Спирометрията – позната и непозната

Резюме

 

Сред функционалните диагностични тестове в пулмологията спирометрията несъмнено е най-разпознаваемият и най-широко достъпен в практиката метод. Тя е полезен метод за диагностициране на ранни болестни промени и често осигурява физиологично потвърждаване на клинично поставената диагноза. Когато се изпълнява и интерпретира правилно, може да служи и за оценка на прогресията на болестта и терапевтичния отговор. Важно за специалистите, практикуващи респираторна медицина, е да познават в детайли както клиничните приложения и предимства, така и ограниченията на изследването. Ежедневната калибрация на апаратурата, използването на точни демографски данни на пациента и подходящи референтни уравнения, както и гарантирането на компетентността на персонала, са ключови компоненти в цялостния процес на интерпретация на спирометричното изследване. 

 

Ключови думи: спирометрия, стандартизация, референтни уравнения, интерпретация, оценка на качеството.

 

 

Abstract

 

Among the lung function tests, undoubtedly spirometry is the most recognizable and most widely available method. It is a useful method for diagnosing early pathological changes and often provides physiological confirmation of clinical diagnosis. When performed and interpreted correctly, it can also be used to assess disease progression and response to therapy. For the specialist practicing respiratory medicine, it is crucial to be competent in both the clinical applications and limitations of the study. The daily calibration of the equipment, using accurate patient demographics and appropriate reference equations, as well as ensuring the competence of the staff, has key components in the overall process of interpretation of the spirometry.

 

Key words: spirometry, standardization, reference equations, interpretation, quality control

 

 

Сред функционалните диагностични тестове в пулмологията спирометрията несъмнено е най-разпознаваемият и най-широко достъпен в практиката метод. Показателят ФЕО₁ (FEV₁), от своя страна, е първата асоциация, която правим, споменавайки термина „спирометрия“ (СП). Въпреки че много медицински специалисти се чувстват запознати с методиката, както с апаратурата, така и с начина на провеждане и интерпретация на резултатите, масово в болничната и доболничната помощ се пренебрегват някои основни правила за оценка и контрол на качеството на проведеното изследване. От друга страна, в процеса на интерпретация на спирометричните индекси се обръща малко внимание на използвания референтен източник и често се наблюдава абсолютизиране на значението на показателя FEV_1, без да се взимат под внимание останалите спирометрични индекси, формата на дебитно-обемната крива (ДОК), както и ограниченията на методиката, които налагат пациентът да бъде насочен за по-комплексна оценка на функционалното състояние на дихателната система.

 

Отправяйки поглед към детската пулмология, СП предоставя допълнителни предизвикателства пред специалиста, който назначава, провежда и интерпретира изследването. Веднъж избрали СП като диагностичен тест, е важно да се уверим дали календарната възраст и емоционалната зрялост на детето са подходящи за провеждане на едно зависимо от усилието изследване. Трябва да се уверим дали използваната апаратура и средата във функционалната лаборатория са подходящи за работа с деца и дали персоналът, който ще проведе изследването, има достатъчен опит, търпение и времеви ресурс за провеждане на функционални тестове при деца. По отношение на техническите характеристики на спирометрите голямо предимство е наличието на визуално-стимулираща софтуерна програма, както и възможности за избор на подходящо за възрастта и ръста на детето референтно уравнение. При оценка на качеството на проведената спирометрия е важно да се прилагат критерии, съобразени с възрастта – по-облекчени за децата в предучилищна възраст и подобни на възрастните за по-големите¹.

 

 

Стандарти при провеждането на функционално изследване на дишането 

 

През 2005 г. Американското торакално общество и Европейското респираторно общество (ERS/ATS) съвместно приемат технически стандарти за провеждане и интерпретация на спирометрия^2–4. Подобренията в инструментариума и изчислителните възможности, заедно с резултатите от нови изследователски проучвания и подобрени подходи за осигуряване на качеството, доведоха до необходимостта от актуализиране на техническите стандарти за СП през 2019 г.⁵.

