Защо никога няма да се съберат
Втора част
(продължение от миналия брой)
Неизбежният голям скандал и разрив в групата се случват през 1979, докато записват албума «Стената» в студиото Супер Беър в Южна Франция. Малко преди това групата е изгубила цели 3 млн. долара от инвестиционното дружество Нортън Уорбърг; Пинк Флойд вкарват огромна част от печалбата си в този акционерен фонд (праотец на днешните хедж-фондове, т.е. крупни измамници, които обещават огромни дивиденти, но като класическия тип «пирамида» потапят живите пари и изплащат частично дивиденти на старите вложители само чрез свежи постъпления от новите, без реално покритие на сумите). Нортън Уорбърг фалира и суперуспешните музиканти изведнъж се оказват крупни длъжници на кралицата – сложна ситуация, от която избягват, емигрирайки в Калифорния. Финансовите несгоди прецакват допълнително и без това прецаканите отношения в групата, особено между Уотърс (автор на почти всичко в „Стената“, от концепцията до придиханията между песните) и Гилмор, за когото остават основно китарните сола. Последният дава интервю пред Ню Йорк Таймс по повод «Стената», в което казва, че «музиката на Уотърс е все по-самовлюбена и глупава». Рик Райт е на страната на Гилмор – двамата дори сядат да творят с цел да превърнат «бълнуванията на Уотърс в комерсиален рок». Райт обаче не е много на себе си заради наркотиците. «Събирахме се нощем», спомня си Гилмор, «и аз му казвах, ето какво ни сервира Роджър, помисли, напиши нещо, изсвири соло на клавишните, каквото искаш. Но той просто не беше в състояние, сякаш всички музикални идеи се бяха изпарили от главата му».
Life Aid – 2005
Райт, на свой ред, хвърля вината върху тираничното поведение на Уотърс – «той просто не ми позволи да допринеса с каквото и да е към албума «Стената“». Крайният срок изправя групата наистина до стената – Уотърс вика Райт в Лос Анджелис (където се е преместила цялата «операция Пинк Флойд») и му дава три дни да дозапише клавирните партии. Райт отказва, защото не иска да си прекъсва лятната почивка на яхта в Егейско море; Уотърс, вече иззел цялата власт, свиква «събрание» на групата и настоява Рик Райт да бъде уволнен моментално. Първоначално Райт отказва да си тръгне, но след като Уотърс заплашва, че ако не стане неговото, ще си тръгне той, клавиристът скланя. «Изплаших се», разказва по-късно Рик. «Роджър Уотърс беше вече почти 100% Пинк Флойд – и ако си тръгнеше той, това означаваше всички ние да дължим милиони. Все пак трябваше вече да издържам две деца и се съгласих да напусна срещу процент от продажбите на бъдещия албум.» По-късно Райт твърди, че всичко това е било обикновен блъф от страна на Уотърс, за да го изгони.
Напускането на Райт е краят на Флойд като група – през следващите 5 години те на практика са «дъ Роджър Уотърс бенд». Малко след това се развихря и съдебната битка за името – но днес, години по-късно, вече всички бивши членове би трябвало да са наясно, че в името «Пинк Флойд» има творческа и търговска магия. Никой самостоятелно не успява да спечели кой знае колко пари или слава. След разпада, нито Уотърс соло, нито Гилмор соло, а още по-малко Пинк Флойд без Уотърс реализираха сериозни успехи (разходите по прочутите мегатурнета на Флойд в края на 80-те и началото на 90-те далеч надхвърлят приходите).
Днес като че всеки един от тях си дава сметка, че не е трябвало да се делят. Ник Мейсън, човекът с може би най-доброто чувство за хумор в групата, казва за уволнението на Райт през 1979: «Вместо аз и Дейв да застанем като мъже и да се опълчим на Роджър, се предадохме пред агресивността му. Това е като в училище – да склониш глава пред по-едрото и агресивно момче и да му даваш стотинките си.»
Мейсън и Гилмор, между нас казано, няма какво толкова да мрънкат – през 1985 печелят делото за името, правят 4-годишно световно турне с огромни печалби, и въобще представят Пинк Флойд чак до последния си концерт през 1995 г. – докато Уотърс се мъчи соло и все повече се отдава на семейството си. Дъщеря му Индия Уотърс, днес вече на 19, минава за най-сексапилната дъщеря на рокмузикант, по-секси дори от Лизи Джагър и Александра Ричърдс. Накратко, Ник и Дейв обират печалбите от името, особено от последния засега албум на Пинк Флойд – The Division Bell и едноименното турне, приключило през 1995. Между двамата също с годините се появява пукнатина – наскоро, преди последния си засега солоалбум On An Island, Гилмор обяви, че Мейсън ще свири барабаните, но това не се случи. Поредният случай, в който тази сякаш прокълната група се доразпадна. Официалното обяснение за обидата на Гилмор беше откровената биографична книга на Мейсън.
