Уникалната Черна гора

Ако някога сте си задавали въпроса съществува ли държава, обявена за екологичен резерват, то бъдете сигурни, че имате основание да питате. През 1991 г. за такава бе обявена една малка страна, с площ 13 812 кв. км., в която са струпани близо 70 планински върха над 2000 м. височина и се гордее с почти 300 км уникално крайбрежие. Тази страна се нарича Черна гора!

Подобна връзка между планинските и морските райони на страната, каквато има в Черна гора не може да се види никъде другаде. Залесените с алпийски растителни видове планински склонове слизат до самите брегове на Адриатика и така обединяват Алпите със Средиземноморието, Източна със Западна Европа и точка на това съединение се явява Черна гора. Горите са разсечени от огромни каньони (сред които и вторият по дълбочина в света след Гранд Каньон в САЩ), напръскани от сини като очите на блондинка езера, нашарени от бързоструйните й руси „плитки”, изпълнени със свеж, планински въздух, който се усеща дори на плажа.

За това, че Черна гора е оценена като добро място за живот много преди нас свидетелства Червената пещера, в която са открити останки от каменни оръдия на труда още от неолита. През ІІ в. пр.н.е. тук пристигат илирите, които се оказват първите постоянни жители на черногорския район. По-късно те са победени от римляните, които присъединяват завладяната територия към провинция Далмация. Когато Римската империя се разпада през 395 г., планинската местност се озовава на границата между варварските територии и Византия. През VІІ в. идват славяните, които през ІХ основават княжество Дукля – първата независима държава на територията на днешната Черна гора.

През 2003 г. преброяването на населението на Черна гора отчита 620 000 жители – една твърде спокойна и рядко населена държава, с малки градове и куп рекорди в географско, историческо, социално, икономическо и индустриално отношение. Точно пред залива Бока се намира най-дълбоката точка на Адриатическо море (1330 м), както и най-широката му част между Бар и Бриндизи (211 км). В границите на Черна гора попадат и зоните с най-голяма соленост на водата от 38%, с най-голямата прозрачност до 69 м. и най-топлата й част, където водата се загрява до 25 градуса. Тук слънцегреенето надхвърля 2000 часа, което нарежда Черна гора сред най-безоблачните страни по Средиземноморието, като същевременно в землището на с. Църквице пада абсолютният рекорд от 480 мм дъжд на кв м за един ден (за сравнение годишната сума за България е 600-650 мм). Този рекорд кореспондира само с още едно място на Земята, наречено Карапандза в Хималаите. Този черногорски потоп обаче се е случил през 1927 г., така че не бива да ви лишава от удоволствието да прекарате отпуската си тук, където летният сезон продължава с месец повече, отколкото в Малага (Испания) или Ница (Франция).

1. Из тесните улички на средновековния Котор човек може да се изгуби напълно докато бавно потъва в миналото

Повечето туристи в Черна гора посещават първо Котор и това не е случайно. Котор е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и представлява средновековен град [1], какъвто рядко може да видите в пределите на бившите соцдържави. Благодарение на сключената спогодба с Венецианската република, западните рицари се притичват на помощ на Черна гора и Котор бива спасен от османските завоеватели. Той се развива успешно през ХІV, ХV, ХVІ и ХVІІ в., насърчавайки търговията, което е видно от богатите палати на някогашните обитатели на Котор, днес превърнати в хотели, ресторанти и др. Целият град е обграден от гигантски крепостни стени, пред които бледнеят дори защитните валове на Йорк и Дубровник. [2] Подобно на Китайската стена, те пълзят по отвесните скатове на хълма „Св. Иван” и със своите 20 м. височина и 10 м. дебелина се извисяват до върха му, правейки града непревземаем от север. Съхранени в продължение на 4.5 км., по тях може да се разходите, а наградата ви ще бъде панорамна гледка от птичи поглед към града и залива Бока, често наричан „най-южния фиорд на Европа”. През ХХ век Бока Которска влиза на 30 място в класацията на 100-те най-красиви заливи в света. А на близо километър навътре в сушата се издига една от най-старите християнски катедрали в Европа. Базиликата „Св. Трифон” е започната през ІХ в., след пристигането на славяните и завършена през 1166 г., дълго преди Нотр Дам дьо Пари, чийто основи са положени през 1163 и е завършена през 1345 година. [3] По-стара е с 460 години от базиликата „Св. Петър” в Рим.

