Смисъл на броя: Хронични болести на дихателните пътища и белия дроб при деца – санаториално лечение

Брой № 1 (79) / февруари 2025, Климатолечение и рехабилитация при хронични белодробни болести

Рехабилитацията e неразделна част от грижите за нашите хронично болни деца. В сложни случаи, като тежка астма и други сериозни респираторни заболявания, тя дава уникална възможност за структуриране и справяне с проблема чрез мултипрофесионален подход в благодатна околна среда. Благодарение на стационарната рехабилитация тежко засегнатите деца и техните семейства добиват нови перспективи – както медицински, така и социални, образователни и психологически.

 

Хроничните болести на дихателната система спадат към най-честите заболявания в детската възраст и имат огромна психическа и финансова тежест. Те водят до постоянен стрес и нарушават ритъма на живот на цялото семейство на засегнатото дете. Поставянето на диагноза хронична болест на дете е само началото на един дълъг път на осъзнаване, приемане и справяне със състоянието, който семейството трябва да измине. Стационарната рехабилитация, благодарение на продължителния период от време (2 – 4 седмици), през който е необходимо да се провежда, за да е ефективна, предлага уникална възможност за структуриране и разработване на специфичните проблеми на отделния пациент, откриване на слабостите и създаване на индивидуален терапевтичен подход, съобразен с особеностите на пациента и средата му1. Рехабилитацията е неразделен елемент в структурата на грижите за децата с хронични заболявания на дихателния тракт.

 

 

Цели на стационарната рехабилитация

 

Преди провеждането на стационарната рехабилитация е необходимо поставяне на ясни цели, а именно:

  1. Намаляване на симптомите;
  2. Повишаване на функционалния капацитет;
  3. Подобрена социализация – активности в ежедневието.

 

Така се възстановяват най-добрите училищни, обучителни и ежедневни дейности, достигнати преди разболяването. Постигането на тези цели води до намалени социални и здравни разходи за обществото. Фокусът тук е върху подобряването на нивото на самоконтрол на пациентите и техните семейства и подобряване на качеството на живот, свързано със заболяването. Целите на стационарната рехабилитация трябва да са реалистични и да позволяват последващо вписване на разработените дейности в ежедневния живот на пациента. Продължаващото седмици наблюдение на пациента в благоприятна околна среда има огромното предимство да направи възможно установяването на индивидуалните рискови фактори, както и да подпомогне диагностиката на коморбидности.

 

През последните десетилетия стационарната рехабилитация на деца и младежи от класически тип „възстановително лечение“, с по-ниски медицински стандарти, се трансформира към терапевтично въздействие на базата на съвременните медицински достижения, провеждано във високоспециализирани медицински центрове2!

 

 

Особени форми на стационарна рехабилитация при деца и подрастващи

 

1. Стационарна рехабилитация по време на юношеството (12 – 18 години)

 

Целта е младите хора да придобият необходимите знания и умения, за да поемат самоконтрола на своето заболяване. Тя се постига чрез засилване на мотивацията за самостоятелност, както и поемане на лична отговорност за здравето си. От изключителна важност е младите хора да се подготвят за процеса на преход към „медицината за възрастни“, който не включва само смяна на проследяващия лекар, а е комплексен и многостранен процес. Също така, темата за избора на подходяща професия трябва да стои на дневен ред, а не да се избягва. Информираността за перспективите за кариерно развитие в контекста на хроничното заболяване води до съзнателно решение за обучение и професионална реализация в дадена област. Рехабилитацията има задачата да подкрепи младите хора в този процес.

 

 

2. Стационарна рехабилитация, ориентирана  към семейството

 

Родителите и/или останалите деца в семейството, не са „придружители“, а са активно въвлечени в терапевтичния процес. Основата на тази идея е фактът, че „семейната система“ при деца и подрастващи с тежки хронични заболявания винаги е засегната в «ядрото си» и семейството е изправено пред множество проблеми от различно естество и множество въпроси, с които трябва да се справя. При тежки заболявания като муковисцидоза и след трансплантация на бял дроб е необходимо задължително съучастие на всички членове на семейството за провеждане на ефективна рехабилитация3. В тази връзка се разработват различни проблемни семейни ситуации, като справяне със скръбта и гнева от факта за болестта на детето им. Поставят се болезнените въпроси за вината и „Защо точно ние?“

 

Но става дума и за ежедневни неща, като приемане на неизбежните ограничения и справяне с тях възможно „най-здравословно“, както и максимално използване на малкото оставащо време за другите братя и сестри и партньора. Цялото семейство трябва да се научи да приема болестта, да я интегрира в ежедневието си и да общува със заобикалящата социална среда. Братята и сестрите, често оставащи на заден план като „деца в сянка“, е необходимо да разбират защо хронично болното дете получава голяма част от времето и вниманието на родителите. И в същото време трябва да се научат да изискват това, на което „имат право“. Тази форма на стационарна рехабилитация може да бъде успешно осъществена само в мултипрофесионална среда. Към чисто„медицинските“ теми, обхващани във всички „други“ форми на рехабилитация, се нареждат индивидуалните проблемни ситуации в семейството.

