В Сан Франциско разбираш, че винаги си бил затворник в собствената си страна.
Powell - според мене най-пленител- ната улица на Фриско!
Преди точно 5 години написах първия си репортаж за Сан Франциско, който излезе в сп. „Наука пулмология”. По онова време бях негов Главен редактор. Фриско е град, който те превръща в графоман за цял живот. Всяко мое посещение е повод да пиша отново, защото така оставам по-дълго в него. Сега ви предлагам едно продължение на написаното за града на хипитата, музиката и латино-вдъхновението.
Малко е да кажа, че харесвам Сан Франциско. Обожавам този град. Вероятно поради истеричните крясъци на гларусите, които ми напомнят за родния Бургас. Градът е неповторим дори и в края на май, когато духа почти постоянен прохладен вятър и времето често е неприветливо заради едно океанско течение, което се върти около залива на Сан Франциско. Вероятно това е причината някога Марк Твен да каже: „Най-студената зима, която съм преживял, е едно лято в Сан Франциско“.
Гей-кварталът Castro.
Фриско ти дава всъщност безброй причини да го обикнеш. Той привлича като никой друг американски град и те кани да се върнеш отново. Преди много години, новелата “Малтийския сокол” на Дашиел Хамет и превъплъшенията на Хъмфри Богарт в едноименния филм-класика, мислите ми често ме отвеждаха в този град. По очарователните улици Ellis, Turk, Market Str., Guery, Kearny, Powell (според мен най-пленителната улица на Фриско!), през пъстрия Chinatown и стръмните улици към рибарския кей (Fisherman’s wharf), чак до гей-квартала Castro, обсипан със знамената на гей-обществото във всички нюанси на синьо, жълто и червено. Този квартал е символ на свободен интимен живот във всички форми и комбинации и хетеросексуалните като мен си пият бирата приседнали и с повишено внимание откъм гърба. За любителите на джаза, задължителна дестинация е „Fillmore district”, който пази спомена за Луис Армстронг, Ела Фитцжералд и Дюк Елингтън. Екзотичен символ на Сан Франциско е “Alamo square” с прочутите си разноцветни къщи, наречени фамилиарно “Painted Ladies”. Изобщо не ми е хрумвало, че някога ще вися на Post Str. 891 пред легендарната сграда, на чийто четвърти етаж, югозападен апартамент, Дашиел Хамет е писал “Малтийския сокол” (1926-1929 г.). Точно такива събития и личности като Хамет (починал 1961 г.), са превърнали великолепната YERBA BUENA* в легенда и място за поклонение.
Знаменитостите
Тук в Сан Франциско е роден големият Клинт Истууд. Оттук е тръгнал неговият устремен път към славата с поредицата „Мръсния Хари”, която го направи звезда. Сцените от филма са снимани точно по улиците на Сан Франциско и разположения по на юг малък крайбрежен град – Кармел. Фриско е родният град и на Robin Williams, без когото някои американски филми щяха да заприличат на “Моят приятел слона”. Наблизо, в района на залива, са ваканционните убежища на Майкъл Дъглас и Шарън Стоун. На няколко километра от Сан Франциско се е появила и една от любимите ми групи – “Creedence Clearwater Revival”, а през 1968 г. тук Джими Хендрикс изнася своя легендарен концерт. Нюйоркчанинът Тони Бенет възпя Фриско с прочутата си “I left my heart in San Francisco” и вероятно затова неговият албум “Duets” е един от най-продаваните тук (best seller). Великолепният джаз-певец Al Jarreau е живял и работил в Сан Франциско в края на 60-те, когато се е изхранвал като рехабилитатор на гласни връзки. Вероятно не сте забравили и невероятният Стив Маккуин със страхотните му авто-каскади по стръмните улици на града в легендарния филм “Bullet”. Този град е Мека на хипи-движението, родило се и израснало около ъгъла на улиците Ashbery и Haight, където Allen Ginsberg е събирал съмишленици. Тук все още се чувства тази палава атмосфера на 60-те и древните останки на хипитата може да се видят в парка “Buena vista”, почти до къщата на Джанис Джоплин, намираща се на 200 метра оттук. Този освободен дух се усеща и в парка около квартала Mission, където е израснал Карлос Сантана и за пръв път е прозвучала неговата китара. Този квартал се разполага само на няколкостотин метра зад Market Str., и на крачка от конгресния център „Mosconе”, където се проведе годишната конференция на ATS. Тук в периферията на парка се намира и гимназията, в която той е получил средното си образование. Сега Сантана живее в малкото университетско градче Barkley на 35 мили от Фриско, а духът на неговата музика се усеща освен в ритмите и музикалните превъплъщения на уличните музиканти по Market и Powell Str., и в някои модни модели дрехи и аксесоари в централния мол „Macy’s”, които носят името му. Улични свирачи са толкова изкусни, че биха се класирали за Евровизия от раз и на уменията им биха завидели болшинството от прехвалените ни поп-звезди. Ентусиазмът им надхвърля този на Веско Маринов и Икебаната.
