Смисъл на броя: Лечебни възможности на морелечението (таласотерапия)

Таласотерапията представлява терапевтичното и профилактичното приложение на:

A. Морската вода.

B. Морските водорасли (алготерапия).

C. Пелоидотерапията (калолечение с лиманна кал, луголечение, лечение с рапа).

D. Псамотерапия.

E. Морски климат.

F. Слънчево лечение (актиничен комплекс).

В исторически план думата „таласотерапия“ произлиза от гръцката дума „talaso“ – море и „therapy“ – лечение. Ето някои препратки към историята:

1. Хипократ – лечебен ефект от морската вода (морски къпания, парни бани, клизми и иригации)

2. Трагедии на Еврипид „Ефигения в Таврида“ – морската вода премахва всички заболявания на човека

3. Рим – къпания със затоплена морска вода на римските легионери.

4. В 1749 г. Ръсел – научен труд „Върху туберкулозата на лимфните възли или потребата на морската вода при жлезните заболявания“. В 1796 г. – първа морска лечебница в Моргейт (Англия).

5. В 1797 г.. морелечение в Нордерней (Северно море – Германия).

През 1866 г. се открива първият морски детски санаториум. Основанията за използване на морелечението за укрепване на здравето са следните:

1. Научно обяснение през XIX век на Рене Куинтън – морската вода е близка по своя химичен състав с кръвната плазма.

2. Френският лекар Жак дьо Бернадие през 1895 г. въвежда термина „таласотерапия“.

Така в своето начало таласотерапията се развива като пасивна климатотерапия, но с развитието на водолечението (Кнайпова терапия) се появява и медицинският интерес към морските къпания.

Биоталасологията е наука за здравословния потенциал на морето и курортните ресурси на морския бряг. В биоталасологията са включени и двата дяла на курортната медицина:

1. Климатичните фактори

2. Балнеологичните фактори

Използват се техните профилактични, лечебни и рехабилитационни възможности¹.

А. Лечебни възможности на морската вода

Моретата и океаните съществуват от образуването на планетата Земя. Преди около един милиард години в тях са се появили наченки на многоклетъчните сложни организми. Морската вода е с много сложна структура от разтворени соли, кристали и колоидни вещества. Минералният ѝ състав е много сходен с този на кръвната плазма. Днес науката смята, че животът се е зародил в моретата. В Черно море се съдържат 55 от възможните около 80 вида соли и елементи. Най-важните от тях са хлор, натрий, калций, сяра, калий, бром, карбонати, бор, флуор, които формират йонния състав на морската вода. Те действат като катализатори и са от голямо значение за лечебното ѝ въздействие. Важен лечебен и закалителен фактор е температурата на морската вода. При къпане в морската вода, поради температурен градиент,  тялото отдава топлина (36 градуса на  тялото, 24 градуса на морето). Между топлопродукцията и топлоотдаването имаме разлика – топлозагуба. Тя е равна на студовото натоварване и определя студовата активност на процедурата. Човешкият организъм отговаря на студовото дразнение с вазоконстрикция. Съгласно механизма на пойкилотерното ядро той съхранява кръвооросяването в жизненоважните органи (сърце, мозък, бял дроб) и така се получава вътрешна хемотрансфузия, която обуславя лечебния ефект:

а/ Повишаване на обменните процеси.

б/ Повишено кръвооросяване.

в/ Активиране на адаптационно-закалителните механизми.

Използват се натурални студени и топли морски бани, също обогатени морски бани:

а/ Въглекисели.

б/ Азотни.

с/ Кислородни.

Б. Алготерапия – лечение с морски водорасли

Плазмата на морските водорасли се разглежда като висококонцентрирана морска вода. Нанесени директно върху кожата чрез пенетрация, в организма проникват техните минерални съставки и колоидни вещества. Този процес се засилва при затопляне на морската вода. Могат да се прилагат в натурален вид (изсушени лентовидни водорасли) или в микронизиран вид, освен директно върху кожата могат да бъдат разтворени във вани. От химичният им състав най-важни са натрий, хлор, магнезий, калий, калций и йод. Съдържат също и колаген, който, прониквайки през кожата, подобрява нейната хидратация и текстура^1,2.

Патогенетичен механизъм на таласотерапията 

В основата на морелечението е стимулирането (дразненето) на организма с цел предизвикване на ответните адаптативни (закалителни) механизми. Оптимално дозирното дразнене интензифицира предварително заложените саногенезни механизми. В основата е теорията на Адаптационния синдром на Салие.

В съвременната терапевтична практика този терапевтичен подход се базира на четири лечебни принципа:

1. Елиминацио (коузална терапия).
2. Субституцио (допълва липсващата субстанция, заместване на дефектна функция).
3. Директо (непосредствена медикация).
4. Стимулацио – „Помощ за самопомощ“ – Jngmann. Морските климато-балнеолечебни фактори въздействат на организма чрез стимулацията. Този принцип има домен в цялата физикална терапия (природни и преформирани физикални фактори).