 

През 2017 г. ATS публикува препоръки за стандартизирано представяне на резултатите от функционално изследване на дишането (ФИД), включително и СП⁶. При представяне на доклад от проведена СП се изисква да бъдат включени задължително в графичен вид и със задоволителна резолюция кривата обем-време и дебитно-обемната крива, от които лесно може да бъде визуализиран върховия дебит. Препоръчва се и изобразяване на стойностите за FEV₁, FVC и FEV₁/FVC, представени като z-скор спрямо предвидената стойност (z=0) в линейна аналогова скала.

 

Новата действителност през последната година и половина, оплетена необратимо с появата на SARS-CoV2, остави също своето отражение върху организацията и работата на лабораториите и кабинетите, извършващи ФИД. Двете големи международни респираторни общества (ERS/ATS) публикуваха конкретни препоръки и насоки за провеждане на ФИД по време на пандемия^7,8. Редица локални респираторни общества също предложиха на специалистите си конкретни насоки и алгоритми за противоепидемичен контрол в зависимост от избрания функционален тест, както и от фазата на развитие на пандемията на локално ниво^9–11.

 

 

Фигура 1. Стандартизирано представяне на резултати от форсирана и бавна спирометрия, ATS 2017⁶

 

 

 

Принципни положения при провеждане на спирометрия при деца и възрастни

 

Изпълнението на СП с високо качество изисква няколко важни  технически условия: добро познаване на принципното устройство на използваната апаратура и на заложения от производителя софтуер; поддържане на апаратурата в пълна изправност, както и ежедневна калибрация и верификация. Друго важно условие е спазването на противоинфекциозен и епидемиологичен контрол, които в условията на пандемия предполагат задължително използване на еднократни клипсове за нос, мундщуци и антибактериални филтри¹².

 

Преди пристъпване към самото изследване е важно да се запознаем с индикациите за провеждане на изследването, както и да разпитаме пациента или неговите родители за потенциални противопоказания, които могат да бъдат абсолютни и релативни. При пациент, който вече провежда инхалаторно лечение, е необходимо спазване на минимален интервал между последното приложение на медикамента и провеждане на изследването, който е съобразен с неговата фармакокинетика и фармакодинамика. (виж табл. 1) Поне един час преди изследването трябва да се избягва пушене на класически и/или електронни цигари, както и тежки физически усилия, които могат сами по себе си да провокират бронхоспазъм⁵.

 

 

Бронходилататорен медикамент	Време за въздържане от прием на медикамента преди провеждане на спирометрия
SABA (напр. albuterol или salbutamol)	4 – 6 часа
SAMA (напр. ipratropium bromide)	12 часа
LABA (напр. formoterol или salmeterol)	24 часа
Ultra-LABA (напр. indacaterol, vilanterol, или olodaterol)	36 часа
LAMA (напр. tiotropium, umeclidinium, aclidinium или glycopyrronium)	36 – 48 часа

 

Таблица 1. LABA – дълго действащ β2-агонист; LAMA -дълго действащ мускаринов антагонист; SABA – кратно действащ β2-агонист; SAMA – кратко действащ мускаринов антагонист; *Времето за въздържане от прием на инхалаторни медикаменти преди провеждане на бронходилататорен тест е по-късо в сравнение с метахолин провокационния тест, т.к. бронхопротективните ефекти на посочените медикаменти са по-дълготрайни от техния бронходилататорен ефект. В случай на използване на двоен бронходилататор (комбиниран препарат), се взима предвид времето на действие на по-дълго действащата компонента.⁵

 

 

Ако изпълнява спирометрия за първи път, пациентът трябва да бъде запознат с техниката на изпълнение, след което да бъдат снети неговите актуални антропометрични показатели – ръст и тегло. Необходимо е отбелязване и на биологичния пол, възраст и етническа принадлежност на пациента. В последната актуализация на препоръките на ERS/ATS за стандартизация на СП от 2019 год. се обръща специално внимание на транс-сексуални и трансджендър пациенти⁵. При провеждане на СП се взима предвид биологичния пол на пациента и етническата му принадлежност, тъй като и двата фактора имат отношение към изчисляване на референтните стойности на спирометричните индекси.

