От 1 юни 2012 г. влезе в сила законът за забрана на тютюнопушенето в затворени обществени места. С настъпването на зимата собствениците на ресторанти и кафенета по-настоятелно протестират срещу закона – на фона на народопсихологията ни и интереса на работата им, протестите са основателни.
Безотговорно и неприлично е, че им пригласят знаменити пушачи, „знаменитости” – „слаб” режисьор, обичащ България, жестикулиращ социолог, министър с пура, бивш министър без портфейл и една „насрещна” журналистка са особено активни в защита на човешките права и свободата на избор – от постижение, превърнало се в клише, на демокрацията. Но в България нищо не можеш да определиш като много неприлично, защото винаги може се случи нещо още по-неприлично – казва доцент д-р Коста Костов.
„Аз, пушачката, съм превърната в новия обществен враг” – звучи грозно, арогантно и асоциално, но това е написала „в края на седмицата” журналистката в „малката си проповед”, озаглавена „Фашизъм с цигарите”. Един журналист написа в „пресата” дори „За пушачите с любов” (въпреки че той, непушачът, справедливо констатира, че „да въвеждаш забранителен закон с мотив, че целта му е да се ограничи тютюнопушенето, а да субсидираш тютюнодобива, е чиста демагогия и мимикрия.” И основателно запита: „А защо – същите тези наши правителство и парламент, и ЕС – не субсидират биопроизводството, ябълки, грозде?”). Основният мотив обаче в „За пушачите с любов” е „уважение на личния избор” – тогава да „уважаваме и личния избор” на наркоманите, алкохолиците, педофилите, ли!
Да мислиш така в седем милионна страна, в която 100 хиляди човека умират годишно от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и ракови болести, при които пушенето е един от големите рискови фактори, и разходите за лечение и преждевременно пенсиониране са милиони лева годишно, е симптом на антисоциално личностно разстройство (аntisocial personality disorder) – съгласно четвърто издание на диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV).
Ограничени в табакоцентризма и овладяни от абстиненцията на тютюнохолизма си, тези публични личности вероятно (не) знаят, че в напредналите страни по света на пушачите наистина се гледа като на недостатъчно образовани и безотговорни към себе си и обществото хора. През 50-те години на миналия век застрахователните компании в САЩ първи започнаха борбата с тях. В тази страна, човек около 40-годишна възраст, който е здрав и не пуши, плаща здравна застраховка около 100 долара годишно, докато човек, който е здрав и пуши, плаща около 300 долара годишно. Колега от Центровете по контрол и превенция на болести (Centers for Disease Control and Prevention) ми писа, че тютюнопушенето струва на САЩ около 200 милиарда долара годишно. И че застраховката за работник, който пуши, струва на работодателя 18 % повече, отколкото тази за непушача – тези проценти могат да бъдат увеличени в съгласие със здравната реформа на президента Обама. Която подсеща американците, че всеки освен права има и задължения – трябва да прави нещо полезно за своето здраве – за да я има healthier and a more productive America (по-здрава и по-продуктивна Америка).
Светът е много по-голям и по-сложен, отколкото телевизионните и медийни „знаменитости” на България. Не забраната на пушенето, а повишените кръвни нива на холестерол, сол (натриев хлорид) и тютюневи отрови са „фашизъм” за здравето на българите. Ние се нуждаем от спешна и дългосрочна профилактика на сърдечнометаболитни и ракови болести – законът за забрана на пушенето е част от тях. По добре да фалират 1 000 кръчми, отколкото да умрат 100 000 българи.
Така ще я има по-здрава и по-продуктивна България.