2. Крепостните стени на Котор са пазели града от редица нашественици през вековете

3. Рядко в пределите на Европа може да видите катедрала от ХІІ век

Праисторическото присъствие тук не изненадва никого, особено археолозите, които откриват рисунки в района на которския залив отпреди 3000 години. В сапфирените му води плуват и двете островчета Св. Георги и Дева Мария от скалите. [4] Последният е изкуствено създаден! Според легендата, моряк от Пераст (най-известното селище по брега на залива) претърпял корабокрушение през 1452 г. в една от многото подводни скали на Бока Которска и се спасил на едно парче скала над водата, където намерил икона на Дева Мария. Това било сметнато за чудо и както повелявала традицията, там трябвало да се издигне църква. Но нямало къде, защото скалата била само няколко квадратни метра. И това накарало жителите на Пераст и Котор да започнали да пренасят с рибарските си лодки големи камъни, които да трупат около скалата, докато не се получил остров, достатъчно голям да съградят църква. Така храмът бил готов през 1630 г.

4. „Свети Георги” и „Дева Мария от скалите” – двата острова в залива Бока Которска

Този случай показва развитото морско дело на Котор, за което свидетелства и крайморският музей на града. Тук са конструирани някои от най-известните кораби на Венецианската република, а други са били управлявани от капитани, родени и обучавани в Котор. Местният флот и мореплавателното училище са основани още през ХІІ в. Когато Петър Велики решава да направи от Русия силна морска държава, изпраща свои разузнавачи из цяла Европа да му докладват кои училища в тази сфера се ползват с най-голям авторитет. Едно от първите споменати, наред с холандските е това в Пераст (Котор). Много местни моряци достигат адмиралски чин в руския флот. А когато оръжията се развиват достатъчно и мнозина започнали да се връщат от морските битки със сериозни рани, Котор се видял принуден да създаде място, където пострадалите да бъдат приемани. Така през 1350 г. тук се основава първата болница, а 24 години по-рано – първата аптека. Това е време, когато в Европа аптеките са се брояли на пръсти и всички са се лекували при билкари и знахари.

Само на 20 км от Котор лежи Будва, градът-център на Черногорската Ривиера. През 1935 г. на специална церемония в Париж плажът Бечици е обявен за най-красивия плаж в Европа. Пясъчната ивица съществува до днес и може спокойно да се излегнете на нея, с крака във водата, чиято видимост тук достига 35 метра – истински рай за гмуркачите.

До Бар, друг град, разположен по крайбрежието на Черна гора, е най-добре да стигнете с влак. В началото на ХХ в. до Бар е изградена железница, която влиза в Книгата на рекордите на Гинес, благодарение на селището Лимляни, което остава в историята с най-големия брой гари в света. Бар е и първият град на Балканите, в който е изграден радиотелеграфен пост. Но рекордите, с които е известен градът, не спират дотук. В покрайнините му се намира най-старата маслинова плантация в света. Някои от дърветата надхвърлят 2000 години. Едно от най-старите маслинови дървета в света също е тук – Старата маслина. Тя вече не ражда плодове, но все още е жива и хвърля сянка с диаметър над 10 м. [5]

5. Едно от най-старите маслинени дървета в света се намира в покрайнините на град Бар и е на повече от 2000 години

Жив е и споменът за разрушителното земетресение от 1444 г., което потапя старата част на град Улцин, разположен малко по-надолу. За да не се случи същото и с новата му част, построена след това, тя е опасана с дебели крепостни стени. Те обаче дават убежище на пирати и дълго градът е свърталище на главорези под предводителството на Утудж Алия, който се оказал истински кошмар за търговските съдове по Средиземно и Адриатическо море. През 1675 г. обаче турският военен флот под командването на Сюлейман паша не оставя нито един от корабите на Алия цял и всичките богатства на пиратите потъват на дъното.

Но богатствата на Улцин не са само в скъпоценните камъни и накитите – истинско злато са и местните девойки. Легендата твърди, че Сервантес, който бил затворен за кратко в местния затвор, зърнал през решетките на своята килия местна девойка, в която се влюбил и по-късно обезсмъртил в книгата си под името Дулсинея.