 

При пациенти, които нямат възможност да стоят изправени или имат диагностицирано гръбначно изкривяване, вместо актуалният ръст в изправено положение, може да бъде измерен показателят „arm span“ (разстоянието между върха на пръстите на разперени настрани ръце) или дължина на улната (предпочитан в детска възраст). Чрез софтуерна програма от последните два показателя може да бъде изчислен реалният ръст на пациента⁵.

 

Несъмнено децата в предучилищна възраст (3 до 6 години) представляват особено предизвикателство при провеждането на ФИД поради липса на концентрация, внимание и кооперативност, от една страна, и поради страх и недоверие към използваната апаратура, от друга. До неотдавна се считаше, че децата в тази възрастова група са неспособни да изпълнят приемлив форсиран експираторен маньовър с постигане на максимално вдишване и издишване. Противно на това схващане данните в литературата потвърждават, че до 80% от децата в предучилищна възраст са способни да изпълнят приемлива СП в условие на здраве и болест¹.

 

Важно е да се отбележи, че децата от 3 до 6 години издишват по-бързо белодробния си обем в сравнение с възрастните, което прави показателите FEV_0.4, FEV_0.5, FEV_0.75 по-ценни от широко възприетия FEV_1. В допълнение по-малките обеми, които децата са способни да вдишат и издишат, изискват използването на апаратура с минимално мъртво пространство¹.

 

При провеждане на спирометрия в предучилищна възраст трябва да се имат предвид две главни препоръки:

1. Изследването трябва да се провежда от опитен в работата с деца персонал.
2. Необходимо е отделяне на допълнително време за обяснение и предразполагане на детето, както и за нагледна демонстрация на маньовъра преди започване на изследването.

Маньовърът се повтаря до постигане на поне две приемливи дебитно-обемни криви. Изследването трябва да бъде кратко, не по-дълго от 15 минути. Препоръчва се използването на различни интерактивни стимулиращи софтуерни програми с игри на екрана, които подпомагат децата при изпълнение на изискването за адекватна ДОК. Ако детето плаче или е неспокойно, опитите трябва да се прекратят и изследването да се повтори при следваща удобна възможност^1,5.

 

 

Оценка на качеството на спирометрията

 

Преди да се пристъпи към интерпретиране на резултата от СП, задължително условие е да се уверим дали проведеното изследване отговаря на стандартите за качество. При определени условия е възможно да бъдат използвани резултати, при които не са спазени общоприетите стандарти. В тези случаи е необходимо повишено внимание при интерпретацията.

 

В последното ръководство на ERS/ATS сe въвежда система за оценка на качеството на СП с буквено изражение от А до F⁵. Освен приемливост на изследването, се въвежда и оценката за използваемост – U (usable), когато липсва приемливо изпълнен маньовър, но измерената стойност за FEV₁ или FVC би могла да бъде използвана за интерпретация (виж табл. 2). Степента на повторяемост се определя за набора от пребронходилататорни и постбронходилататорни маньоври поотделно. Критериите за повторяемост се прилагат към разликите между двете най-високи стойности на FVC и FEV₁. Въпреки че някои маньоври могат да бъдат приемливи или използваеми при нива, по-ниски от A, основната цел на оператора трябва да бъде винаги да постига възможно най-доброто качество на тестване за всеки пациент.

 

Описаната скала за оценяване на качеството е въведена в софтуера на съвременните спирометри в помощ на специалистите, провеждащи и интерпретиращи СП.

