През тази пандемична година станахме свидетели на какви ли не неща в българския телвизионнен ефир. Кулинарните риалита отстъпиха своя рейтинг и блясък на новите телевизионни герои, членовете на националния оперативен щаб. Парад на суетата е, меко казано, да определим всичко това, което се разви пред нашите екрани, гарнирано със силен привкус на професионално невежество и суета. Изведнъж България се оказа страната с най-много специалисти по COVID-19 на глава от населението. Министри, политици от целия политически спектър, математици, социолози, икономисти, генерали, журналисти, актъори, ортопеди, зъболекари, а също така и мастити професори ни даваха експертни мнения и прогнози за развитието на пандемията за страната и света. Нагледахме се на „специалисти“ по COVID-19, които никога не са лекували пневмония, но детайлно ни обясняваха за „цитокиновата буря“ и различните видове ваксини. За щастие, моите колеги, специалисти по Физикална и рехабилитационна медицина (ФРМ), не влязоха в тази роля и не се показаха по телевизионните екрани, те с малко изключения не се показват, тъй като за това са се погрижили така наречените доайени на специалността. Същите тези, които са се погрижили специалността да има този изключително нисък рейтинг сред колегите, младите лекари и студентите по медицина и същите тези, които са се съгласили с тяхното мълчание да работят с най-недофинансираните клинични пътеки през цялата „здравна реформа“ и да лекуват възможно най-тежките болни. Липсата на публичност и медийни изяви през тази пандемична година бе „добре дошла“ за моите колеги, защото екранът изхабява. Екранът и телевизионните студия изхабиха дори учени с международен авторитет и признание, а други, по-умните, много бързо се усетиха и устояха на неистовите покани за интервюта в системните и несистемните телевизии. Но обидно беше друго, че нито един от моите уважавани колеги от експертния съвет по ФРМ, дори и председателят не попадна в състава на националния оперативен шаб, а място и роля за специалисти по ФРМ в този щаб безспорно имаше. Парадоксалният оксиморон обаче е друг, че гилдията с най-ниско финансираните клинични пътеки е натоварена с нелеката задача да състави нова клинична пътека за рехабилитация след лечение от COVID19, с която да посрещне експоненциално нарастващите нужди от функционално възстановяване на оцелелите от COVID-19.
Отговорите на въпросите как и каква да бъде рехабилитацията на COVID-19 са най-сериозното предизвикателство не само пред специалността, но и пред медицината като цяло. Доказателство за това е огромният брой публикации по темата, открити в електронната търсачка PubMed/Medline: 2717 на брой, свързани с рехабилитацията на COVID-19, от които 176 статии касаят телерехабилитацията на COVID-19. Би било изключително полезно обсъжданията на експертно здравно и политическо ниво, свързани със създаването на новата клинична пътека, касаеща рехабилитацията на COVID-19, да бъдат разширени, да дадат нов тласък и да бъдат преосмислени, актуализирани и реално остойностени съществуващите рехабилитационни услуги и клинични пътеки в България, както и въведени ефективни телерехабилитационни продукти и приложения.
И както се пее в една нашумяла реклама „сега е момента…. “, сега е моментът на нашата специалност, моментът на ФРМ !!! Това е уникалният шанс на специалността да намери мястото и ролята, които несъмнено заслужава сред медицинските специалности в страната и същевременно да повиши своя авторитет и влияние не само пред отговорните институции, но и пред колегите, младите лекари и студентите по медицина.