Авторите на тази книга са Весела Димова и Сергей Илиев, двама лекари, свързани с приятелство от студентско време…
Творческият диалог на поетичния дует продължава години. Между написването на някои от публикуваните стихове, мисли и притчи има разлика от минути или часове, а между други разликата е 30 години.
„ Ти можеш ли да спреш неуловимото…“ – попита Сергей през далечната 1983 година, а Весела му отговори през 2013 – в първата им съвместна книга, „Вярата в теб”.
Отговори на въпроси и въпроси без отговор – като ръце, протегнати през времето.
Читателю,
Сега пред теб е продължението – „Сеячът на надежда”. Защото след Вярата идва Надеждата.
Пред Вас е една необикновена книга. Тя не е просто сборник със стихове. Тя е преживяна, тя е поетичен дует на две души…
Георги Байчев
* * *
Безмълвен си…
До корена на болката,
оголен
зад черната безкрайност
на зениците…
До бялото
в разчорлените облаци.
До самотата,
долетяла с птиците,
нахлула като вятър
през прозореца
и тихо
на леглото ти приседнала –
на мястото,
опразнено
от първата любов…
И още незаето
от последната…
В.Д.
* * *
Аз бях слънчоглед…
Но моето слънце залезе –
потъна зад някакъв тъжен,
мъглив хоризонт…
Аз бях слънчоглед…
Повярвайте,
мракът е бездна…
И станах човек,
сред човеци
намерил подслон…
Научих се бавно
да дишам
с човешкия ритъм,
да се боря за хляба,
по земята да стъпвам с нозе…
Но остана
проклетият навик
да диря в очите ви
онова непрежалено слънце…
И парченца небе…
В.Д.
* * *
Ако тежкият сняг
ни събори
по пътеките зимни,
помнете:
ние носим в гърдите си
пролет –
отпечатък от мак
е сърцето…
В.Д.
Шлифовах себе си
прецизно и настойчиво,
не се пилеех в празнословия.
Мечтаех в диамант да се превърна,
а се превърнах в свредел,
за да пробивам закостенялото
в душите и в сърцата
и да проникне светлина…
С.И.
Опитвам се да оцелявам
и не говоря за насъщния.
Полека се отдалечавам,
за да запазя същността си.
Но в миговете на безпътие
намирам в себе си посока.
Целта не оправдава пътя,
а пътят търси все високото…
С.И.
Заваля небето в мен,
мътни потоци потекоха
и удавиха егото.
Гол седя на брега
и очаквам да дойде
жива вода,
да измия очите си.
Уморих се да гледам,
вече искам да видя!
С.И.