 

 

Оценка	Брой измервания	Повторяемост за деца > 6-годишна възраст	Повторяемост за деца <= 6-годишна възраст
А	> = 3 приемливи опита	До 0,150 L	До 0,100 L*
B	2 приемливи опита	До 0,150 L	До 0,100 L*
C	> = 2 приемливи опита	До 0,200 L	До 0,150 L*
D	> = 2 приемливи опита	До 0,250 L	До 0,200 L*
E	> = 2 приемливи опитаили 1 приемлив	> 0,250 LN/A	> 0,200 L*N/A
U	0 приемливи опити или > = 1 използваем	N/A	N/A
F	0 приемливи и 0 използваеми	N/A	N/A

 

Таблица 2. Система за оценка на качеството на изпълнение на спирометрията в скала от A до F, ERS/ATS 2019
* или 10% от най-високата стойност, което от двете е по-голямо; важи само за възраст < = 6 години; N/A – не е приложимо ⁵

 

 

 

Възможни грешки и неточности при провеждане на спирометрия 

 

Най-често допусканите грешки при провеждането на СП са следните:^{4,13, 14}

1. Невъзможност форсираният експираторен маньовър да започне от реалния тотален белодробен капацитет (TLC), т.е. пациентът не поема максимално въздух до достигане на TLC преди фазата на форсирано издишване. В резултат на тази грешка FEV₁, пиковият експираторен дебит (PEF) и форсираният витален капацитет (FVC) на записа ще бъдат по-ниски от реалните.
2. Невъзможност за продължаване на експириума до истинския му край. Това може да се случи в резултат на рязко спиране на дебита на издишания въздух при внезапно затваряне на глотиса или волево прекратяване на експириума вследствие субмаксимално усилие на изследвания субект. При тази грешка в изпълнението FVC ще бъде по-нисък от реалния, а съотношението FEV₁/ FVC ще бъде фалшиво високо.
3. „Изтичане“ на въздух  от устата покрай мундщука (air leak/mouth leak). PEF ще бъде нисък, а FEV₁ и FVC e възможно да бъдат нормални или ниски.
4. Пациентът поставя езика или зъбите си в отвора на мундщука и създава допълнително съпротивление.
5. Пациентът кашля в първата секунда от форсирания експираторен маньовър (ФЕМ) или по-късно, което може да повлияе в различна степен на достоверността на резултатите.
6. Лоша координация при стартиране на ФЕМ или провеждане на маньовъра с общо субмаксимално усилие от страна на изследвания субект.

 

С изключение на кашлица и бронхоконстрикция, провокирана по време на форсирания експираторен маньовър, всички останали технически неточности в изпълнението, посочени на фиг. 3, следва да бъдат обяснени на пациента и той да бъде обучен в правилно изпълнение. Забавеното начало на форсираното издишване налага пациентът да бъде окуражен да издиша („да издуха“) поетия въздух максимално бързо и рязко/форсирано и да продължи да издишва до момента, в който няма повече въздух за издишване (максимално дълго). В някои случаи кашлицата по време на форсиран експириум не може да бъде избегната и се появява при всеки от опитите.

 

Фигура 2. Примери за добро и неприемливо изпълнение на маньовъра за определяне на форсиран експираторен витален капацитет¹⁴

 

 

Пояснения към фигура 2:¹⁴

А. Отличен опит – а, бързо покачване на дебита до PEF; b – плавно непрекъснато намаляване на дебита; с – прекратяване на издишването при дебит 0 до 0.05 l/s.

В. Пример за колебание при започване на експириума, което прави опитът неприемлив.

С. Пациентът не полага максимално усилие в началото на експириума; тестът трябва да бъде повторен.

D. Такава форма на ДОК почти винаги означава неуспешен опит за постигане на максимално усилие при издишване. Ако обаче се наблюдава репродуктивност и повторяемост на кривата, особено при млади жени, непушачи, кривата може да се приеме за валидна. Такъв тип ДОК се означава като крива „дъга“ (rainbow curve). Тя може да се наблюдава при изпълнение на спирометрия в детска възраст, при пациенти с нервно-мускулни заболявания, както и при субекти, които изпълняват маньовъра неточно и при субмаксимално усилие.

