Смисъл на броя: Депресивни и когнитивни промени след COVID-19

Пандемията от COVID-19 промени света по начини, които никой не би могъл да предвиди. Освен директните физически последици от вируса, все повече става ясно, че психическото здраве на населението е значително засегнато, тъй като противно на първоначалните възприятия, SARS-CoV-2 не атакува само дихателната система, но също така много други органи, включително централната нервна система (ЦНС). Все повече изследвания сочат, че SARS-CoV-2 може да има дългосрочно въздействие върху психичното здраве и когнитивните способности на хората¹.

Депресивните и когнитивните промени след преболедуването са едни от най-сериозните последици, които се наблюдават както при пациенти с тежко протичане на инфекцията, така и при тези с по-леки симптоми. Тази статия разглежда природата на тези промени, техните потенциални причини и дългосрочните последствия, както и възможностите за терапия и подкрепа.

Депресивни симптоми след COVID-19

Депресията се явява едно от най-честите психични състояния, развиващи се след преболедуване от COVID-19. Проучване на Mazza et al. показва, че около 30% от възстановените пациенти изпитват депресивни симптоми². Тези симптоми могат да варират по тежест, но често включват:

1. Персистираща тъга: mациентите често съобщават за чувство на меланхолия и емоционална празнота, които не изчезват с времето.
2. Загуба на интерес и удоволствие: Много хора губят интерес към дейности, които преди са им носили радост.
3. Умора и липса на енергия: Дори при минимално физическо усилие, пациентите се чувстват изтощени.
4. Нарушен сън: Безсъние или прекомерна сънливост са често срещани.

Според друго изследване, пациентите с предишни психични проблеми са по-склонни да развият депресия след COVID-19³.

Когнитивни промени и „COVID мозъчна мъгла“ 

Наред с депресията, когнитивните промени също са често срещани. Наричани „COVID мозъчна мъгла“, те се проявяват при значителна част от възстановените пациенти и включват проблеми с концентрацията, забавяне на мисловния процес и нарушена памет⁴. Според изследване, проведено в САЩ, около 20% от пациентите изпитват подобни когнитивни нарушения, които могат да продължат до три месеца след инфекцията⁵.

Затруднена концентрация: пациентите се оплакват, че им е трудно да се фокусират върху задачи, които преди са изпълнявали с лекота.

Проблеми с паметта: пациентите забелязват, че им е трудно да си спомнят имена, дати или важни събития.

Забавяне на мисловните процеси: описва се като чувство на „мозъчна мъгла“, при което мислите се развиват бавно и разсеяно.

„COVID мозъчна мъглa“ се превърна в често обсъждан феномен, като множество проучвания се опитват да определят точните механизми зад тези симптоми. Едно от основните обяснения е, че вирусът предизвиква възпаление в мозъка, което води до неврологични нарушения. В допълнение, дългият престой в интензивните отделения и използването на механична вентилация могат да допринесат за тези когнитивни затруднения.

Механизми зад депресивните и когнитивните промени

Има различни механизми, които могат да обяснят тези депресивни и когнитивни изменения:

Неврологична увреда от вируса: SARS-CoV-2 може да проникне в централната нервна система чрез обонятелните нерви, предизвиквайки възпаление и увреждане на нервната тъкан⁶.

Възпалителен отговор: COVID-19 предизвиква системен възпалителен процес, който може да засегне мозъка и да доведе до когнитивни нарушения⁷.

Хипоксия: пациентите с тежка инфекция често изпитват понижени нива на кислород в кръвта, което може да доведе до увреждане на мозъчните клетки⁸.

Невроизобразяващи изследвания

Невроизобразяващите изследвания показват значителни структурни промени в мозъка на пациентите с COVID-19. В едно изследване 34% от пациентите показват аномалии в бялото вещество на мозъка, което е свързано с когнитивни затруднения⁹. Тези промени включват намалена плътност на бялото вещество и повишен риск от неврологични разстройства¹⁰.

Най-честите мозъчни аномалии са отбелязани като хиперинтензни зони в бялото вещество (на МРТ) или хиподензни такива (на КТ). Тези промени показват намалена плътност на бялото вещество при пациенти с COVID-19 в сравнение с нормалния диапазон на плътността на бялото вещество. Досега тези аномалии се описват като дифузни, т.е. неспецифични за определена мозъчна структура. Въпреки че остава несигурно дали тези мозъчни промени се задържат с времето, тяхното наблюдавано разпространение, обхват и локализация позволяват спекулации за риска от различни невропсихологични дисфункции при пациенти, преминали през COVID-19¹¹.