Улиците
Освен бургаската „Богориди“, имам още няколко любими улици, като барселонската “La Rambla”, за която Самърсет Моъм беше писал, че е най-великолепната улица на света. Но, ако тя е най-великолепната, то Мarket Street във Сан Франциско е най-идиотската, с десетките просяци (най-многобройните и най-добронамерените), за които просенето е свободен житейски избор и професия, а не резултат от обществена агресия и безхаберие. По тази улица можеш да срещнеш най-мръсните и най-артистичните и велики бели и черни откачалки на този свят, а Сан Франциско е най-смахнатият и очарователен град без срам как изглежда в очите на пуританите. Сякаш нормалитетът на града е затворен в Алкатраз, където е полежал и легендарният Ал Капоне. В този град веднага схващаш защо, когато говорим за свобода и свободен избор, веднага и първо се сещаме за САЩ. Някога свободата откривахме в песните на Джанис Джоплин, чиято родна къща се намира на сравнително спокойната Lyon Str. 112, а на Ashbury Str 710 в края на 60-те Jerry Garcia и Greatful Dead са потеглили по пътя на славата. Тук, по улиците на Сан Франциско, се разхожда духът на Джак Керуак, а сенките на Allen Ginsberg и апостолите на хипи-поколението те дебнат на всеки ъгъл.
В този град все още се чувства палавата атмосфера на 60-те.
Свободата
Този град е Мека на хипи-движението, родило се и израснало около ъгъла на улиците Ashbery и Haight.
Ела във Фриско и ще разбереш, че винаги си бил затворник в собствената си страна. Това ще ти се случи като земетресение още при първата откачалка с воня на 300 години свобода, полегнала на тротоара под 50 етажа стъкло и бетон. Мръсен, полугладен, но свободен. Ключовите думи са СВОБОДА НА ВОЛЯТА. Свободата да лежиш с дни и месеци на тротоара или свобода да бачкаш и трупаш мангизи, без право на ракиено време и с единственото условие да се подуеш като коледно прасе. После ти теглят бавно ножа, като ти точат париците за лекарства и пластика, докато разбереш, че онзи на тротоара е бил по-доволен от живота и по-малко прецакан. На този народ някой може и да му е сложил тарикатски примката на шията, но доста хлабаво, защото всеки си шава на воля, без да я затяга и да му пречи на дишането. Ако веднъж видите и непредубедено размислите за всичко това, което ви блъска окото, ще схванете, че демокрацията е именно в свободата да бъдеш както богат, така и мизерен мързеливец, когото никой и за нищо на света не може да накара да работи. Свободата е като гей-знамето на площад “Harvey Milt” пред квартала Castro.
Алкатраз - поглед само отдалеч.
Многоцветна, с всички нюанси на обществото, облечена в дрипи или в смокинг, дъвчеща понички, хот-дог или вървите на обувките си. Ето това не може да разбере чалга-BG-то, което чака държавата да го направи милионер. А тук улиците на Сан Франциско ти изпират всичките соц-нечистотии в главата и се прибираш в хотела пречистен. Ето заради това просветление, което в България няма откъде да дойде, градът бавно и неусетно, ще се вмъкне в сърцето ти и ще го спечели завинаги. Иначе, ако се вгледам в детайлите, бих нарекъл Сан Франциско град на картонените чаши Starbucks-кафе и металните колички, подобни на тези, които ползваме в големите супермаркети. Последните се ползват от просяците по улиците с цялата си покъщнина в тях и са толкова емблематични за града, че могат да бъдат поставени на входа на аерогарата. Всеки втори просяк бута такава количка, а тук просяците са превърнали просенето в изкусен занаят и форма на съществуване. А чашите с кафе са в ръцете на почти всеки, обикновено забързан минувач и се набиват в очите още при първа разходка по улиците. А в магазините ще си загубиш времето да искаш луксозна опаковка от вечно усмихнатите продавачки, защото и в най-луксозните магазини ти пъхат покупката небрежно в най-обикновена хартиена или найлонова торбичка. Това не те дразни дори, сякаш приел това като символ на свободното общуване между хората тук. Ще получиш усмивка и дежурното извинение “have a nice day”. Свободен град със свободни хора.
