Три неща ни помагат да носим бремето на живота:
здравият сън, надеждата и усмивката.
Имануел Кант
Интересът към съня и сънищата съществува от прастари времена. Може би само любовта и човешките конфликти са проблеми, на които писатели и поети са обръщали по-голямо внимание. Някои от най-големите световни мислители и учени, като Аристотел, Хипократ, Фройд и Павлов, се опитват в своите трудове да обяснят физиологичната и психологичната основа на съня и сънищата. Сънят оказва въздействие във всички страни от нашият ежедневен живот. От него зависят здравето и благополучието, настроението и поведението, силите и емоциите, семейният живот и професионалната дейност, здравият разсъдък и щастието.
Човек прекарва в сън почти една трета от своя живот, но болшинството от нас знаят твърде малко за него. Хората са свикнали да считат съня за период на спокойствие и бездействие. По време на сън обаче, както в мозъка, така и в целия организъм протичат много активни процеси. Сънят не заключва определени системи и процеси в организма, а напротив – някои от тях са по-активни, сравнени с периода на бодърстване. Съществуват нарушения, които се проявяват само и единствено по време на сън и не могат да се открият след събуждане. „Сънят е междинно състояние, намиращо се между будното състояние и смъртта: будно състояние, като форма на активно състояние на всички живи същества, и смърт, като неговото дефинитивно преустановяване.“ Това изречение е първата мисъл от The Philosophy of Sleep, книгата на Robert Mac Nish, член на Факултета на лекарите и хирурзите в Глазгоу, чието първо издание излиза в САЩ през 1834 г. Тази сентенция илюстрира най-важната дихотомия в медицината на съня и неговото изследване – сънят като пасивен процес срещу съня като активен процес.
Днес едни от важните аспекти на направлението медицина на съня са диагностиката и разработването на методи за лечение на нарушенията, които настъпват по време на сън. Това определя засиления интерес на лекарите пулмолози , невролози, оториноларинголози, психиатри и интернисти към дадения проблем. Нарушенията на съня и особено инсомниите са една от най-честите причини, които водят пациента при лекар. Честотата на различните нарушения на съня варира според различни студии между 10% и 36% в зависимост от популацията и използваните методи за изследване (GE Simon, A Borbеly, MM Ohayon, B Hochstrasser, F Hohagen). Хроничните нарушения на съня могат да доведат до значимо нарушаване и ограничаване на функциите, ограничаване на продуктивността на пациентите и да увеличат значимо цената за здравни услуги и лечение. Тяхното значение за болестността и смъртността са неограничени. За дефинитивното етиологично уточняване, както и за изключването на друга подлежаща патология се налага изследването на пациентите в специализирани центрове по медицина на съня.
У нас проблемът с диагностиката и лечението на нарушенията на съня не е решен нито в законодателен, нито в здравномедицински аспект. Преди тринадесет години, когато в Университетската болница „Св. Марина” във Варна, заедно с партньорите ни от Центъра по медицина на съня в Сент Гален, Швейцария, започнахме работа в това направление, идеята за истински център по медицина на съня изглеждаше напълно недостижима. Днес центровете за изследване на съня и дишането са реален факт във всички университетски болници в България. Липсва обаче научно медицинско сдружение, което да се занимава с нарушенията на съня, неговата диагностика и лечение. Липсват епидемиологични данни относно честотата на нарушенията на съня у нас, както и алгоритъм на поведение при пациенти с подобни нарушения. Проблемът не е достатъчно добре познат на медицинските специалисти, като оставя встрани от техния поглед коригируемите фактори за възможни сърдечносъдови и мозъчносъдови фатални и нефатални усложнения. Дейността на разкритите центрове за диагностика не се финансира от НЗОК. Поради лимитирани финансови възможности липсва равнопоставен достъп на пациентите за диагностика и лечение.
Днес за наша радост е факт новият брой на списание In Spiro, който е посветен изцяло на нарушенията на съня. За участие поканихме колеги, за които медицината на съня стана едно ново предизвикателство и съдба. С изключителен респект и съпричастие в изготвянето на броя се включиха и колеги от Центъра по медицина на съня в Сент Гален, Швейцария. Надявам се материалите да породят интерес сред специалисти от различни области на медицината и семейството на българските сомнолози да се сдобие с нови членове. Защото успехът e сигурен само тогава, когато „денят започва с Аз и завършва с Ние”.
Приятни минути с новия брой на нашето списание.
Д-р Диана Петкова, д.м. – гост-редактор на броя