Е. Кривата започва добре, но завършва твърде бързо с внезапно прекратяване на дебита издишван въздух. Такова изпълнение налага повтаряне на опита. Ако при всеки опит има пълна повторяемост и репродуктивност на формата на ДОК, последната може да бъде приета като нормална при млади непушачи и да бъде допусната за интерпретация.

F. Кашлица в първата секунда от експириума налага маньовърът да  бъде повторен

G. Субектът спира за момент издишването, след което продължава; такъв опит трябва да бъде повторен

H. Форма на ДОК с „коляно“ („knee“) може да бъде вариант на нормата, често наблюдаван при непушачи, най-често при млади жени.

 

 

 

 

Кашлични артефакти във втората половина на експириума могат да бъдат приемливи и в по-малка степен се отразяват на качеството и интерпретацията на резултатите. В постбронходилататорната спирометрия по-рядко се наблюдава кашлица при изпълнение на ФЕМ¹³.

 

Вариабилно усилие по време на повечето от опитите с невъзможност за постигане на повторяемост и репродуктивност налагат допълнително обучение и окуражаване на изследвания субект.

 

Фигура 3. Най-честите грешки при изпълнение на спирометрия, които могат да се наблюдават в кривата обем-време (горе) и в дебитно-обемната крива (долу).¹⁵

 

 

Пояснения към фигура 3:

Със синя линия е отбелязан идеалният ход на кривата, а с червено – кривата (кривите) при погрешно изпълнение. От ляво  на дясно примерите показват: забавено начало на издишване; кашлица в първата секунда от издишването; вариабилно усилие при всеки опит, без достигане на повторяемост и репродуктивност на поне 3 опита; частична обструкция на мундщука (най-често с поставяне на езика в отвора или стискане със зъби на мундщука при използване на хартиен такъв); провокирана от експираторното усилие бронхоконстрикция (характерна за пациентите с бронхиална астма и по-общо реактивни бронхи)^15,16.

 

 

При частична обструкция на мундщука със зъби или език обичайно се чува допълнителен характерен звук по време на експириума,  който провеждащият изследването трябва да умее да разпознава;

 

Възможно е провеждането на спирометрия да индуцира бронхоконстрикция. В случаи, при които с всеки следващ опит намалява ДОК и кривата обем-време, е наложително прилагането на бронходилататор с бързо действие. Като резултат от изследването се приема опитът с най-високи измерени стойности за FEV₁ и FVC.

 

 

Интерпретация на спирометрията

 

Без последваща интерпретация събирането на данни от което и да е диагностично изследване е безсмислено усилие. Дори и най-старателното и прецизно измерване на белодробната функция бива безполезно, ако клиницистът не разбира какво означават получените резултати или още по-лошо, ако клиницистът погрешно смята, че разбира какво означават те.

 

 

Кое е норма и кое е патология?

 

При вече изпълнена СП, следващата важна стъпка е определяне на получените резултати като нормални или абнормни. За тази цел получените обеми и дебити се сравняват спрямо предвидени стойности за съответната възраст, ръст, пол и етнос, изчислени по референтни уравнения. Всяко референтно уравнение съдържа коефициент за възраст и ръст, както и стойност за остатъчното стандартно отклонение (RSD; стандартна грешка на оценката) за предвидената стойност. RDS е полово-специфичен индекс, който се ползва за извеждане на отклонението от прогнозната стойност като стандартизиран остатък (SR, z-score), където SR = (измерено – предвидено)/RSD. Стойността на SR показва с колко стандартни отклонения се различава резултатът на пациента (измерено) спрямо предвидената стойност (предвидено). При използване на стандартен доверителен интервал от 90% за долна граница на нормата, стойност на SR под -1,645 означава, че изследваният показател е абнормен. Приложено към спирометрията, петият персентил на всички нормални стойности (z-скор -1,64)  се определя като долна граница на нормата (LLN)^13,17,18.