Кръчми-легенди
За втори път посетих легендарната за града кръчма “John’s Grill” на пъпа на Сан Франциско, която е задължителна за всеки турист-новобранец, посетил града. Прекарах няколко приятни часа с омайно вино в любимата зала на Дашиел Хамет. Тук манджите са великолепни, а стековете (за тези, които ги ядат!) са като Божие просветление. Всичко е запазено така, както е било по времето, когато писателят е работил като детектив в бюрото на Pincerton, помещавало се във все още запазената сграда на Мarket Street, която сега е магазин на “GAP”. Тук той е писал наброските си върху прочутата кримка „Малтийския сокол”, която го направи знаменит криминалист. Около кръчмите на Фриско рухна и един отдавна битуващ в комплексираната ми социо-балканска тиква мит за еднообразната храна на американците, които нагъват само хот-дог и понички. А що се отнася до поничките и аз ги нагъвах всяка сутрин, защото са най-вкусните понички след онези, които ядяхме като деца пред бургаския плаж във времената на Петко Пандира. Пандира го няма вече, с него си отидоха и поничките. За храненето на янките мога да кажа само, че има каквото душа иска и може да си хапваш като попско дете по задушница, разнообразно и вкусно.
Най-знаменитата вечер в Сан Франциско можете да прекарате в някой от прочутите му музикални клубове за джаз и блус – Yoshi’s или блусарският “Bisquits&Blues”. Аз избрах втория и… вечерта остана незабравима. Запомнете тези имена – Joe Luis Walker и невероятната блус-певица Bertha Blades. Те предизвикаха блус-земетресение в обруганата ми от българска чалга душа.
Вместо финал
Голите мъже и полуголи жени в квартала Кастро и около него са общоприето ежедневие тук.
В деня преди да потегля от Сан Франциско направих една знаменита разходка до и през моста Golden Gate. Вероятно повечето неща от този град ще избледнеят, но панорамата, която се откри от този величествен мост, извит като гръбнак на граблива птица, няма да избледнее в паметта ми. Ако някога стигнете до Фриско, това е първото нещо, което трябва да направите. Дори повече. Прехвърлете моста задължително пешком, после продължете 2 мили по-надолу и ще стигнете до самия Рай – едно от най-луксозните убежища на знаменитости в района на Северна Калифорния – малкото вилно градче Sauasalito. Тук надничат от хълма луксозните къщи и вили на филмови и поп-звезди. По-любопитните се надяват да срещнат случайно Шарън Стоун, Робин Уилямс или някой от стотиците знаменитости на САЩ. Така и не можах да свикна с някои парадокси на Америка – плуващата вода в цукалото, идиотските ватмански дръжки на душа, които всеки път ми създават проблеми с батален характер, миризмата на марихуана по улиците и парковете, тежката миризма в кръчмите, която бих определил като 100 годишно шкембе, увито в непрани чорапи, мъже, хванати за ръце по улиците и парковете, и лукса на Sauasalito. Голите мъже и полуголи жени в квартала Кастро и около него са общоприето ежедневие тук, но далеч от европейските представи за обществено поведение. Всичко това обаче показва уважение и респект към свободата на отделния индивид. Уважението към свободата е поставило паметника на Симон Боливар пред градската библиотека, на най-величественото място на града – Civic Center. Защото въпросният Боливар не е работил по европейски, предпазливо и на парче, а като е тръгнал от Каракас, е освободил не една, а дузина държави, между които Венецуела, Боливия, Панама, Еквадор и Чили. И ако е останало все още нещо от Европа в този инакомислещ свят, то това е легендата и споменът за Джон Ленън, козметичните гиганти и акорди от песни на Бийтълс, които често можеш да доловиш по различни места в града. Иначе Европа, за добро или лошо, отдавна си е отишла от Новия свят.
25 май 2012, Сан Франциско
* Yerba Buena – исп. – билка, разновидност на ментата (Satureja douglasii). Испанските заселници в Калифорния през XVIII век дават това име на Сан Франциско поради изобилието от тази билка в района. Градът запазва това име до средата на XIX в.
Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro.