Таласотерапевтичните процедури (топли морски бани, топли морски душове, калолечение, псамотерапия) внасят топлина, която нарушава изотермията и организмът елиминира излишната топлина чрез хиперемия, повишено кръвооросяване, повишено потоотделяне, което обуславя и саногезното действие на таласотерапията, която има лечебно и профилактично действие при следните заболявания:

• Заболявания на опорно-двигателния апарат (артрози, спондилоартрози, ставни заболявания, постоперативни състояния, спортни травми).
• На периферната нервна система – радикулопатии, плексити, полиневропатии
• На ЦНС – вегетативни дистонии.
• Дерматологични – псориазис, екземи, атонични рани.
• Белодробни – хронични катари на горни дихателни пътища, хронични бронхити, синуити, бронхиална астма, късни постковид усложнения³.

В. Пелоидотерапия

Калолечение с лиманна кал 

Лиманната кал се образува в крайбрежните езера като утаечен продукт. Лечебните ѝ свойства са дължат на сложните химични, физични и биологични свойства. Действат няколко фактора:

1. Термичен – висок топлинен капацитет, обуславян с повишена хиперемия, кръвооросяване и оттам повишена трофика и обмяна на вещества.
2. Химичен фактор – органичните вещества, йони и колоидни вещества дразнят екстеро- и интерорецепторите – действат по нервнорефлекторен път. През кожата пенетрират сяра, йод, хлор, калций, фосфор, желязо, матнезий, които катализират редокспотенциала и окислително-елиминационните процеси.
3. Механичен фактор – повишаване на ортостатичното налягане, засилва лимфния и венозен отток.

Приложение на калолечението:

• Кални вани: 36 – 38 градуса по Целзий.
• Апликационен механизъм – нанасяне в слой 1 – 2 см., 38 – 42 градуса по Целзий.
• Открит Египетски метод.
• Специализирани – ректални, вагинални.
• Луголечение.
• Лечение с рапа².

Г. Псамотерапия 

Този терапевтичен метод представлява изцяло или частично покриване на тялото с топъл морски пясък. Лечебен метод,  познат от древността, използван от различни култури: Северо-африканска – Египетски метод, Римска, Японска и др.

Лечебни фактори:

а/ Топлинен ефект.

б/ Ортостатично налягане.

Какво постигаме:

1. Обезболяващо и релаксиращо действие върху мускулните групи и периферната нервна система. Добра терапия при пациенти с артрити, артрози, болест на Бехтерев. Помага за възстановяване след екстремни натоварвания и спортни травми.
2. Детоксикиращ елиминационен ефект, който се ускорява от засиленото потоотделяне.

При псамотерапията се спазват определени медицински показания и дозировка. Противопоказани са при пациенти със сърдечносъдови заболявания в тежки фази, некомпенсиран диабет, хеморагични диатези, бременност и онкологични заболявания.

Съчетанието на морелечение, псамотерапия и аеройонотерапия на морския бряг действа релаксиращо и успокояващо, като така се повлияват положително пациенти с функционални неврози и невровегетативни дистонии^2,4.

Д. Морски климат 

Медицинската климатология се стреми да използва времето и климата за лечебни и рехабилитационни цели. Климатът се дефинира като многогодишен режим на времето, определящ се от закономерната последователност на метеорологичните процеси. Най-важните от тях са:

1. Слънчевата радиация.
2. Атмосферната циркулация.

Теорията на проф. Пфлайдерер за климатично действащите комплекси (КДК) определя лечебните ефекти, свързани с локалния климат и микроклиматичната среда. Метеорологичните елементи се определят от тяхното биотронно действие като четири вида КДК (Табл. 1):

1. Термичен.
2. Актиничен.
3. Аеро-химичен.
4. Аеро-електричен.

Табл. 1

Използвана литература: Морепрофилактика. Доц. Стамат Стаматов; Медицинска климатология – теория за климатично действащите комплекси. Проф. Хайндрих Пфлайдерер

При термичния комплекс върху организма се предава топлина:

1. Чрез слънце – радиационна топлина.
2. Чрез околната среда – конвекционална топлина.

Радиационната топлина предизвиква рефлекторна хиперемия, затопляне в по-дълбоките слоеве, като най-важни са инфрачервените лъчи.

Конвенционалната топлина – има характеристика, обусловена от взаимоотношението вода – суша. Тук особено важни са водните пари във въздуха – термохигричен компликс.

Какво означава 65% относителна влажност:

При определена температура в обем въздух се съдържат 65% от количеството водни пари, което той би могъл да поеме.