Психосоциални фактори

Пандемията предизвика огромен стрес на глобално ниво. Не трябва да се подценяват и психосоциалните фактори като социалната изолация и несигурността, които пандемията предизвика. Загубата на социални контакти, икономически затруднения и страхът от бъдещето допринасят за развитието на депресивни и тревожни състояния при възстановените пациенти.

Дългосрочни последствия и значимост

Депресивните и когнитивните промени могат да имат сериозни дългосрочни последствия както за индивидите, така и за обществото. Хората, които страдат от тези симптоми, често имат по-ниско качество на живот, намалена продуктивност и повишен риск от самоубийство. Тези промени също така могат да влошат хронични заболявания и да усложнят възстановяването след болестта. За обществото като цяло тези симптоми могат да доведат до увеличени разходи за здравеопазване и намалена трудоспособност. Това подчертава необходимостта от разработване на специализирани програми за рехабилитация и подкрепа на засегнатите от COVID-19.

Терапия и подкрепа

Лечението на депресивните и когнитивните промени след COVID-19 изисква мултидисциплинарен подход. Включва както медицинско лечение, така и психологическа подкрепа:

Медикаментозна терапия – антидепресанти и антипсихотици могат да помогнат при тежки депресивни симптоми².

Психотерапия – когнитивно-поведенческата терапия е доказано ефективна за лечение на депресия и тревожност, свързани с COVID-19.

Когнитивна рехабилитация – пациентите с когнитивни нарушения могат да се възползват от специализирани когнитивни упражнения за подобряване на паметта и концентрацията.

Послания за клиничната практика

Пандемията от COVID-19 не само че причини глобална здравна криза, но и доведе до сериозни последици за психическото здраве на милиони хора. Депресивните и когнитивните промени, които се наблюдават след преболедуване, са сериозен проблем, който изисква внимателно наблюдение и специализирана грижа. С нарастващото разбиране за тези симптоми, здравната система трябва да се адаптира и да осигури адекватна подкрепа на всички, които се борят с последиците от този вирус.

Литература

1. Rogers, J.P., et al. (2020). Psychiatric and neuropsychiatric presentations associated with severe coronavirus infections: a systematic review and meta-analysis with comparison to the COVID-19 pandemic. The Lancet Psychiatry, 7(7), 611 – 627.
2. Mazza, M.G., et al. (2020). Anxiety and depression in COVID-19 survivors: Role of inflammatory and clinical predictors. Brain, Behavior, and Immunity, 89, 594 – 600.
3. Zhang, J., et al. (2020). The prevalence of depression in survivors of COVID-19: A systematic review and meta-analysis. Journal of Affective Disorders, 274, 1 – 7.
4. Hellmuth, J., et al. (2021). Persistent COVID-19-associated neurocognitive symptoms in non-hospitalized patients. Annals of Clinical and Translational Neurology, 8(8), 1803 – 1812.
5. Almeria, M., et al. (2020). Cognitive deficits and white matter alterations in COVID-19 survivors. Journal of Neurology, 268(8), 2665 – 2670.
6. Baig, A.M., et al. (2020). Evidence of the COVID-19 virus targeting the CNS: Tissue distribution, host–virus interaction, and proposed neurotropic mechanisms. ACS Chemical Neuroscience, 11(7), 995 – 998.
7. Zhou, H., et al. (2020). The landscape of cognitive impairment in long COVID. Brain, Behavior, and Immunity, 91, 159 – 162.
8. Wu, Y., et al. (2020). Neurological complications of COVID-19 and their potential mechanisms. Journal of Neuroinflammation, 17, 104.
9. Lu, Y., et al. (2020). Cerebral microstructural changes in COVID-19 patients – An MRI-based study. Journal of Infection, 81(3), e64-e67.
10. Troyer, E.A., et al. (2020). Are we facing a crashing wave of neuropsychiatric sequelae of COVID-19? Brain, Behavior, and Immunity, 87, 34 – 39.
11. E. Łojek, A. Egbert, M. Gambin, NataliaGawron, JoannaGorgol, KarolinaHansen, P. Holas, S. Hyniewska, E. Malinowska, A. Pluta, M. Sekowski, OksanaVitvitska, J. Wyszomirska, DominikaŻarnecka (2021) Postepypsychiatriineurologii.