 

Макар и широко възприето, използването на процент от предвидената стойност не се счита за коректен метод за оценка и разграничаване на норма от патология в спирометричните измервания. Прагът за нормални стойности на спирометричните индекси, изчислени като % от предвиденото, варират значимо с възрастта, ръста и пола на пациента. Следователно еднократно измерена стойност, отнесена като % спрямо предвидената (например FEV₁-78%) не може да бъде коректно дефинирана като нормална или абнормна за всеки изследван субект^5,19.

 

Считайки, че децата под 6-годишна възраст не са способни да изпълнят ФЕМ, често използваните референтни уравнения от близкото минало (напр. Polgar, Knudson, Zapletal) не включват измервания при деца, по-ниски от 110 см и под 6-годишна възраст. Това налага екстраполиране на референтните стойности от тези за по-големи и високи деца и потенциално води до подценяване на обструктивния вентилаторен дефект в тази възрастова група¹³.

 

През последните години са публикувани редица нови проучвания на спирометричните индекси при здрави деца между 3 и 6-годишна възраст, включително и GLI 2012 (Quanjer P.H., Stanojevic S.) – първото референтно уравнение за изчисление на предвидените стойности на спирометричните индекси, в което са обобщени данни за възрасти от 3 до 95 години и етнически и географски групи от 26 страни¹⁷.

 

 

Клинична интерпретация на спирометрията

 

Освен обичайната констелация за наличие на обструктивен, рестриктивен и смесен вентилаторен дефект, са възможни и по-необичайни комбинации от отклонения в спирометричните индекси. Най-честите от тях са следните:

 

 

Намален PEF, нормален FEV1 

 

Обструкцията на горните дихателни пътища води до характерно ограничение на дебита издишан въздух с резултат значимо редуциране на върховия експираторен дебит и върховия инспираторен дебит без значимо (или никакво) намаление в стойността на FEV₁. Такова разминаване в стойностите на PEF и FEV₁ не се наблюдава в други случаи на обструкция на дихателните пътища (ДП). Друг метод за идентифициране на екстраторакална обструкция на ДП е оценката на съотношението FEV₁ в ml спрямо PEF в l/min. Ако този индекс е над 8, е по-вероятна обструкция на горни ДП. Изчислението на този индекс и неговата интерпретация е един от начините за подчертаване на дискордантността между стойностите на двата показателя^{20, 21} (фигура 4).

 

 

Фигура 4. Обструкция на горни дихателни пътища¹³

 

 

 

 

Фигура 5. а) Пациент с бронхиална астма¹³

 

 

 

Фигура 5. b) Пациент с ХОББ¹³

 

 

 

 

 

Нисък PEF, нисък FEV1, нисък FEV1/FVC

 

Tакава констелация характеризира наличието на интрапулмонална обструкция на дихателните пътища, каквато се наблюдава при пациенти с астма, хронична обструктивна белодробна болест и бронхиектазии (графика 2, a-пациент с бронхиална астма, b – пациент с ХОББ)¹³.

 

 

Нисък FEV₁/FVC с нормален FEV₁

 

В някои случаи съотношението на FEV₁/FVC (така нареченият коефициент на Тифно) може да бъде  под долната граница на нормата (-1,645 SR) при стойност на FEV₁ в границите на нормата и FVC доста над предвидената стойност. При подобна спирометрична констелация е възможно да възникне неяснота по отношение на клиничната интерпретация. Едно възможно обяснение е, че случаят се отнася до субект, роден със супранормална белодробна функция, който впоследствие е развил бронхиална обструкция и начален стадий на ХОББ. В този случай FEV₁ намалява спрямо изходната си абнормно висока стойност до по-ниска, която все още влиза в границите за нормата на популацията. При възрастни пациенти, дългогодишни пушачи, ниските стойности на FEV₁/FVC при нормален FEV₁≥80% най-често са израз на начален стадий (лека форма) на ХОББ – GOLD1 по класификацията на Глобалната инициатива за ХОББ (GOLD). Такава картина може да се наблюдава и като вариант на нормата при субекти с необичайно малък остатъчен обем, отнесен към TLC, което повишава релативно стойността на FVC спрямо FEV₁. При наличие на симптоми най-правилно е да се мисли за наличие на ХОББ и пациентът да стартира съответната терапия¹³.