Различаваме четири режима на морски климат, съгласно: W (топлината, отделена чрез изпарение):

1. Режим на Охлаждане: W = 0.
2. Режим на Подкомфорт: W до 24 мм.
3. Режим на Комфорт: W от 24 до 33 мм.
4. Надкомфорт: W от 24 до 47 мм.
5. Прегряване: W < 47 мм.

Според схемата на Доц. Стаматов за диференцирано действие на климата разграничаваме четири типа време:

• Континентален.
• Океански.
• Средиземноморски.
• Антициклонален.

Тук се определя и реактивността на отделните нозологични единици:

• Термофилни (ревматични заболявания, хронични белодробни заболявания, синуити).
• Термофобни (сърдечно съдови заболявания, обменни заболявания).

Кожните заболявания в зависимост от нозологията биват първи или втори тип.

Е. Актиничен комплекс (слънчево лъчение)

Слънчевият климат по нашето крайбрежие съдържа следния спектър на слънчева радиация:

Инфрачервени лъчи 2900 – 700 nm

Видими лъчи 400 – 700 nm

УВ-А1 340 – 400 nm

УВ-А2 320 – 340 nm

УВ-В лъчи 290 – 320 nm

Актиничното действие се дължи на фотохимичните реакции в организма под действието на слънчевата радиация. От гледна точка на лечебен и профилактичен ефект най-важни са УВ-лъчите. Тяхното биохимично действие на клетъчно ниво е следното:

1. Ферментативно разпадане на белтъчини: аминокиселината хистидин се декарбоксилира до проногенен хистамин, предизвикващ разширение на кожните капиляри – еритема.

2. Регенеративна фаза – клетъчна пролиферация с акантоза – образуване на кератин.

3. Късна /вторична/ пигментация– от 24 ч. до 4 – 5 дена.

Кожният пигмент меланин се образува в базалния слой на епидермиса.

Първичният субстрат тирозин се превръща в диоксифенилаланин (ДОПА) и оттам меланин. Тирозинът е субстрат и за синтезата на адреналин.

Повече меланин = по-малко адреналин

Стратум герминативум чрез дълговълновите УВ-А1 и УВ-А2 лъчи се интензифицира редукционното действие на ТИОЛИТЕ(цистеин и глутатион). Пигментирането има детоксикиращо действие върху разтвори на тежкометални съединения и неутрализиращо действие върху бактериите и техните токсини. Най-трайна и равномерна пигментация се образува под комбинираното въздействие на дълговълновата и късовълновата радиация. Получава се при височина на Слънцето над 30 градуса височина.

Като лечебен ефект от хелиотерапията можем да посочим:

1. Увеличаване броя на левкоцитите.
2. Увеличаване фагоцитарната ефективност на левкоцитите.
3. Стимулиране на хипофизата – увеличаване на кортико-реналната активност.
4. Тирозин-ДОПА окисление.
5. Отстраняване на тежкометалните разтворими съединения.
6. Повишаване на вит. Д образуването (УВ 250 – 315 nm) – засилване на фосфорно-калциевата обмяна. Лечебен ефект при рахит, остепороза, псориазис и късни усложнения при COVID-19.
7. Повишаване на неспицифичната резистентост на организма.

В морският курорт човек попада в условия на физиологичен и биологичен комфорт.

В таласотерапията има благоприятно съчетание на :

1. Първичната
2. Вторичната (лечебна)
3. Третичната (рехабилитационна) профилактика.

Морските курорти със своите климатични и балнеологични възможности оказват:

А) Саногенен

Б) Метафилактичен

В) Рехабилитационен ефект^4,6

Тези лечебни възможности забавят хроничния ход на заболяванията и повишават функционалните възможности на организма. Прилагайки таласотерапията, се намаляват биологичните щети от съвременният начин на живот (хиподинамия, анхелиоза, кумулирано нервно пренапрежени и умора) и доместификация. На морския бряг съществуват условия за провеждане на комплексни лечения:

А) Таласотерапия

Б) Движение и кинезитерапия

В) Достиженията на съвременната диететика

Това ни дава възможност почивката на море да се свърже с активни таласотерапевтични процедури (лечение и профилактика) и да засили тенденцията за привличане и насочване на европейския рекреативен туризъм към морските курорти (по бреговете на южните морета) и в частност към българското крайбрежие^1,4.

Литература

1. Основи на морелечението. Доц. Стамат Стаматов
2. Клинична курортология. Доц. Стамат Стаматов
3. Морепрофилактика. Доц. Стамат Стаматов
4. Балнеология и лечебен туризъм. Доц. Стамат Стаматов
5. Медицинска климатология – теория за климатично действащите комплекси. Проф. Хайндрих Пфлайдерер
6. Природно насочени лечебни методи. Проф. д-р Хорст Юнгманн