Дали Пинк Флойд ще се съберат някога, след като нито Лайв Ейт, нито смъртта на Райт успя да затопли отношенията? Малко вероятно. Забавното е, че всички оцелели, начело с Уотърс и Гилмор, в старостта си явно вече са необратимо твърдоглави и непоносими характери. Проблемите, които не могат да решат толкова години, са безброй, но като че Мейсън най-добре го каза във въпросната книга – «напрежението винаги се е пораждало от това, че Роджър искаше да прави не само музика, но и велико концертно шоу, докато Дейв искаше да бъде запомнен само като гениален музикант и нищо повече».
Рик Райт
Е, можем да поразсъждаваме – и да се върнем в корените им, общото студенство в Кеймбридж. Младите Уотърс и Гилмор са бегли познати там – обединява ги общата им «страст» и приятелство с неповторимата личност Роджър «Сид» Барет. В първите албуми на Флойд от края на 60-те някак си личи, че Уотърс обожествява Барет, който тогава е лидер на групата и основен творец. Според бившия мениджър на групата Питър Дженър, «Сид беше единственият човек, когото Роджър е харесвал и уважавал в живота си». На концерта в памет на Барет през 2006 Уотърс каза: «Ако не беше Сид, сега сигурно щях да съм обикновен агент по недвижими имоти или нещо подобно».
Ролята на Гилмор е особена – Уотърс би трябвало да го обожава заради това, че замества успешно Сид, но заради разликата във възрастта или друго, винаги се е отнасял снизходително към него. Въпреки че благодарение най-вече на Гилмор Пинк Флойд се превърнаха в световна група (дотогава бяха уважавани по-скоро като «ъндърграунд»). Според други източници фактът, че Гилмор е приятел със Сид още от прогимназията, карал Роджър в известен смисъл да ревнува. Най-смешното е, че всички тези детински отношения и сръдни продължават и до днес. Мейсън, сякаш най-зрелият от всички,пише в автобиографията си: «Ако децата ни се държаха един към друг така, както се държим ние, отдавна да сме ги ошамарили».
Дейвид Гилмор
Най-неприятното за истинските им фенове е, че нито един от Пинк Флойд няма защо да се връща на сцената. Според последния списък на «Сънди Таймс» за най-богатите в Англия, състоянието на Уотърс е 95 млн. паунда; Гилмор – 85, Мейсън – 55. Покойният Райт не попадна в списъка, но с яхтата си на Бахамите и къщите в скъпия лондонски квартал Кенсингтън и Южна Франция очевидно си е живял добре с чековете от авторски права на Флойд. Начинът на живот при всеки от тях е някак високобуржоазен и сдържан – но пък и те винаги са били «интелектуалната» рокгрупа. Всички се радват на големи имения в Англия (това на Мейсън в Уилтшър е бивше на новата съпруга на принц Чарлз, Камила Паркър-Боулз). Гилмор пък се шири в западен Съсекс, току до Редландс – имота на Кийт Ричардс. Уотърс живее на няколко хектара на едно от най-скъпите места в САЩ – Хамптънс на Лонг Айлънд край Ню Йорк. Райт беше маниак на тема скъпи яхти, Мейсън все още е – на тема стари състезателни коли (притежава десетки, сред които рядък модел Ferrari GTO; една от фирмите му се занимава с това да ги отдава под наем за снимки в скъпи холивудски продукции). Уотърс е запален ловджия – харчи нереални суми за лов на рядък вид фазан в Уелс и елени в Шотландия. Гилмор изглежда «най-културен» – често ходи по премиери на книги, защото жена му, Поли Самсън, е бивша журналистка от културния отдел на Сънди Таймс.
Ник Мейсън с Ferrari GTO
Да обобщим: шансът тези мегабогати музиканти да се съберат е нищожен по три причини. Първо, според Мейсън, няма как да ги изкушат с пари – според него на Лайв Ейт ги е събрала каузата на Гелдоф, а не хонорарът; по същата причина след това отклонили и предложението за турне от най-голямата промоутърска компания Лайв Нейшън на стойност 250 млн. долара.
Второ, музикалните им различия, които се проявили дори по време на репетициите за Лайв Ейт. Просто Рождър и Дейвид от десетилетия не могат да напишат и една нота заедно.
Трето, и най-важно (пак според Мейсън), Дейвид Гилмор буквално не може да понася Роджър Уотърс – заради годините, в които Уотърс беше де факто шеф, и заради факта, че той, Гилмор, смята себе си за далеч по-голям музикант от Уотърс. Слуховете до момента бяха в смисъл, че Уотърс е непоносимият характер, но Мейсън твърди, че е обратното – и Гилмор е толкова комплексиран на тема «Роджър», че буквално не желае дори да се здрависа с него. Уотърс, разбира се, също е бил непоносим, но в момента, 2009-а, пречката пред събирането на Флойд се казва Гилмор. «Дейвид просто не си спомня колко беше важна симбиозата между нас», заяви Уотърс пред «Дейли Мейл».
Но каквито и да са причините, губим ние с теб – или пък имаме късмет, защото никой не иска уродлива, тъжна, старческа «нова» версия на Пинк Флойд.
Може би е по-добре да ги помним като групата, която грабна пост-хипи блус-рока и му инжектира дълбочина и интелигентност, ненадминати и до днес.