Трети международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология
Преди много години Диоген (412-323 пр. Хр.) е казал „Аз съм гражданин на света”. От 80-те години на миналия век Homo obesus (затлъстелият човек) повтаря тези думи на древния гръцки философ. Въпреки че сега вниманието на лекари и учени е повече насочено към патогенетичната роля на натрупването на мастна (адипозна) тъкан около вътрешните органи*, един от рутинните показатели за затлъстяване е body mass index (BMI – индекс на телесната маса) – стойността на теглото в килограми, разделено на височината в метри на квадрат (kg/m2) – когато резултатът е над 30, човек е затлъстял. Затлъстяването е болест, която води до развитие на много други болести, едни от тях са сърдечнометаболитните болести – атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, метаболитен синдром и техните усложнения – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. По данни на СЗО около 19 милиона души в света умират годишно от тези болести. В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, около 400 милиона от които са затлъстели. В Европа живеят около 700 милиона души, от тях 130 милиона затлъстели и 400 милиона с наднормено тегло. Жителите на САЩ са най-големите дебеланковци в света – средният BMI на американците е около 28. Затова сенатори и журналисти в САЩ все по-често обсъждат: “These are fat times in politics”, “The politics of fat”, “Fat tax”, “Is Al Gore too fat?” – в България не сме чули някой да е запитал „Толкова дебел ли е Бойко Борисов?” И „How obesity threatens Bulgaria’s future” (Как затлъстяването влияе на бъдещето на България). В България има адипобиология (наука за мастната тъкан и болестите, свързани с нея), но няма адипополитика и адипоикономика– има дебели политици, които не обръщат внимание на дебелите и с диабет и хипертония деца, нито на възрастните, умиращи от инсулти и инфаркти. Нито на учените, работещи в адипобиологията на сърдечнометаболитните болести. И всичко това „в лицето” на повече от тревожната статистика: при население 7 милиона и половина, около 75 хиляди българи умират годишно от тези болести!
Третият международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология, организиран от Българското дружество по клетъчна биология, се проведе на 25-27 октомври 2012 г. в зала „Петя Дубарова“ на Културния център „Морско казино“ в Бургас. Това беше научно събитие на световно равнище, съчетано с бургаски сантимент и романтика (председателят на Дружеството е бургазлия от 1940 г.).
Симпозиумът се организира с интелектуалното и финансово сътрудничество на Община Бургас, Международната федерация по клетъчна биология и Българското дружество по белодробни болести. И лично с подкрепата на кмета на община Бургас Димитър Николов – той показа забележителна добронаучност за разлика от министрите на образованието, науката и здравето, Комисията по здравеопазване на Народното събрание, министър-председателя и фармацевтичните фирми, работещи в България.
Учени с много висок BMI (brain mass index – индекс на мозъчното тегло) от 17 страни: Мексико, САЩ, Канада, Румъния, Холандия, Израел, Италия, Словакия, Австрия, Украйна, Сърбия, Испания, Гърция, Дания, Индия, Молдова и България – представиха 33 state-of-the-science (SOS) лекции за съвременните концепции за клетъчните и молекулни механизми и за лечението на сърдечнометаболитните и други болести, свързани с нарушения на функциите на мастната тъкан – чернодробни, ракови, ставни, белодробни, бъбречни и невродегенеративни болести. Тези SOS лекции бяха стимулиращи любознанието уроци и за младите учени и студенти, посетили симпозиума. Надяваме се, че те ще бъдат SOS ( — — — ) за Homo obesus, който ще се чуе от българските политици (и бизнесмени) и те ще сътрудничат финансово и приоритетно с учените в изследванията им на сърдечнометаболитните и други болести, от които много често, дори най-често, в света умират хората, които ги избират – многострадалните българи.
Защото качеството на здравето и живота е съкровено човешко право, най-важното, за което трябва да работят политиците. Затова приемането на световноизвестни учени в кабинетите на политици е по-достойно и по-престижно, отколкото приемането на поп певци и мачовски артисти от съседни и далечни страни. В честотния речник на политиците думите „здравеопазване”, „училище” и „университет” трябва да са много преди „магистрали” и „футбол”, което означава, че ще ги виждаме по-често в научните лаборатории и симпозиуми, отколкото по футболни игрища и тенис кортове – и държавата ще инвестира приоритетно в здравеопазването, образованието и науката. Иначе държавата и обществото ще продължават да страдат от йерархиопатия. И българите ще продължаваме да сме най-болните и най-бедните хора в Европа.
Четвъртият международен симпозиум по адипобиология и адипофармакология ще се проведе през 2015 г. в Букурещ, Румъния – организиран от Българското дружество по клетъчна биология и Румънския национален институт по диабет „Николае Паулеску” (Паулеску е първият откривател на инсулина).
* Д-р Джими Бел е професор по образна и молекулна медицина в Център по клинични науки в болницата Hammersmith на Медицински факултет на Имперския колеж в Лондон. В едно интервю той каза: „Бидейки слаб, не означава, че не си затлъстял. Ние изследвахме 800 човека с MRI с цел да видим разпределението на мастната тъкан в цялото тяло на човека. Установихме, че около 45 процента от жените и 60 процента от мъжете са СОЗО (слаб отвън, затлъстял отвътре) – стойностите на индекса на телесна маса са нормални (20-25 kg/m2), нормална е и обиколката на талия (жени под 80 см, мъже – под 94 см), но СОЗО имат натрупване на мастна тъкан около вътрешните органи.”