Сред останалите богатства на Улцин е и най-дългият плаж на Адриатика – заемащият 12 500 м. „Велика плажа”. Пясъчната ивица започва от полуостров Патислава и стига без прекъсване до делтата на р. Божана.

Най-после сме в столицата на Черна гора Подгорица. Малко столици в света могат да се похвалят, че отстоят на почти еднакво разстояние от крайбрежието и планината – ако тръгнете на запад, за 40 мин. ще стигнете брега на Адриатика и ще можете да се попечете на слънце, а ако тръгнете на север, за 40 мин. ще се озовете сред върхове над 2000 м. Ако поемете на юг, ще спрете пред Шкодренското езеро – най-голямото на Балканите, чиято синева е напръскана с 40 острова. В зависимост от сезона, езерото мени своите размери – от 390 до 540 кв км.

6. Каньонът на река Тара в Черна гора е вторият по дълбочина след Гранд каньон в САЩ

Безспорно една от най-големите атракции на Черна гора са каньоните. И на първо място е зашеметяващият каньон на река Тара. [6] Със своите 1300-метрови стени той се нарежда на второ място в света след Гранд каньон в Колорадо, САЩ. Река Тара е най-дългата в страната и принадлежи към басейна на Черно море. Известна е още като „сълзата на Европа”, тъй като наскоро бе обявена за най-чистата река на Стария континент. Каньонът на река Морача, обаче, не отстъпва особено на известния си събрат и е достойна конкуренция със своята дълбочина от 1 километър. [7] Пътят е врязан в стените на каньона и се промъква през тунели, проходи и мостове. Асфалтът лази по самия ръб на пропастта, а мантинели липсват. Долу се синее панделката на Морача и във всеки един момент може да спрете и да се полюбувате на страховитите зеленосиви скали, спускащи се презглава надолу.

7.  Макар и не толкова дълбок, каньонът на река Морача представлява зашеметяваща гледка

Ако искате да видите всички най-известни каньони на Черна гора, трябва просто да вземете влака от Подгорица за Бяло поле, дори и да нямате работа в Бяло поле. Железопътната линия прекосява първо каньона на река Морача, след това и този на река Тара, спуска се в долината на река Лим и продължава надолу по течението й, вече като част от междуна-родния път Белград – Бар, където достига надморска височина от 1029 м. Минава през 104 тунела и 90 моста, като мостът на Мала река, приток на Морача, е най-високият железопътен мост в Европа с височина 200 м.

Каньонът Пива някак си се губи сред високите 220 м язовирни стени – най-високият хидрообект от този вид на Стария континент, с водосборен басейн от 45 км. и полезен резервоар от 800 милиона куб. м. Строежът на язовира през 1975 г. налага „преместването” на Пивския манастир, подобно на храмовете на Рамзес ІІ в Абу Симбел, Египет. Манастирът от ХVІ в. е преместен камък по-камък и сега е на 9 км. от град Плужин.

Пак в планината Дурмитор се намира може би най-високо разположеният храм в Европа - църквата „Св. Илия”, кацнала на 1800 м. Село Плав, намиращо се по брега на Плавското езеро, откъдето извира и река Лим, е оградено от планината Проклетие. Това е най-каменистата планина на Балканите и дори в научните трудове по геоморфология можем да прочетем: „…и поради своята камениста пустош тя вдъхва единственото тревожност и страх”.

Напоследък приключенският туризъм става все по-популярен и желанието да се опита от всичко за възможно най-кратко време нараства. Черна гора е най-добрият избор в това отношение. Само тук може да изкачите връх, висок над 2000 м., а в следващи 2 часа да се намирате на плажа и да се препичате на морското равнище. В Черна гора всичко е разположено на „една ръка разстояние”. „Никсичко пиво” е хубава марка местна бира и с чаша от нея в ръка без проблем може да се разберете с всеки черногорец и на български, защото все още цялото население говори сръбски. Като прибавим и факта, че хотелът няма да ви излезе повече от 60-70 евро на нощ, а цената на бензина е същата като при нас, Черна гора се оказва достъпна за всички, още повече, че отстои едва на 300 км. от западната ни граница (колкото е и пътят до Варна), а ще се насладите на почивка в чужбина, в една невероятна и уникална страна, която има какво да предложи.