 

 

Нормален или наднормен FEV₁/FVC при ниски FEV₁ и FVC

 

Такава е обичайната находка при пациенти с рестриктивен вентилаторен дефект, например при криптогенен фиброзиращ алвеолит или деформация на гръдната клетка (сколиоза, pectus excavatum/carinatum). Важно е да се отбележи, че при такава констелация е силно показано изследване на статичните белодробни обеми. Не малко пациенти със значим рестриктивен дефект могат да имат нормална СП и абнормни статични обеми. Най-общо СП, самостоятелно приложена, не може да бъде достоверен метод за диагностициране на рестрикция. От друга страна, понижението на FVC, реципрочно на FEV₁, може да се дължи на тежък обструктивен вентилаторен дефект с изразена хиперинфлация и патологично увеличаване мъртвото пространство (остатъчния обем). Това води до релативно понижаване на FVC и може да затрудни правилната интерпретация. Провеждането на бодиплетизмография в тези случаи ще потвърди повишение на функционалния остатъчен капацитет, остатъчния обем и специфичния резистънс¹³.

 

 

Заключителни бележки

 

Спирометрията е водещо функционално изследване на дишането, което играе ключова роля при диагностиката и/или мониторирането на бронхиална астма и ХОББ, интерстициални и други рестриктивни белодробни болести, нервно-мускулни болести, бронхо-пулмонална дисплазия, муковисцидоза, вродени аномалии на дихателната система, деформации на гръдната клетка, сърповидно-клетъчна анемия и други. Важно за специалистите, практикуващи респираторна медицина, е да познават в детайли както клиничните приложения и предимства, така и ограниченията на изследването. Ежедневната калибрация на апаратурата, използването на точни демографски данни на пациента и подходящи референтни уравнения, както и гарантирането на компетентността на персонала, са ключови компоненти в цялостния процес на интерпретация на спирометрията.

 

С напредването на новите технологии методиката става все по-широко достъпна както в клиничната практика, така и като индивидуално средство за мониториране на хронични болести в домашни условия. Клиницистите, използващи данни от спирометрията, обаче не бива да забравят, че  интерпретацията включва задължително оценка на качеството на теста и се основава на стабилни статистически принципи.

 

 

Послания към медицинската практика

 

Изборът на метод за ФИД трябва да бъде съобразен със специфичния случай на пациента, а интерпретацията на резултатите трябва да бъде в контекста на клиничния ход на болестта и наличните симптоми, както и във връзка с всяка друга клинично значима информация.

 

Оценката на ФИД при деца изисква опитен персонал, проверка на акуратността на оборудването и актуалността на софтуера, както и добро познаване на критериите за контрол на качеството, с които се осигурява надеждност на резултатите.

 

Изборът на подходящи референтни уравнения, както и разбирането за повторяемостта, приемливост и използваемост на измерванията, са от първостепенно значение за интерпретиране на резултатите от ФИД.

 

Точното документиране на ръста и възрастта, особено при провеждане на ФИД при деца, е от съществено значение.

 

Спирометрията е полезен метод за диагностициране на ранни болестни промени и често осигурява физиологично потвърждаване на клинично поставената диагноза. Когато се извършва и интерпретира правилно, може да служи и за оценка на прогресията на болестта и отговора към терапията.

