вечността. Затова за Неделчо Ганев убийството на поети е чудовищно престъпление. Убийството на Вапцаров е въплътено в куршума от „7 грама олово“. Безчувственият и неодушевен метал прекъсва живота на големия поет. Упрекът е отправен към тези, наредили убийството. Зовът на лирическия герой не е към бунт и революция, защото това значи нови жертви, а повикът е „Осъзнайте се!“, което съдържа и призив за духовно издигане. Неприемливо за лирическия герой е убийството на гения Пушкин от мизерника Дантес, защото е погубено светило на световната поезия.
Истинските поети и въобще творци са автентични. Затова, рисувайки Мона Лиза, „Леонардо си направи автопортрет“. Всяко творчество в последна сметка е автобиографично, всеки голям творец изразява и пресъздава себе си или част от себе си.
Поезията на Неделчо Ганев е по своему красива. Колко красота излъчва стихът „Авлигата си съблече нотите“ („Предварително време“). Или пък: „Авлигата, когато пее,/ смесва гласовете на две планети“. Лебедите са „бели бемоли“, които звънят („Сферичният живот изглежда по-елипсовиден“). „Тополата е отвесна удивителна“ („По-точна, поточна тръба“).
Стиховете на Неделчо Ганев звучат със своя специфична музикалност, поезията му е минорна, преобладават драматични и трагични тонове, не звучат весели трели, защото е дълбока и силна. Често картините в стиховете са апокалиптични, заредени с висока енергия, полюсите си разменят местата, поетът прибягва понякога към натурализъм, както е при описанието на смъртта на Гео Милев. Неделчо Ганев рисува сюрреалистични образи и картини, стиховете му са силно експресивни, понякога тежат като олово.
Неделчо Ганев е поет с парадоксално мислене и въображение, образите са преобърнати и неочаквани, което говори за богати инвенции. „Градушката се обърна нагоре“ в „Свалих дъгата, отдолу небето прогнило“. В „Река Марица преподобна“ „Половината Марица е библейска река./ Другата половина, кървава“. Или пък:
Човек се ражда
да запази глината.
(„Получаване на един протеин“)
От изпуснатата чаша с вино се строшава не чашата, а виното, в което е закодирано символно значение и послание („Психотворение“). Тези особености са част от полифонизма на поезията на Неделчо Ганев, защото позволяват разнообразни тълкувания. Понякога изпитваме усещането, че стиховете му са сътворени в транс. Неочаквани са отскоците на мисълта, но никога не са случайни. Постоянно преобръща визията, променя посоката на мисълта, разчита на изненадващи обрати. Служи си с акценти и достига до притчови прозрения и обобщения, сентенции, фрагменти, мисли, афоризми, подобно на любимите си поети Иван Динков и Константин Павлов. Избягва директните внушения и послания и разчита на метафорите. Смесва реалното с фантастичното, измисленото, което е плод на понякога развихреното му въображение.
В поезията си Неделчо Ганев разчита преди всичко на асоциацията и асоциативните връзки. Древните митове, легенди, предания и съвременността съжителстват в лириката му като своеобразно допълват, обогатяват и доизясняват посланията и смислите, придават и привнасят нови нюанси. Образите в неговата поезия са проектирани през науката – физика, химия, технологии. Понякога стиховете му на пръв поглед изглеждат алогични, но асоциативно са съвсем логични. Могат дори да се сторят хаотични, но това съвсем не е така. Пък и хаосът е част от природата, която в последна сметка е най-висшият ред, защото природата е по-велика от всяко изкуство.
Поезията на Неделчо Ганев се характеризира с голяма условност, понякога граничи с енигмата. Поетът кодира поетичните си послания и читателят трябва да положи мисловни и емоционални усилия, да активира въображението си, за да ги разкодира, което не е лесно.
Странни образи, картини и мисли ражда поетичното въображение на Неделчо Ганев. Неговата поезия е наситена мисловно и асоциативно до преса, това е лирика без луфтове, с високи отскоци и дълбоки сондажи. Всички тези особености правят поезията на Неделчо Ганев по-трудна за възприемане при общуване със стиховете му. Това предполага съответно просветени и подготвени читатели. Лириката на този поет не е четиво за плаж или отмора.
Като поетика Неделчо Ганев е най-близо до Гео Милев, Иван Динков и Константин Павлов, очевидно е, че той ги чувства творчески близки, приема ги като Учители и Демиурзи в поезията. Цитатите, които използва не само от гореизброените големи поети в своите стихотворения, съвсем не са избрани случайно. Това са стихове-формули, мисловни поетични акценти със силата на знакови сентенции с класическо значение, неразложими във времето. Неделчо Ганев е „прогледнал“ за тях и ги интерпретира и приобщава към своите творби и поетични послания, те стават неотделима част от неговите стихотворения, той се стреми да пише по подобен начин.
Винаги съм смятал, че за един творец се съди по неговите творчески предпочитания и учители в литературно отношение. За Неделчо Ганев от новата ни поезия това са на първо място Иван Динков и Константин Павлов, като към тях трябва да прибавим Борис Христов, Иван Цанев, Биньо Иванов и останалите поети, които срещаме в стихотворенията му. Свидетел съм как те го приемаха с приятелство, с уважение и го ценяха. Това е гаранция, че Неделчо Ганев не може да публикува излишно, непълноценно, слабо или глупаво стихотворение.