 

Необходимо е да се изведе, осъзнае и възприеме принципът, че не болестта, а социалната интеграция е в основата на семейния живот!

 

 

Обучение по време на стационарната рехабилитация

 

Много деца, подрастващи и родителите им се страхуват, че стационарната рехабилитация ще доведе до още повече пропуснат учебен материал, към вече натрупаните много отсъствия поради лечение на острите състояния. В това отношение можем да се възползваме от разработените възможности за онлайн обучение по време на Ковид-19 пандемията. По време на стационарната рехабилитация не трябва да има пропуски в учебния материал. Напротив, дори биха могли да се попълнят съществуващи такива.

 

 

Изисквания и рамкови условия

 

Съвременните рехабилитационни програми се различават по съдържание според насоките на съответно отговорните професионални институции и сдружения. Продължителността на стационарната рехабилитация при деца и подрастващи обхваща обикновено 2 – 4 седмици, с възможност за разширение в зависимост от индивидуалните нужди. Тя включва широк набор от ресурси в областите диагностика, медико-терапевтични методи за лечение и обучение. Необходимо изискване за това е създаването на интердисциплинарен екип от специалисти с различни, и то не само медицински  професии. Това позволява индивидуализиране и холистично ориентирано лечение в смисъл на био-психо-социално разбиране на болестта.

 

 

Сътрудничеството като предпоставка за устойчивост

 

Рехабилитацията не трябва да е сама за себе си, а по-скоро да бъде интегрирана в мрежа между проследяващите лекари, специализираните клиники и рехабилитационни центрове в създаване на „рехабилитационна верига“. В идеалния случай лекуващият лекар вече е подготвил почвата за ефективна рехабилитация чрез:

  1. Информация на пациента и родителите относно стационарната рехабилитация.
  2. Мотивация за активна работа.
  3. Обсъждане на целите на рехабилитацията.
  4. Поставянето на индивидуални, реалистични цели.
  5. Активна работа за задържане на постигнатите по време на стационарната рехабилитация резултати.

 

 

Индикации за стационарна рехабилитация

 

Обхватът на белодробните болести, при които рехабилитацията е необходима и полезна, е широк. Все по-голям брой показания включват коморбидности от психосоматични състояния при пациенти с белодробни заболявания, което налага включването на психолози и психотерапевти, за адекватно повлияване на болестта. Това е мястото, където педиатричната рехабилитация се различава съществено от рехабилитацията на възрастни: По-скоро имаме „множество диагнози“, а не мултиморбидност.

 

Трябва да се подчертае, че не диагнозата като такава, а отражението на заболяването върху  качеството на живот е индикация за стационарна рехабилитация!

 

Стационарната рехабилитация се прилага с успех при редица хронични заболявания на дихателната система в детска възраст:

  1. Бронхиална астма4.
  2. Протрахиран/рецидивиращ бронхит.
  3. Дисфункционални респираторни симптоми.
  4. Муковисцидоза.
  5. Бронхиектатична болест.
  6. Бронхопулмонална дисплазия.
  7. След белодробна трансплантация.
  8. Хроничен синузит и аденоидит и т.н.

 

 

Послания за ежедневната практика

 

С правилно и на време провеждана стационарна рехабилитация се постига:

  • Подобряване на здравния статус на децата.
  • Повишаване на комплаянса към провежданата терапия.
  • Повишаване качеството на живот на пациента и цялото семейство.
  • Намаляване на здравните разходи!

 

 

Литература

 

  1. Jung A, Spindler T, Zacharasiewicz A. RehabilitationbeiAtemwegserkrankungenimKindes- undJugendalter; Aus: Schultz K. etal. PneumologischeRehabilitation – DasLehr- undLernbuchfürdasReha-Teamder D-A-CH-Arbeitsgemeinschaft. 2018; 567-578ISBN: 978-3-87185-521-4.
  2. Jager R.: MedizinischeRehabilitationvonKindernundJugendlichen: VonderKurzurReha. Kinder- undJugendarzt 2010, 41:21-27.
  3. World Health Organization. Howtousethe ICF: A practicalmanualforusingtheInternationalClassificationofFunctioning,Disabilityand Health (ICF). Exposuredraftforcomment. 2013,Geneva: WHO; http://www.who.int/classifications/icf/en/
  4. ArbeitsgemeinschaftAsthmaschulungimKindes- undJugendaltere.V. QualitätsmanagementinderAsthmaschulungvonKindernundJugendlichen. iKuhVerlag, 5. Auflage 2018.

 

Вашият коментар