Стамен Стаменов Панчев е български поет и учител, загинал в Балканската война. Роден е на 1 декември 1879 година в Орхание. Бащата на Стамен Панчев е кмет на Орхание в периода 1898 – 1901 г.След като завършва основното си и прогимназиално образование, решава да завърши педагогическата гимназия в Кюстендил. Завършва гимназията с отличие и се връща при семейството си в Ботевград. През есента на 1898 година заминава за София, където се записва студент във Факултета по философия и педагогика. В столицата Стамен отсяда при свои далечни роднини, чиито син е поетът Никола Ракитин. Заедно двамата младежи пишат и анализират творбите си. Любими поети на младия Стамен Панчев са Лермонтов и Пушкин, докато Ракитин се възхищава на творчеството на Вазов и Славейков.
През есента на 1902 година получава повиквателна от Школата за запасни офицери в Княжево и е разпределен в трета рота. Стамен Панчев е произведен подпоручик от запаса и изпратен на стаж в 1-ви пехотен полк. След няколко месеца той завършва стажа и е освободен от военна служба. Връща се в Орхание, където е назначен за учител в местната гимназия. Заедно с учителстването Стамен Панчев развива и други свои заложби – музикалните. Любител на музиката, той не само свири с часове на цигулка, но и ръководи няколко хора в родния си град и създава любителски оркестър. На 17 септември 1912 година по българските земи се обявява обща мобилизация. През същия ден Стамен работи до късно в гимназията и когато се прибира, той за последен път сяда на една трапеза с любимите си хора. На следващия ден, 18 септември 1912 година, той заминава през Арабаконак за София. В столицата се снабдява с всичко необходимо за военна служба и на другия ден заминава за Цариброд. Там той се явява в щаба на 38-и пехотен полк. Веднага е изпратен за командир на взвод в 12-а рота на трета дружина от полка.
Започват ожесточени битки. На 18 октомври в крака е ранен подпоручик Стамен Панчев. Дните са изпълнени със смърт и тревога, но в тези тежки моменти Стамен твори най-прочувствените си стихотворения: „Зимна вечер“, „Войнишки сън“, „Бойното поле“ и „Сине мой“.
В началото на март 1913 година в един от боевете поетът се наранява с револвера си. От лазарета в Елхово получава болничен отпуск и към 10 март той пристига при семейството си в София, но заради последвалите бързи военни действия, още неоздравял, Стамен се завръща на бойното поле. На 16 март Стамен Панчев пристига в частта си при Чаталджа. Възложено му е да охранява брега на Мраморно море при Ялос. При третата атака, на 17 март, той получава две тежки рани в стомаха и дясната ръка от обстрелващ ги английски военен кораб. Приет е в лазарета, където издъхва няколко дни по-късно.
Стамен Панчев посвещава голяма част от творчеството си на ужаса от войната. На фокус е поставена личната трагедия на отделения от всичко любимо обикновен войник, който в същото време е съпричастен със съдбата на родината си. През 2018 година Стамен Панчев е удостоен посмъртно със званието „Заслужил гражданин на Софийска област“.
Сине мой
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който те милува твой баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой,
може би не ще те веч прегърна,
теб не ще продумам, сине мой!
Сине мой, аз те благославям,
нека Бог закриля теб в света.
На теб сал един завет оставям –
свет завет на грижовен баща.
С него расти, възмъжавай, сине,
моето богатство ти е той,
с него татко ти не ще загине –
ще живее в тебе, сине мой!
Сине мой, живей със светлий спомен
на родинолюбците деди,
гражданин бъди ти всявга скромен,
честен в мисли и в дела бъди.
Вярвай в идеали благородни,
с тях окрилен в мирен труд ил в бой,
дай живота си за края родни –
българин бъди горд, сине мой!
Сине мой, надежда скъпа моя,
радост в грижи, грижа в радостта,
може би последен ден е тоя,
в който виждаш своя ти баща.
Аз отивам, за да се не върна,
дълг отечествен зове ме в бой –
дай да те целуна и прегърна,
може би за сетньо, сине мой!