Препоръки за диагноза и лечение на белодробен карцином
Никола Иванов
литературен критик
Райко Николов Алексиев е повече известен с псевдонима Фра Дяволо. Роден е в Пазарджик през 1893 година. Син е на учителя Никола Алексиев, бежанец от Солун. Майка му Стоянка Белопитова е сестра на участника в Априлското въстание Тодор Белопитов. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с участието си в „Изложба на младите“ през 1913 година, неговият пейзаж е харесан от царица Елеонора, която става един от най-големите почитатели на таланта му.
Райко Алексиев
Райко Алексиев е виден български фейлетонист, художник, карикатурист. Неколкократно е председател на Съюза на художниците в България. В качеството си на Председател, Райко Алексиев организира подпомагането на бедстващите художници, останали без покрив след бомбардировките на София по време на Втората световна война. Успява да издейства от Министерството на финансите 2 000 000 лева и да спаси от гладна смърт и мизерия много художници и техните семейства. Сътрудник е на периодичните издания „Македония“, „Смях“, „Зора“, „Барабан, „Българан“, „Людокос“, „Маска“. Основател и главен редактор е на сатиричния и хумористичен вестник „Щурец“ (който просъществува от 1932 до 1944 година). Вестникът не пропуска брой дори през Втората световна война. Райко Алексиев сам рисува голяма част от карикатурите, сам пише повечето от фейлетоните, хумористичните миниатюри, статиите. За редовни сътрудници на вестника още в началото привлича Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Димитър Талев, Димитър Подвързачов, Стилиян Чилингиров, Георги Райчев, Тома Измирлиев. Художниците Илия Бешков и Стоян Венев са сред редовните сътрудници на изданието. Вестникът се списва в дома на Райко Алексиев, той организира и разпространението му. През всичките години на излизането му „Щурец“ е сред водещите в България печатни издания, тиражът му е 50 000, което за ония години е забележително. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага допечатване на допълнителен тираж.
Част от героите на вестника се превръщат в нарицателни и символични не само за времето си: Гуньо Гъсков – на глупака, Генчо Завалията – злополучния нещастник, Отец Тарапонтий – на практичния духовник, Нане-Гето – на одумника…
Последният брой на „Щурец“ излиза на 8 септември 1944 година. С идването на комунистите на власт на 9 септември 1944 година настъпва трагедията на Райко Алексиев. В последните дни преди Деветосептемврийския преврат хумористът е многократно предупреждаван от близки и приятели да напусне страната, а кумът му Никола Мушанов му предоставя дипломатически паспорт. Райко Алексиев с цялата си наивност отказва, като твърди, че не вижда причина да емигрира: „Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа. Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напусна кораба, когато той потъва.“
Чърчил: – Ти ще се биеш до последен дъх, а той ще ти праща помощ.
Сталин: – А ти, сър, какво ще правиш?
Чърчил: – Аз ли? Хм, виж ти как забравих да помисля по този въпрос…
(Сборник „Райко Алексиев. Албум със 150 карикатури“, изд. „Българска история“)
Непосредствено след преврата Райко Алексиев се завръща в София от Чамкория и веднага е арестуван от главореза Лев Главинчев с обвинението „враг на народа“. Като основа за обвинението срещу хумориста е негова карикатура в броя на „Щурец“ от 4 септември 1936 година. Там Сталин е нарисуван в ръка с брадва, от която капе кръв. Райко Алексиев е зверски измъчван и пребит в затвора в „Дома на слепите“. Умира на 18 ноември 1944 година. През април 1945 година е осъден посмъртно заради „прогерманска“ и „антисъветска“ пропаганда. По известното Дело №6 са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, някои вече убити. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които ги клеветят, за да спасят собствения си живот. Единствен художникът Александър Жендов се изказва в защита на Райко Алексиев. Книгите му са забранени.
Имуществото на семейството на Райко Алексиев е конфискувано в полза на държавата. Съпругата на писателя Весела Алексиева твърди, че голямата им дървена столова много скоро се оказва в дома на Антон Югов, министър на вътрешните работи по това време, а писателят Орлин Василев обзавежда жилището си с персийските им килими.
След промените през 1989 година Райко Алексиев е реабилитиран. През 2002 година община Пазарджик учредява Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, която се присъжда на всеки 3 години на рождения му ден 7 март.
Ето десет от емблематичните цитати от Райко Алексиев:
1. „Попитали коня каква е разликата между конете и хората:
– Разликата е там, че нас ни яздят и ни стягат юздите обикновено опитни ездачи.“
2. „Селото и кошерът си приличат по това, че и в селото, и в кошера всички работят. Различават се по това, че всеки кошер си има свой търтей, но не всяко село си има народен представител.“
3. „Та така е…поумня народът и не можем го язди като оседлан кон. А поумнее ли народът и хване ли се за правото си, и срещу власт, и срещу Господ биля се обявява с гласа си“.
4. „Карикатурата е най-странното изкуство. То нито се учи, нито може да се научи в академията. Карикатурата по своята същност не може да ласкае. Тя е бодване, одумка или обич.“
5. „Знаем, че историците са хора, създадени да спорят помежду си във всички факти, които стават под небето.“
6. „Според нас българите са се появили напук на историята и понеже пристрастната история не е била предвидила никакво място на световната карта, те са се заинатили да й отмъстят така, че докато съществуват световете, да се помни и знае що значи българи.“
7. „Народ ли е, без демагогия не се привлича.“
„Един българин – българин.
Двама българи – партия.
Трима българи – разцепление.“
8. „Училището и парламентът си приличат по това, че и при единия, и при другия случай лихвите плаща народът.“
9. „Честните хора и златните монети си приличат по това, че в смутни времена и едните, и другите изчезват.“
10. „Имай вяра в късмета си и може би ще бъдеш ощастливен с министерски пост. Късметът е сляп и не може да различи кадърното от некадърното.“