 

 

Литература:

 

1. Beydon, N.; Davis, S. D.; Lombardi, E. et al An Official American Thoracic Society/European Respiratory Society Statement: Pulmonary Function Testing in Preschool Children. Am. J. Respir. Crit. Care Med. 2007, 175 (12), 1304–1345. https://doi.org/10.1164/rccm.200605-642ST.
2. ATS. Standartization of Spirometry -1994 Update. Am J Respir Crit Care Med 1995, 152, 1107–1136.
3. Miller, M. R. General Considerations for Lung Function Testing. Eur. Respir. J. 2005, 26 (1), 153–161.
4. Pellegrino, R. Interpretative Strategies for Lung Function Tests. Eur. Respir. J. 2005, 26 (5), 948–968.
5. Graham, B. L.; Steenbruggen, I.; Barjaktarevic et al Standardization of Spirometry 2019 Update an Official American Thoracic Society and European Respiratory Society Technical Statement. American Journal of Respiratory and Critical Care Medicine. 2019.
6. Culver, B. H.; Graham, B. L.; Coates, A. L. et al Recommendations for a Standardized Pulmonary Function Report. An Official American Thoracic Society Technical Statement. Am. J. Respir. Crit. Care Med. 2017, 196 (11), 1463–1472.
7. European Respiratory Society. Group 9.1 Report. Lung Function Testing During COVID-19 Pandemic and Beyond. (2020). Available Online at: Https://Ers.Box.Com/s/Zs1uu88wy51monr0ewd990itoz4tsn2h (Accessed April 11, 2021).
8. American Thoracic Society. Disease Related Resources. Pulmonary Function Laboratories: Advice Regarding COVID-19. (2020). Available Online at: Https:// Www.Thoracic.Org/Professionals/Clinical- Resources/Disease- Related- Resources/ Pulmonary- Function- La.
9. Fouzas, S.; Gidaris, D.; Karantaglis, N. et al Pediatric Pulmonary Function Testing in COVID-19 Pandemic and Beyond. A Position Statement From the Hellenic Pediatric Respiratory Society. Front. Pediatr. 2021, 9
10. Giordano, G.; Blanchini, F.; Bruno, R. et al Modelling the COVID-19 Epidemic and Implementation of Population-Wide Interventions in Italy. Nat. Med. 2020, 26 (6), 855–860.
11. Stanojevic, S.; Beaucage, F.; Comondore, V. et al  Resumption of Pulmonary Function Testing during the Post-Peak Phase of the COVID-19 Pandemic. Can. J. Respir. Crit. Care, Sleep Med. 2020, 4 (3), 156–159.
12. Apte, K.; Salvi, S.; Rasam, S. Infection Control in the Pulmonary Function Test Laboratory. Lung India 2015, 32 (4), 359. https://doi.org/10.4103/0970-2113.159571.
13. Miller, M. R. Lung Function Testing Feature: How to Interpret Spirometry. Breathe 2008, 4 (3), 259–261.
14. Hyatt, R. E.; Scanlon, P. D.; Nakamura, M. Spirometry: Dynamic Lung Volumes. In Interpretation of Pulmonary Function Tests A Practical Guide, 4th Edition; 2014; pp 4–21.
15. Cooper, B. G.; Hunt, J.; Kendrick, A. H. ARTP Practical Handbook of Spirometry; 2017.
16. Sylvester, K. P.; Clayton, N.; Cliff, I. et al ARTP Statement on Pulmonary Function Testing 2020. BMJ open Respir. Res. 2020, 7 (1).
17. Stanojevic, S.; Quanjer, P.; Miller, M. R. et al The Global Lung Function Initiative: Dispelling Some Myths of Lung Function Test Interpretation. Breathe 2013, 9 (6), 462–474.
18. Quanjer, P. H.; Hall, G. L.; Stanojevic, S. et al Age- and Height-Based Prediction Bias in Spirometry Reference Equations. Eur. Respir. J. 2012, 40 (1), 190–197.
19. Stanojevic, S.; Wade, A.; Stocks, J. Reference Values for Lung Function: Past, Present and Future. Eur. Respir. J. 2010, 36 (1), 12–19.
20. Miller, M. R.; Pincock, A. C. Predicted Values: How Should We Use Them? Thorax 1988, 43 (4), 265–267.
21. Empey, D. W. Assessment of Upper Airways Obstruction. BMJ 1972, 3 (5825), 503–505. h